MyKinda: писането без патос поражда творческа импотентност

От известно време се появи електронното издание MyKinda, което излезе с някакви претенции за нещо ново и невиждано. Мина време и ето днес попадам на него, стори ми се интересно да видя докъде са стигнали тези ентусиасти и се зачетох.

За съжаление обаче не открих нещо кой знае колкото забавно или пък стойностно. То истински забавните неща са и стойностни; безмислените, измъчените, "изсмуканите" сякаш от пръстите просто няма как да са и забавни. Всичко, знайно е, иде от смисъла, от стойността, от отношението към някакви ценности. Да пишеш "забавно" само по себе си е чудновато изискване. Трябва да се стремим да пишем добре, а пък това би се получило само ако имаме известни, а още по-добре по-значими, по-стойностни идеи. Идеята е това, което всичко одухотворява. Без дух нищо не се постига, както и без вдъхновение. Не бива да се впряга коня зад каруцата, както е станало в изискването на Д.Веселинов, шефа на MyKinda, провъзгласил, че трябвало да се пише най-вече... забавно. Ще си обере плодовете от това своеволие.

Та като разгледах сайта си написах на едно място свой коментар, който привеждам и тук, понеже зная, че това момче ще го изтрие обезателно. Ето и моя кратък коментар там, написах го под статията на някой си Бумбалев, който изглежда пише най-добре:

Моите уважения към г-н Бумбалев, но ми се струва, че жанрът на туй размишление не е “философия”, а по-скоро е нещо като екзистенциална психология. Казвам това, за да бъдем точни. Не бях влизал в този сайт, но що ми се струва, че освен опитите на самия Бумбалев, които са що-годе интересни, всички останали материали са доста постни и - по мое впечатление - не са нищо друго освен суетни напъни нещо “по-така” да се каже. Изразявам само личното си впечатление...

Наистина впечатлението ми е такова, а вероятно то не е само мое. Няма да давам примери за измъчени заглавия, теми, проблеми, за витиевати претенциозни изрази, за напъни нещо "по-така" да се каже, за безплодно търсения изразът ти да е по възможност по-пиперлия и т.н. Някои гледам пишат по всички теми, ама еднакво скучно, въпреки напъните им да са... "забавни". Не е лесно изглежда да пишеш по поръчка.

Някой може да каже, че пиша този отзив понеже бях по най-груб начин отхвърлен като автор в това издание. Не, не съм толкова дребнав. Макар че така и не стана ясно защо ме отхвърлиха. Сега стана ясно защо било: ами защото не мога да пиша чак толкова постно и "съчинителски". Няма патос в това тяхно писане. Дали така не се получава винаги когато човек почне да пише за пари?! Творческата импотенция не идва ли тъкмо когато те обявят за "списувател" и почнат да ти плащат пари за писанийцата ти? Сигурно е така, не знам: за пари никога не съм писал. Но ето че примерът на тия младежи показва, че явно е точно така. Боже опази!

Добави в Svejo