Какво е да си свободен ако пишеш блог...

Написах тази сутрин кратко антрефиле за невероятно силните преживявания на делегацията, която начело с президента беше тръгнала да си прави кефа в Мексико, ала било станало така, че за малко да падне в океана. Ето тази публикация: Гоце е герой, урааа! Таварищи, да купим нов самолет на хероичний наш президент! Маладец е той, маладец!. Тръгнах да видя дали по блоговете някой е писал за същото, но се оказа, че почти никой не е реагирал. Вместо това блогърите продължават нарцистично да се вглеждат и любуват на самите себе си: Кой мрази блогърите и защо?, пише някой някъде, друг пък му прави реклама, аз пък, за да е завършен абсурда, коментирам и двамата.

То, апропо, какво да каже човек, статията е постна, и затова ми се налага тия дни да напиша нещичко по въпроса за смисъла на блогърстването: чини ми се, че се ширят доста превратни представи за това занимание. Пък и доста съм писал по тия теми, та дойде времето да се изкажа по-цялостно и пълно. Защото иначе досега, признавам си, просто се бъзиках с блогърите, та да се насладя на реакциите им...

"Феноменът на новите, свободни и независими медии отдавна се е превърнал в ежедневие за хората от много други страни, но тук той започна да набира масовост и популярност от скоро..." - отбелязва споменятият коментатор. Аз пък, да си призная, не съм доловил свобода в българската блогосфера по-специално понеже забелязвам само едно: робска, варварска зависимост на масата от блогъри от техните собствени предубеждения, предразсъдъци, ограниченост, самовлюбеност, маниакалност, фалш ( да се преструваш, че си... пич!) и много други такива симптоми на несвободността, които явно от някои се възприемат като свобода. Ала свободата, за щастие, е съвсем друго нещо. Та аз именно съвсем скоро ще напиша нещо по този въпрос, та да покажа в какво практически се изразява свободата на истински свободния блогър, на блогъра, който разбира свободата си, и не се отказва от нея.

Впрочем, казва да обяснявам, гледайте мен и се учете! Аз съм свободен, ценя свободата си, поел съм съзнателно доста много рискове, свързани с нея - "който не обича риска, се страхува от свободата"! - всекидневно показвам и демонстрирам своята свобода и свободолюбие, радвам се, че тя е тук при мен, грижа се да не стане така някой да ми я накърни и пр. и пр.

Това, впрочем, го казаха, за да ядосам някои свои... фенове, които не могат да спят като прочетат нещо от мен, което визира тях. Или пък визира мен самия. Затова ми доставят адски силно удоволствие като почнат да треперят от нервозност когато разберат, че съм бил казал нещо за т.н. прословут блогърски морал. Хайде чао засега...

Добави в Svejo