Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 27 март 2008 г.

Когато цъфнат налъмите...

Гледам, че е обявен конкурс на тема Оставката на министъра. Разбира се, веднага написах кратък разказ, в който посочих при какви обстоятелства някой министър, и то най-вече министър-комунист, каквито ни управляват в момента, би подал оставка. Ето моят кратък разказ:

Наистина темата на този литературен конкурс е изключително трудна. Мислих, мислих, и все не се сещах за нещо по-подходящо. Хрумваха ми какви ли не глупости от рода на: наш министър ще си подаде оставката когато аз стана космонавт. Или когато Луната вземе, та се откачи от небето и падне на Земята. Но не стават такива неща, звучат някак си банално и несериозно. А трябва да се измисли някаква удачна и жизнено достоверна метафора. Защото наистина е невъзможна за нашите условия история министър да си подаде оставката. В близката история имаме един-два случая, примерно оставката на Блага Димитрова. Или на Петър Младенов, ама този, горкият, се отказа от поста си не доброволно, а под силен натиск, сиреч "доброзорно". А пък Блага беше вицепрезидент, а не министър...

И изведнъж ми хрумна нещо, което е доста популярно и смислово натоварено. Налага ми се обаче да плагиатствам, да не съм съвсем оригинален. Но пък за сметка на това ще се опра на славна традиция. Ето какво измислих.

Не че го измислих, а използвах нещо, речено от друг човек. Наистина защо пък да измислям нещо ново, когато всичко отдавна най-превъзходно е казано. Казал го е най-добре покойният Радой Ралин, а аз тук само леко го префразирам. И звучи така: комунист ще си подаде оставката когато цъфне налъм, поставен в буркан с вода!

За младите, които не знаят какво е налъм, ще обясня: налъм е нещо като "социалистическа джапанка", която е направена от сухо дърво. Та милият Радой Ралин, българският Езоп, Бог да го прости, навремето си държал един такъв налъм в буркан с вода. Като години наред доливал водата, и все чакал налъмът да цъфне. Като го питали защо го държи там, отговарял: когато цъфне този налъм, тогава ще дойде и комунизмът.

Пак се налага да направя едно уточнение за младите: по онова време се говореше, че живеем не в комунизъм, а в различни стадии на социализъма, който бил низш, неразвит, непълноценен комунизъм. Като "узреел" достатъчно социализмът, той щял да мутира до едно най-висше състояние, в което материалните блага - има се предвид медът, маслото, бозата и... ракията! - щели да потекат като пълноводен поток. И то директно в отворените за лапане уста на изгладнелите от чакането на комунизма хорица.

Та това е. Аз, вижда се, промених метафората на Р.Ралин и я осъвремених, като приписах на ония, които едно време ни залъгваха с идването на комунизма, удивителната способност, че се отказват от власт, че си подават оставката само като някога някъде цъфне поне един налъм, поставен в буркан с вода!

Това е моят разказ. Надявам се да спечеля първата награда, а парите ще отидат за издаването на моята нова книга Страстите и бесовете български. Една, впрочем, безкрайно полезна и необходима книга, която ни показва какви сме ние, българите, и то сега, в тия най-нови и модерни времена. Която също най-популярно ще ни обясни и защо нашите министри от по-червено потекло предпочитат живи да умрат, но не и да се откажат от властчицата. И по тази именно причина природата не познава такъв случай: комунист да си подаде оставката. Моето обяснение защо е така е просто: защото ние сме такива, затова и те са такива. От нас зависи всичко.

Изводът е: когато цъфнат нашите български налъми, или когато уврат нашите български кратуни, или, накрая, когато узреят нашите български чукундури, тогава и българските министри ще почнат да си гледат работата! А пък когато не си я гледат, едва тогава ще дойде и моментът да почнат да си подават и оставките. Ще го правят именно заради страха си от нашето недоволство, от нашия гняв пред безобразията. А докато сме все такива лапнишарани и бездейни мърморковци, те, разбира се, нямат никакъв страх от нас. И по тази причина си подават оставките само когато се чуе, че някъде бил цъфнал някакъв налъм. Поставен в буркан вода. Като налъма на бай Радой Ралин...

3 коментара:

Анонимен каза...

Скъпи приятели, утре Ангел Грънчаров има рожден ден.
Моля всички които минаваме всеки ден щом седнем пред компютъра през неговия блог, освен пожеланията, които ще му отправим, да помогнем финансово, да издаде тази книга. Ние сме прочели публикуваното в блога, но много хора нямат достъп до интернет, а книгата трябва да бъде прочетена! Заслужава си да я притежаваме с автограф от автора и то само срещу 20 лв.Знам, че за всички е трудно по време на комунистическо управление, но това ще покаже нашата солидарност.
Обръщам се и към вас наши приятели и деца, които сте по света, и за вас ли 20 лв. са много пари или вече не ви пука за нас.- Петър Каменов

Анонимен каза...

Как да немаш бе, земи работи нещо, изкарай пет лева с честен труд а не пиши глупости. Обаче и ти като секи кумуняга чекаш наготово, нали?

Bruce Wayne каза...

ангеле, ако много хора от чужбина те четат и скат да помогнат финансово, най-удобно ще е да си сложиш един бутон за дарения -

http://www.paypal.com/cgi-bin/webscr?cmd=p/xcl/rec/donate-intro-outside

и с него всеки лесно за праща колкото си реши