Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 20 май 2008 г.

Идея за разпространяването на новата книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ

Вчера бях в София за да уточня някои последни подробности около излизането на новата ми книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). Днес-утре книгата ще замине в печатницата, трябва да излезе до края на седмицата. На втората страница ще пише ето това:

С най-искрена благодарност към Петър Каменов (Монтана), Константин Николов (Холандия) и Татяна Колева (София), подпомогнали издаването на тази книга: авторът.

Това са единствените хора, които според възможността си, подпомогнаха финансово излизането на моята книга. Наистина им благодаря най-искрено! Около една дузина други наши сънародници обещаха да сторят същото, ама в решаващия момент благоразумно си замълчаха, а някои направо изчезнаха - както мишките изчезват от потъващия кораб. Само дето не е доказано още, че този "кораб" ще потъне, току-виж, че някои зложелатели може и да се разочароват. Дано, дай Боже!

Трябва да се отбележи също, че нито един блогър не подкрепи поне с половин дума моя апел. Просто се престориха, че не знаят за това, че една книга й предстои да се роди в доста тежка обстановка. Ако някой беше промълвил половин дума през стиснатите си зъби, може би щеше да се намери и някой друг, който да подкрепи издаването на книгата. Ала те не го направиха, нещо де, то всичко си пада на съвестта на съответния човек. Аз самият се наложи да изтегля заем и да си платя останалата, по-голямата част от сумата за издаването.

А вчера, пътувайки по обратния път към Пловдив, ми хрумна нещо, което искам да споделя. Издаването, раждането на една книга у нас, в България, не е най-трудното. Това криво-ляво, както се вижда, може да се уреди. Най-тежката част е разпространението на една книга. Особено пък ако е от български автор. И особено ако е книга за България. Виж, за Русия да е, може някой и друг нашенски патриот да прежали 10 лева и да си я купи, ама ако е за България, тая, разбира се, няма да стане. Та ето какво ми хрумна в тази връзка.

Запитах се: дали пък читателите на блога няма да пожелаят - някои де, не всички - да помогнат малко за разпространението на книгата? Ето, идват, четат в блога, поне малка съпричастност към проблемите на автора на блога и на книгата няма ли да покажат? Как да стане ли? Ами всеки читател в блога познава всякакви хора. Представете си, ако им каже, че е излязла такава книга, някой от неговите приятели може да покаже безумната дързост и да рече, че иска да я прочете. Представи си, да речем, че от твоите приятели двама-трима, или един-двама, или четирима са поискали да си я купят, да им бъде доставена. И тогава може да ми поръчат съответните бройки книги (2, 3, 4, 5...) и аз съм готов на свой риск да им ги пратя, а пък те ако искат да ми върнат със запис парите. Ако не ми ги върнат, здраве да е. Аз, предполагам, ще мога с тази част от парите за поръчани книги, които са ми все пак изпратени от по-съвестните читатели, да покрия пощенските разходи по изпращането на всички книги. И ето че книгата, която е в тираж 500 бройки, току-виж се разпродала за седмица-две!

Лично аз, повтарям, никакви пари от тази книга не искам. Искам поне някой да я прочете. Дори и без пари, дори и да ме измами, но да я прочете. Пък после може и да я изгори ако иска. А може пък и да я даде на свой приятел или дори да му я продаде. И така да си върне парите, ако сметне, че се е охарчил прекалено с ония 10 лева. И дори ще е на далавера: безплатно ще е прочел книгата, и то в книжния й вариант. Ето това е моето предложение за една система за разпространение, която може и да спаси положението.

Щото у нас все по-малко се четат такива, именно по-сериозни книги. Аз съм писал по тези проблеми и затова не искам да се повтарям. Това е, това исках да ви кажа. Иска ли някой да ми помогне и да ме подкрепи? Ако няма такива смелчаци, на мен не ми остава нищо друго, освен това лято да стана "амбулантен търговец", да тръгна с торба, пълна с книги, из Отечеството, и да стана подобен на... отец Паисий. Това последното пък го казах за да има с какво моите зложелатели да ме осмеят...

1 коментар:

Анонимен каза...

Ангеле, предлагам ти в скайп да се чуем и ще се разберем колко от книгите мога да разпространя. Със сигурност ще взема.
Dobrata