Една електорална единица поставя въпроса "Защо???!!!"

Признаха за стаж на сестрите-либийки времето, в което бяха съдени! И всички застраховки им подари държавата!

Държавата за едни е майка, за други мащеха. Реакцията на българите към медиците от Либия НЕ е злоба и завист, а настояване за равнопоставеност на всички български граждани пред Закона, честност и прозрачност в работата на българските Парламент и Правителство.

Като медицинска сестра, чиито съпруг е лекар, с когото живяхме и работихме 15 г. в Либия смятам, че това решение на Правителството е несправедливо не само към всички българи, работили и все още работещи в Либия, а и към всички българи, от чиито джоб ще се изплащат компенсациите на тия хора, за които никой до днес не е доказал, че са невинно осъдени в Либия.

1.Една година след завръщането им никой не публикува никакъв конкретен документ по т. нар. “Дело на медиците”;

2.Никой не успя да ме разубеди, че по това дело всички са медици:

- Д-р Здравко с изгубени лекарски права, завърнал се у нас като щатен градинар на българското посолство в Триполи. Какъв доктор, какъв затвор, какви компенсации? Държавата награждава криминални престъпници!?

- Д-р Ашраф, недипломиран студент, ама доктор ли щял да става, лаборант ли даже и Миролюба Бенатова не знае?

- Кристияна Вълчева (Байчева), имаше слухове, че е с фалшива диплома, които не бяха опровергани, както и няколкото й имена, с които се е подвизавала. Помните, че й беше издадена нова лична карта с нови имена, досущ като на оня Бисер Петър Феим Чаушев, който й я занесе лично във вилата в Тажура.

3.Никой за една година не е уведомил българската общественост за хода на другото дело, свързано с тяхното т.нар. “Дело на мъчителите”. За хода на следствието, разпитите на сестрите, на мъчителите…Обвиненията знаем, но защо се бави присъдата?

Как така вече няколко български правителства от 1989 г. насам нехаеха по отношение на българските нефтени концесии в Либия, докато ги “загубиха”?!

Защо сключват военни сделки с Либия и продължават да й продават оръжие, а не се сещат да актуализират междудържавният договор България-Либия, който е още от Татово време?

В настоящият момент трудовият стаж, изработен в Либия, не се признава за трудов стаж в България!? Т.е. на мен, съпруга ми и всички, работили и работещи в момента в Либия тези 15 г. (в други случаи и повече години!) няма да ни бъдат зачетени за трудов стаж!

България изпраща специалисти в Либия, но не им признава положеният труд за трудов стаж поради пропуски в подписания междудържавен договор.

На какво основание тази същата държава ПРИЗНАВА трудовият стаж на тия, които опетниха името й, и на какво основание пък не признава трудовият стаж на останалите българи, които не са в конфликт с никакви държавни институции нито в Либия, нито в България и работят съвестно и честно?!

Тия българи, по-българи ли са от всички други българи, работещи в Либия и България?

Покрай завръщането на тия “герои” станахме свидетели на много показно-демонстративни нарушения, извършени от държавният глава, правителството, че и парламента, който отпускаше стотици хиляди евро на гьотере за подаръци, разходки, хонорари и прочие екстри на уж “затворничките”, които според Миролюба Бенатова в интервю в “Шоуто на Слави” са прекарали в затвора цифром и словом точно 1 г. и 4 месеца. Останалото време си го изживяха във вилата в Тажура с обслужващ персонал, ходене на зъболекар 3 пъти седмично при българската съпруга, стоматолог на адвокат Бизанти за сметка на българският данъкоплатец, возени в дипломатическият джип на българското посолство, управляван от “доктора” Здравко (щатен градинар, шофьор, обществен манипулатор).

Баси държавата! Баси държавниците! К‘ви 8 години затвор? К‘ви медици? К‘ви компенсации? За какво и защо?

Държава на престъпници за престъпници. Другото е територия и местно население. До следващите избори, когато ще се превърнем в електорални единици за един ден.

(Публикувано на 7 юли 2008 и в сайта News.dir.bg)

Добави в Svejo