Попадам тази сутрин на написаното от Т.Дечев, който не одобрявал стореното от Невена и dzver-ът "възкресяване светите мощи" на сайта „Опасните новини”, именно ТУК и ТУК. Социалдемократът Т.Дечев обаче е недоволен от това, като съображението му е любопитно: "подобни сайтове са покушение срещу свободата на словото и злоупотреба със съвременните средства за комуникация". Да, ни повече, ни по малко така смята.Левите много често подкрепят всякакви екстравагантни, разминаващи се нормите на обичайния човешки морал щения и инициативи на държавната власт: защото за тях по презумпция държавата винаги е по-горе от индивидите. Докато всъщност истината е точно наопаки: индивидите се първото, а държавата е производна и трябва да служи на всички нас. Не ние трябва да й служим, а тя на нас трябва да служи: дали някога и левите ще разберат толкова просто нещо?!
Разбира се, неговата позиция ме накара да реагирам. Оня ден Иван Бедров реагира по случая с репресията срещу сайта "опасните" от ДАНС, написвайки коментара Антибългарският интернет. При него написах тия думи:
Ами всичко е логично: страната ни се путинизира усилено, нормалното е да се тури ръка и на интернет. Само той остана извън държавния контрол! Не може да има свободни територии в страна, в която вече свободата и демокрацията са само думи. Не може да има и свободата на словото в страна, в която мнозинството от хората вече са приучени най-упорито да мълчат.
Също съвсем друга в сравнение с тази на Т.Дечев е позицията на големия български журналист Иво Инджев, който при това е с най-будно гражданско съзнание - съвсем рядко изключение у нас! - написал Давим се кротко в собствен SOS. Аз при Иво Инджев си позволих да напиша следното:
Тия управляващи и този президент правят всичко, та страната ни да стане умалено копие на путинизирана Русия. И напредват: обезкървиха медиите, пречупиха журналистиката, дадоха простор на подлизурковци от типа на В.Велева. Почва се най-напред от завладяването на медиите, та да настъпи накрая блажено мълчание, в което всеки произвол и всяка злоупотреба ще си остане непроницаема тайна. След това ще ударят още по-решително нетехния бизнес, ако такъв все още има. Ето, и политическия живот кажи-речи стана мимикрия, демокрацията ни е поругана. А сме, представете си, в Европейския съюз: каква ирония?! Властта е такава, каквато й позволяват да бъде гражданите, народът. Тази мисъл е на великата В.Новодворская. За ситуацията у нас сме виновни и ние, гражданите…А ето сега като прочетох неубедителните аргументи на Т.Дечев, си позволих да коментирам следното и при Невена, и при Дзвер-а:
Свободата по принцип, а особено пък свободата на изразяване, е свята. Никакви съображения от държавна или политическа важност не могат да бъдат основание за ограничаването на човешката свобода, за ограничаването на нечия свобода. Опасно е да се смята, че понеже "дадени личности били незнамкакви си", та по тази причина нека да цензурираме мненията им.
Принципът е: над всички други съображения стои безусловната по важност за човека свобода! Допусне ли се тук-там да се наруши този принцип в именно на държавни или политически съображения от "особена важност", а също дори и в името на някакви измислени абстрактни "морални принципи", "принципи за доброто на всички" и пр., тогава свободата именно на всички вече е застрашена, поради което всички сме в правото си да окажем отпор. Имаме също така свещеното право да се борим за свободата си, да я защищаваме, да жертваме всичко друго заради нея.
Защото ако някъде някому отнемат или ограничават свободата, а пък останалите по наш народен и български маниер си казват: "Нека му, той беше много лош човек и сигурно е сгазил лука!", то това е предпоставка скоро от свободата именно на всички да не остане и помен.Ето защо аз протестирам срещу репресиите над дадени сайтове от страна на тайните служби на олигархичната държава! Защото те застрашават и моята свобода, даже в още по-голяма степен застрашават моята, на отделния човек свобода. Ако искаме съвсем да станем държава, подобна на Корея, Китай, Русия или Куба, нека да си стоим и да гледаме как репресират този или онзи, и смирено да чакаме своя ред - като най-малодушни и подли жертви.
Поздравления за блогърите, които реагират в защита на свещената за всички нас свобода. Която именно е наше конституционно, а най-вече човешко и морално право. За свободата си трябва да се борим всеки ден. Защото тя по начало е на първо място по важност за всички човешки същества! Включително и за онези, които още не са разбрали това и по тази причина не им пука, че някой някъде се опитал да резне свободата на друг човек, обявявайки го за "лош", "ненадежден" или "вреден" за държавата. Оттук тръгва всяка диктатура, това е началото на пътя към робството: ако се мълчи овчедушно...
(Забележка: първата снимка е от блога на И.Бедров; другите не помня откъде са.)
5 коментара:
Грънчаров, добре си се изучил на марксизъм-ленинизъм в Болшевишка Русия. Нали там обявяват неудобните за луди и ги пращат в психиатрични затвори. Попитай твоята приятелка Новодворская ако не вярваш.
Та да си дойдем на думата.
Ти, Грънчаров, призна че изборите от 1990 са тотално фалшифицирани. От тук следва, че всички депутати, избрани тогава, всъщност са назначени от ДС, включително и любимия ти Костов. То и всичките последвали действия на Костов са доказателство, че винаги е бил комунистически агент-провокатор.
Ти, Грънчаров, отказваш да коментираш това мое изявления и ми казваш да си пия хапчетата, т.е. твърдиш, че не съм със всичкия си. Освен това твърдиш, че Сталин ми е бил кумир, а от това което пиша се вижда точно обратното, а именно че аз ненавиждам комунистическата тирания във всичките й проявления.
Кажи сега, кой от двама ни се държи като комунистическо ченге (или като слуга на ченгетата) ти или аз?
Ти пак ще извъртиш и няма да отговориш, но вярвам, че другите читатели на блога ти ще си отговорят сами.
С развалени грамофони, повтарящи едно и също, не ми е интересно да разговарям...
Не знам дали ти е интересно, Грънчаров, или не, но смислени аргументир с които да ме опровергаеш, не можеш да изложиш!
За сметка на това щедро ръсиш нелепи обвинения и обиди. Ей затова ти казвам, че промиването на мозъка и дресировката, на които си бил подложен в Болшевишка Русия, при теб са постигнали ефект 100 процента. На твое място един разумен човек би се позамислил малко...
Не се занимавай с моята личност, а с проблемите, които са визирани в статиите. Нападките срещу личността на опонента са признак на слабост - и също са стар болшевишки прийом...
Уважаеми г-н Грънчаров,
Благодаря за времето и мястото, което сте отделил на мнението ми по случая с „Опасните новини”. Не се чувствам засегнат от остро нагативното Ви отношение към скромната ми личност. Ваше право е да решавате, кого харесвате и кого не харесвате. Пак Ваше право е да давате оценки на написаното от един или друг блогър.
Откровено казано, единственото, което не бих желал да се получи като резултат от Вашия постинг е някой да остане с впечатлението, че под някаква форма съм склонен да оправдая ограничаване на свободата на словото, на свободата на изразяване или на свободата на съвестта. Понеже във Вашия текст се промъква подобно внушение, дължа да съобщя на четящата публика следното:
Категорично съм против ограничаването по какъвто и да е начин на изброените по-горе свободи на личността, било в Интернет, било при писането на хартия, върху камък, папирус или върху теракота и керамика. Не по-малко съм против разнообразните чуждестранни и доморасли замашки за въвеждане на тотално следене в Интернет. Слава Богу, точно защото кешът на Гугъл помни всичко, мога да помоля всеки, който се интересув,а да провери, каква е била публично заявената ми позиция по въпроса за т. нар. „събиране на данни за електронната комуникация на гражданите”.
Позицията ми беше и е категорично против. Против защото така се нарушава свободата на личността и против, защото по този начин се създават предпоставки за корупция и за „приватизация на националната сигурност”. Радио „България” ме е цитирало по следния начин и аз не се отмятам от казаното:
„Проблемът е, че се създават условия за създаване на огромен нерегламентиран, вторичен пазар на търговска информация”, сподели опасенията си по време на обществена дискусия по темата Теодор Дечев, зам.-председател на Съюза за стопанска инициатива.
Ето няколко линка, които потвърждават, каква е била (и продължава да е) публично заетата ми позиция по въпроса за нездравия интерес към електронните комуникации между гражданите:
http://www.econ.bg/news86482/article138137.html
http://pazari.dnevnik.bg/show/?storyid=473506
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Obstestvo/Material/20_03_danni_elekronni.htm
http://news.bpost.bg/story-read-16378.php
http://expresbg.com/story/23713
http://www.lex.bg/news.php?lang=bg&id=17797
http://209.85.135.104/search?q=cache:cypirkD5UM8J:opensource-bulgaria.org/now/wp-content/uploads/2008/04/stenograma_diskisia.odt+%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80+%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B2+%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80&hl=bg&ct=clnk&cd=14&gl=bg
Както предполагам се досещате, написах всичко това, не защото личното Ви мнение ме шокира с нещо, а защото държа на яснотата на позициите ни по въпроса. Бих добавил само, че отдавна не членувам в политически партии. През живота си съм членувал само в една партия – БСДП. Членството ми продължи от 01 февруари 1990 г., някъде до към 17 декември 2005 г., когато бях изключен от стройните й редове, защото бях попитал за странните маневри около един партиен недвижим имот. Естествено, оказа се, че съм уронил престижа на партията ... Разбира се, не съм се отказал от убежденията си, още повече, че съм сред авторите на основни програмни документи на БСДП.
Вие разбира се, не сте длъжен да сте чели програмата на БСДС / БСДП, приета през 2000 г., но ако сторите труд ще видите, че представата Ви за българската социалдемокрация е меко казано непълна. Ненавистта Ви към европейската такава, изобщо не мога да разбера, особено в контекста на това което теоретизират и правят „новите лейбъристи” на Антъни Блеър,наследен от Гордън Браун. (Между другото, когато става дума за свободата на личността, на индивида, (тук не говоря за „икономическата свобода”), социалдемократите обикновено са много по-категорични нейни защитници от повечето консерватори).
Нямам никакво основание да се срамувам или притеснявам от това, което съм правил докато съм бил член на БСДП, в това число и през периода на пребиваването ми като заместник министър на труда в правителството на Иван Костов. Затова мисля, че всякакви мисловни конструкции, свързани със спора около „Опасните новини” и извлечени от характера на политическите ми убеждения, са неуместни и дори тенденциозни.
Няма да отнемам повече място в блога Ви, само ще повторя, че сайтове като „Опасните новини” нямат никакво отношение към въпроса за свободата на словото и свободата на изразяване. При „Опасните новини” няма личност, която да се е „изразила” и чиято свобода да е застрашена. Има една виртуална клюкарница, в която са поместени известен брой текстове, които можем за отнесем към жанра „вулгарен роман” на покойния Христо Калчев. Разликата е, че покойният Христо Калчев се подписваше под текстовете си. Всъщност, „Опасните новини” не се различават от разпространените драсканици по стените, където разни девойки биват обвинявани в леко поведение.
Не знам чии права на изразяване ще бъдат нарушени, ако някой вароса стена, на която пише, че „еди коя си е к---а”. Извинявам се за цитата, но такава е и „естетиката” на „Опасните новини”.
Никой не е длъжен да харесва „героите” на „Опасните новини”, но има достатъчно основания те да бъдат критикувани, нападани и дори безкомпромисно атакувани публично, без да се слиза на нивото на „Опасните новини”. Това е моята позиция, която до сега съм формулирал многократно.
Никога не съм призовавал да се закриват или хакват подобни сайтове. В блога си и на други места съм коментирал защо опитите за цензура в Интернет са лишени от смисъл, поне в държавите с демократични конституции. Застъпвал съм единствено гледището, че не трябва да популяризираме подобни сайтове, макар че що се отнася до „Опасните новини” това е отдавна загубена кауза ...
Желая Ви успех на философското и блогърското поприще !
Публикуване на коментар