Публикувам по-долу основните тези в последното изказване на г-н Президента в Хасково. Тази негова реч едва ли ще бъде публикувана изцяло. Поради това събрах в едно, пък макар и фрагментирано цяло всичко онова, което бил казал според медиите. Но от тия разхвърляни президентски мисли обаче може да се схване нещо много основно и важно, което е свързано с така потайната и съкровена философия на фурнаджийската лопата, носеща името Гоце Първанов.
Има и най-сюблимни мисли относно отвращението към мафията и мафиотите, които бил изпитвал техният пръв приятел Гоце Първанов. Хем другарува с тях, хем не пропуска нито една кьорсофра или банкет у бандит, хем приема паричките им, когато го спонсорират, но хем се и бил отвращавал от тях, и дори, представете си, хем не го е срам да каже всичко това - ето на туй му викам пълен гьонсуратлък и тапигьозлък! Също така пак повтаря и дежурните си тези за "стабилността", за "враговете, които рушат светлий и прекрасний имидж" на най-корумпираната и бандитска страна в Европейския съюз, на което туй недоразумение е Президент. Обяснява също и причината за другаруването си с други две ченгета на ДС и на КГБ, именно с таварищите му по оръжие Ахмед-Сава Доганович и Симеон Борисович Карточников.
Които - забележете добре! - били направили така, че главно благодарение на техните задружни усилия България сега била в НАТО и в Европейския съюз! Безсрамието на туй политическо недоразумение, изцяло вредно за България още от първата минута на пребивававането му на нейната политическа арена, знайно е, е колосално, така че не се учудвайте на нищо, четейки текста по-отдолу. А че е най-голям и доказан лъжльо, това го знаят вече и децата, особено пък децата от домовете за сираци, които той така обича да щипва по бузките, да гали, да гушка и целува. Особено под звука на така приятно бръмчащите телевизионни камери на ятата възторжени репортерки, които неотменно го съпровождат по време на воаяжите му из многострадалното, но претръпнало вече на комунистическо-ченгесарски гаври наше отечество.
Впрочем, вижте, прочетете сами, моят коментар е излишен. Защото този циничен лъжльо сам на себе си, със собствените си думи, е своето най-голямото разобличение и опозоряване. Той сам себе си, бидейки тотален лъжльо и циник, най-добре обижда и изобличава. Сиреч най-голям негов враг е тъкмо собствената му особа, излъчваща толкова много лицемерие, срам, отврат, гнус, презрение - с колосалните количества безсрамие и лъжливост, скрити у този герой от Сирищник, Пернишко. Оставям ви да четете думите му, ала си намерете леген и го турете наблизо в случай че ви се доповръща. Но преди това искам да кажа още нещо.
Вчера в блога на Иван Бедров написах кратък коментар по повод на това какво бил казал най-големият другар на Гоце Първанов, именно Тошо Бор Тошев. Привеждам тук тия свои думи, понеже те имат пряко отношение към фундаменталните откровения на Гоце Първанов, които ви предстои да прочетете след малко. Та там написах следното:
Наистина Тошо Тошев (агент-явочник на ДС с кличка "Бор"!) и Георги Първанов (агент-сътрудник на ДС с кличка "Гоце" - прякор е българската дума, съответстваща на съветската дума "кличка"!) са достигнали до върховете на абсурдисткото бумерангово говорене, което Иван Бедров е успял да илюстрира по превъзходен начин. За което получава моите адмирации.
При говорене от типа на тошотошевото или гоцепървановото всяка казана дума или израз, неизвестно защо (може би заради прекомерната лъжливост на тия две ченгета!) е същото като да си вкарат таралеж в гащите. Те са живо олицетворение на поговорката "Език мой, враг мой!", т.е. техните изказвания просто не се нуждаят от коментар, те сами себе си най-добре отричат и изобличават. И показват най-красноречиво моралната низост на тия двама най-презрени и доказани лъжльовци. Такава крещяща неадекватност едва ли другаде може да се открие. С този шедьовър таварищ Бор за малко да надцака Гоце, но и Гоце не се предава; да видим какво ще изтърси тия дни, за да запази палмата на първенството. :-) Сеирът около последните текущи скандали си заслужава емоциите и удоволствието на публиката. :-)
Та ето сега именно можете да разберете как Гоце веднага успя да се реваншира убедително и сръчно грабна палмата на първенството от ръцете на агент Бор; ето, порадвайте се на шедьоврите му, на откровенията му, на сърдечните му болки; ще разберете също и къде го стяга най-много чепикът:
Няма война между институциите и не бива да има. Ключово изискване за успеха на България е политическата стабилност. Когато има стабилност и принципно взаимодействие между институциите - което не изключва взаимната критика - това е предпоставка за развитието. Стабилността е необходимо условие да постигаме своите стратегически цели. Едва ли страната ни щеше да бъде член на Европейския съюз и НАТО, ако през тези четири години - между 2001 и 2005 г., нямаше такава стабилност в България.
Ние сме били твърде различни с предишния премиер - Симеон Сакскобургготски. Моят генезис като политик е свързан с левицата, със Социалистическата партия - партия, която винаги е била непримирима към монархическата институция. И въпреки всичко - в името на стратегическите цели, ние постигнахме едно много добро взаимодействие - и навън, пред нашите европейски партньори, и вътре в страната. Нямам основание сега да променям тази своя концепция и няма да я променя.
Каквото и правителство да управлява България - знаете, че ще има избори след десетина месеца, аз ще работя за тази концепция. Искам да не се връщаме към времето на най-тежкото противопоставяне - 1990-1991 г. и 1996-1997 г.,- когато нерядко сме били на ръба на гражданската война. Като участник в тези събития сега си давам сметка, че често пъти емоцията е била движещата сила. Давам си сметка, че в българската политика има много действащи лица, които виждат своето развитие само в рамките на скандалите. Има политици, които виреят само в тази среда - ако ги извадиш от нея и им зададеш задача с управленски характер - те са безпомощни. Но в условията на скандала те са в стихията си.
От безкрайните скандали образът на България е силно накърнен, силно деформиран. Имам мечта да видя на първа страница, като първа новина в медиите нещо добро, което се случва, но да не е самоцелно. Докога ние ще се занимаваме - извинявайте за емоцията, само с мутри и ченгета. Обичам криминалните романи, но не обичам криминалните сюжети - сюжетите на "сивата" политика, на "сивата" икономика, на "сивото" в обществения живот. И с това ще се боря, ще търся съюзници, независимо къде са те - дали са при управляващите, или са при опозицията.
Има и най-сюблимни мисли относно отвращението към мафията и мафиотите, които бил изпитвал техният пръв приятел Гоце Първанов. Хем другарува с тях, хем не пропуска нито една кьорсофра или банкет у бандит, хем приема паричките им, когато го спонсорират, но хем се и бил отвращавал от тях, и дори, представете си, хем не го е срам да каже всичко това - ето на туй му викам пълен гьонсуратлък и тапигьозлък! Също така пак повтаря и дежурните си тези за "стабилността", за "враговете, които рушат светлий и прекрасний имидж" на най-корумпираната и бандитска страна в Европейския съюз, на което туй недоразумение е Президент. Обяснява също и причината за другаруването си с други две ченгета на ДС и на КГБ, именно с таварищите му по оръжие Ахмед-Сава Доганович и Симеон Борисович Карточников.
Които - забележете добре! - били направили така, че главно благодарение на техните задружни усилия България сега била в НАТО и в Европейския съюз! Безсрамието на туй политическо недоразумение, изцяло вредно за България още от първата минута на пребивававането му на нейната политическа арена, знайно е, е колосално, така че не се учудвайте на нищо, четейки текста по-отдолу. А че е най-голям и доказан лъжльо, това го знаят вече и децата, особено пък децата от домовете за сираци, които той така обича да щипва по бузките, да гали, да гушка и целува. Особено под звука на така приятно бръмчащите телевизионни камери на ятата възторжени репортерки, които неотменно го съпровождат по време на воаяжите му из многострадалното, но претръпнало вече на комунистическо-ченгесарски гаври наше отечество.
Впрочем, вижте, прочетете сами, моят коментар е излишен. Защото този циничен лъжльо сам на себе си, със собствените си думи, е своето най-голямото разобличение и опозоряване. Той сам себе си, бидейки тотален лъжльо и циник, най-добре обижда и изобличава. Сиреч най-голям негов враг е тъкмо собствената му особа, излъчваща толкова много лицемерие, срам, отврат, гнус, презрение - с колосалните количества безсрамие и лъжливост, скрити у този герой от Сирищник, Пернишко. Оставям ви да четете думите му, ала си намерете леген и го турете наблизо в случай че ви се доповръща. Но преди това искам да кажа още нещо.
Вчера в блога на Иван Бедров написах кратък коментар по повод на това какво бил казал най-големият другар на Гоце Първанов, именно Тошо Бор Тошев. Привеждам тук тия свои думи, понеже те имат пряко отношение към фундаменталните откровения на Гоце Първанов, които ви предстои да прочетете след малко. Та там написах следното:
Наистина Тошо Тошев (агент-явочник на ДС с кличка "Бор"!) и Георги Първанов (агент-сътрудник на ДС с кличка "Гоце" - прякор е българската дума, съответстваща на съветската дума "кличка"!) са достигнали до върховете на абсурдисткото бумерангово говорене, което Иван Бедров е успял да илюстрира по превъзходен начин. За което получава моите адмирации.
При говорене от типа на тошотошевото или гоцепървановото всяка казана дума или израз, неизвестно защо (може би заради прекомерната лъжливост на тия две ченгета!) е същото като да си вкарат таралеж в гащите. Те са живо олицетворение на поговорката "Език мой, враг мой!", т.е. техните изказвания просто не се нуждаят от коментар, те сами себе си най-добре отричат и изобличават. И показват най-красноречиво моралната низост на тия двама най-презрени и доказани лъжльовци. Такава крещяща неадекватност едва ли другаде може да се открие. С този шедьовър таварищ Бор за малко да надцака Гоце, но и Гоце не се предава; да видим какво ще изтърси тия дни, за да запази палмата на първенството. :-) Сеирът около последните текущи скандали си заслужава емоциите и удоволствието на публиката. :-)
Та ето сега именно можете да разберете как Гоце веднага успя да се реваншира убедително и сръчно грабна палмата на първенството от ръцете на агент Бор; ето, порадвайте се на шедьоврите му, на откровенията му, на сърдечните му болки; ще разберете също и къде го стяга най-много чепикът:
Няма война между институциите и не бива да има. Ключово изискване за успеха на България е политическата стабилност. Когато има стабилност и принципно взаимодействие между институциите - което не изключва взаимната критика - това е предпоставка за развитието. Стабилността е необходимо условие да постигаме своите стратегически цели. Едва ли страната ни щеше да бъде член на Европейския съюз и НАТО, ако през тези четири години - между 2001 и 2005 г., нямаше такава стабилност в България.
Ние сме били твърде различни с предишния премиер - Симеон Сакскобургготски. Моят генезис като политик е свързан с левицата, със Социалистическата партия - партия, която винаги е била непримирима към монархическата институция. И въпреки всичко - в името на стратегическите цели, ние постигнахме едно много добро взаимодействие - и навън, пред нашите европейски партньори, и вътре в страната. Нямам основание сега да променям тази своя концепция и няма да я променя.
Каквото и правителство да управлява България - знаете, че ще има избори след десетина месеца, аз ще работя за тази концепция. Искам да не се връщаме към времето на най-тежкото противопоставяне - 1990-1991 г. и 1996-1997 г.,- когато нерядко сме били на ръба на гражданската война. Като участник в тези събития сега си давам сметка, че често пъти емоцията е била движещата сила. Давам си сметка, че в българската политика има много действащи лица, които виждат своето развитие само в рамките на скандалите. Има политици, които виреят само в тази среда - ако ги извадиш от нея и им зададеш задача с управленски характер - те са безпомощни. Но в условията на скандала те са в стихията си.
От безкрайните скандали образът на България е силно накърнен, силно деформиран. Имам мечта да видя на първа страница, като първа новина в медиите нещо добро, което се случва, но да не е самоцелно. Докога ние ще се занимаваме - извинявайте за емоцията, само с мутри и ченгета. Обичам криминалните романи, но не обичам криминалните сюжети - сюжетите на "сивата" политика, на "сивата" икономика, на "сивото" в обществения живот. И с това ще се боря, ще търся съюзници, независимо къде са те - дали са при управляващите, или са при опозицията.
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар