Можем ли да създадем своя национална съкровищница на най-невероятните, чудесни и страхотни гафове?

Преди време предложих заедно да напишем Една поучителна, весела, чисто българска и забавна политология за... простаци. Даже персонално поканих някои блогъри с писателски възможности да се опитаме в една подходяща и комична форма да разясним на обърканите хорица за какво всъщност става дума в политиката, какъв е смисъла примерно да гласуват, за какво по-точно се борят партиите и т.н.

В интерес на истината съм длъжен да кажа, че идеята и инициативата ми почти не бяха подкрепени, но има време: то, знайно е, "бързата кучка слепи ги ражда". Е, подкрепиха ме някои, за което съм им благодарен и се надявам да сме достатъчно упорити, та да изведем нещата до успешен завършек. Използвам случая да напомня, че има такава идея, та който желае, може да се включи и да допринесе да реализацията й. Като ги напишем тия фейлетони и духовити истории нищо не пречи и да ги издадем в книжка, та да се ползват и четат от много хора, които имат нужда от подобно четиво, особено пък от по-младите.

Вчера предложих в блога на Иво Инджев нещо друго, с оглед на това, че той, в статията си Гафологична експертиза, описва последните най-пресни и големи гафове на управниците ни, та предложих значи там следното:

Поздравления за изобретяването на израза “гафологична експертиза” и за чудесния анализ: изброените гафове наистина са най-показателните. Но нищо не пречи да организираме конкурс, свеждащ се до това да си спомним и да опишем най-големите гафове на политиците, та да съставим техен възможно най-пълен компедиум. Щото за тия години те станаха толкова много, че ако загубим това “национално богатство”, ще бъдем справедливо ругани от бъдните поколения!

Иво Инджев реагира така:

УВАЖАЕМИ ФОРУМЦИ: това е страхотна идея! Никой не помни всичко, но колективната памет е направила от приматите човеци (особено чрез писменото слово - наистина е така, както напоително е обяснил Джаред Даймънд в книгата си ”Пушки, вируси, стомана” - това наблюдение не е негово откритие, но той го е обяснил по страхотен начин).

Така че, предлагам да подкрепим идеята на Ангел Грънчаров, което няма да ни направи по-малко “аз”, заради подкрепата за идеята на някой друг, който също има своето “аз”!

Наистина ако се обяви такъв конкурс и всеки се порови в архивите, на своя блог или изобщо, и намери най-крещящите в екстравагантността си гафове на наши политици, и ги припомни, пък направим и своден списък на такива публикации, току-виж сме успели да съхраним за бъдните поколения тия наши исторически достижения: защото ако не друго, то безкрайно много количество гафове произведохме за тия години, не само политиците ни, ами и нацията като цяло, и по тази причина с право можем да се гордеем с постиженията си! Така че наистина ще се радвам ако повече хора се включат в тази инициатива и допринесат със свои публикации за създаване на национална съкровищница, съхранила за бъдните поколения ония невероятни гафове, които можа да сътвори неуморният български дух не само през последните години, ами и доста преди това.

Казвам така - "българският дух сътвори тия гафове" - щото, макар че наистина гафовете са индивидуална заслуга и лично отговорно дело, то те все пак са сътворени първо от "наши", български политици, които ние периодично сме обличали в доверие, което пък значи, че и ние, цялата колективна българщина, имаме дял в раждането, в генезиса поне на предпоставките, за да се появят такива превъзходни гафове. След това при развиването на всеки гаф също много сме го подпомогнали, щото не само че не сме мигом изритвали сгафилият от политическото поприще, както, впрочем, правят други, по-чувствителни народи, ами сме го оставяли да продължава още дълго с гафовете си, стоически сме го търпели, и с това сме го насърчавали най-перверзно да продължава да прави гафове всеки ден. А това си е наше най-пълноценно участие в толкова изразителната ни народна "гафология", която наистина съдържа невероятни шедьоври.

Да не говорим пък за това, че някои гафове сме ги правили направо всички ние, избирателите. Примерно, да речем, като избрахме онова чудо от Мадрид да ни оправя само за 800 дни, повервахме му, санким. Както преди това повервахме на няколко пъти, че комунистите ще ни оправят, нищо че те ни бяха довели до този исторически батак на нацията, от който не можем да излезем вече толкова години. Е, това ако не са наистина НАЦИОНАЛНИ гафове, понеже са правени от цялата нация или поне от нейното подавляющо мнозинство, сполай му кажи! Ето затуй и ний, целокупното българско племе, имаме принос и участие в тази наша народна съкровищница от гафове, която наистина не трябва да бъде забравена, напротив, трябва да бъде съхранена за бъдещето.

Та това е, призовавам повече хора да помогнат за реализирането на тази назряла и народополезна идея: не бива да търпим забравянето и разпиляването на най-големите ни духовни и нравствени постижения. Ето, примерно сега, нашите политици са така усърдни в произвеждането на гафове, че всяка сутрин по телевизиите неуморно се трудят, та да утвърдят непомръкващата българска гафологична слава. Ето, вчера сутринта Бойко Борисов, твърдят, поставил самоволно Кипър в НАТО, също чет и брой нямат гафовете пък на любимия ни президент, който дотам се е усъвършенствал в гафенето, че вече гафи даже и само като мълчи! А пък като отвори уста, гафовете му текат като същински порой, именно като оня непресекващ поток от материални блага, който някога ни учеха, ще щял да потече когато щял бил да дойде така близкия до президентското сърце неувяхващ комунизъм.

Много се старае и страшно е напреднал в гафовете и премиера Дмитрич, требе да му се признае поне туй постижение, ако не друго. Щото друго май нема. Какво ли не прави момчето, много се старае, и напредва всекидневно: клеча три часа пред кабинета на Путин, вися в строшения незаконен лифт, каза по едно време заедно с Гоце, че само Р.Петков може да направи реформата в МВР, обиди се на българските студенти в Америка, че го били определили като премиер на "най-корумпираната страна в ЕС", и т.н. Вече всяка дума и на това прилежно и ученолюбиво момче, специалист-докторант по униформите в Красната съветска армия, който ние успяхме да турим за български примиер, става и мигом се превръща в превъзходен гаф. И така нататък, да не изброявам повече, че ще стане дълго.

А спомнете си какви хубави гафове се правеха по времето на Луканов, на Беров, на Виденов, на Желю, на Царо! Ех, какви славни времена бяха тогава, какво веселие беше, как хубаво се смяхме, как хихикахме в шепите си или хълцахме съвсем открито и на воля, даже направо рипахме от радост! Пък в един момент веселието ни изби в мъки и страдания, превърна се и се изля, кой знае защо, в горчиви сълзи. Ама както и да е, да не говорим за лошото, ами да гледаме на всичко от позитивната му страна. Тъй ами! Щото така учи мъдрият ни цар, който ние турихме за премиер! Абе страшни сме, немам думи веке: друг такъв шеметен народ като нас наистина нема и нема и да има изобщо...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo