Иво Инджев тази сутрин поставя един важен нравствен проблем, та ми се наложи да коментирам. Написах там нещичко, слагам го и тук, за да е на разположение на читателите и на моя блог. Той там разсъждава по повод на това:Грешен съм. Не се възмутих също толкова публично срещу побоя над лекар в Ботевград, както (напълно основателно) след зверската разправа с колегата Огнян Стефанов. А д-р Филип Филев също го биха с железа. И още по-демонстративно го наказваха: не в тъмна нощ пред ресторант (както Огнян Стефанов), а в ясно утро под прозорците на болницата, на която е шеф. На показ!
Ива Инджев, забелязал съм, е рядък случай: журналист със съвест, с непритъпено нравствено чувство. И е мислещ човек. Това му дава рядко превъзходство над масата "журналя". Казвам така, защото не мога да уважавам тия, които позорят високата гражданска мисия на автентичния журналист, щом са се оставили позорно да слугуват за пари на нашата арогантна олигархия. За която, естествено, И.Инджев се оказа крайно неудобен и по тази причина... "стои без работа"! Макар че писането на неговия блог е много интензивна всекидневна работа, за възшищение на читалите му.
Та аз там написах следното, взел повод от неговите думи:
Грешни сме всички в това отношение, г-н Инджев, не сте грешен само вие. Имам предвид всички българи. Щото на голяма част от нас е закърняла самата способност да реагират и да се възмущават. Мнозина са станали нещо като емоционални инвилиди или като безчувствени вманиачени машинки...
Наистина това, че даже се възмущаваме избирателно, сякаш по команда от невидима ръка - все едно някой дирижира кога и за кого да се възмущаваме: медиите са огромна власт! - е ужасно. На мен ми се струва, че при такова положение е напълно възможно изобщо да не реагираме ако някой скрие от нас (органите и олигархичните медии вероятно често действат в синхрон!) някои факти. И тогава някога и някъде пребиват най-жестоко някой, а пък общността единодушно мълчи, в друг случай всички колективно оплакват жертвата: това ми се вижда страшно лицемерно. И унизително за всички нас. Манипулацията - когато общността нехае за свободата си, а мнозинството смята убедено, че "нема такова нещо като свобода"! - става първи фактор на живота.
А пък случая Чората и сега убийството на Г.Стоев - а писах още тогава за това - се прояви нещо още по-интересно: някои умно си замълчаха, понеже, както се разбра, убитият бил "лош човек", следователно си го бил заслужавал, следователно бил си намерил майстора! Действа се избирателно: ако жертви на престъпността са нарочени за "лоши" хора, няма за какво изобщо да се възмущаваме или да страдаме. Виза Недялкова гласно изрази това нейно дълбоко убеждение по един канал.
А всъщност човешките същества са равноценни и еднакво суверенни. Ако някъде пострада някакво човешко същество, всеки човек в някакъв смисъл в негово лице е пострадал. И всеки, имащ съвест и чувство, трябва да се усети като жертва, и да окаже съпротива. Ако си мълчим, не реагираме или действаме избирателно, ако претръпнем, злото от живота ни няма никога да бъде изгонено...
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар