Предлагам да се замислим по една такава тема: дали пък не е потребна реанимация на нашата демокрация? Смея да заявя това: нашата демокрация от известно време е в агония, в предсмъртни гърчове. Поради което би трябвало да се намира в реанимацията, т.е. там, където ако се положат някакви грижи, може и да бъде спасена. Ала ако не се намерят спасителните оздравителни мерки, тя ще издъхне.
Как можем да вдъхнем живот на демокрацията ни, как да я спасим и оживим? - това е кардинален въпрос, от който зависи всичко останало. Защото този път ще се разминем окончателно с просперитета ако допуснем да се провали безвъзвратно нашата млада българска демокрация.
Аз отдавна апелирам да разговаряме, да търсим заедно, в свободни дискусии, ония решения на кризата у нас, без които всичко наистина ще отиде по дяволите. Наскоро предложих заедно да изработим един проект за спасяването на бългаската демокрация. Отправих любезна покана към много мислещи хора да се включат в дискусията, ефектът, както е обичайно, е нищожен. Човек има чувството, че нацията е така приспана, че нещата май вече са безвъзвратни, т.е. че такава кауза - реанимация на демокрацията ни - е обречена. Тук-там има хора, които мислят, упорито търсят някакви решения, ала общо взето търсят някакви свои "рецепти" и магически средства за оживяване на демокрацията ни, а такива може би няма: иска се впрягане на доста по-голям интелектуален ресурс за да се намерят ефективните решения.
В разговор с Калин Манолов той подхвърли следната идея: напиши нещо като тези (тезиси), подобни на ония, които е написал навремето Мартин Лутер. Т.е. да бъде кратко, понеже хората не се вълнуват много от извеждането и алгументацията, която наистина утежнява анализа, а от кратки ясни формулировки, които, подобно на стрела, директно се забиват в сърцевината на проблема. Аз отдавна съм разбрал, че моите анализи за доста хора са трудни за асимилиране и схващане, понеже мнозинството не обича да си дава труда да асимилира и да схваща: искат наготово да им се поднася резултат, а не пътя, по който те сами да достигнат до него. Ефектно звучащите кратки послания наистина като че ли ще имат по-голям ефект върху този специално тип съзнания. По тази причина ето тази сутрин започвам да пиша своите "Тези относно реанимацията на нашата демокрация" (условно така назовавам поредицата си).
"Оня списък" с проблеми, който предложих за допълване и нови предложения, отново го препубликувах, та да го имам пред очи. И почвам въпрос след въпрос да пиша своите тези. Съвсем кратко и понятно, така, че да може да се асимилира и схване от всеки. Да се пише така, именно просто, е най-трудното, ала ще опитам. Това за мен е едно ново предизвикателство. Пък да видим какво ще се получи.
Пак подновявам апела си повече хора да се опитат да размишляват за същото - и да пишат, разбира се. Това - ако си сложите ръка на сърцето - са важни, дори съдбовни проблеми. Това, че аз съм предложил тази инициатива, не бива чак толкова да смущава някои хора: добре познавам българската душа, не можете да ме изненадате, държите се тривиално и банално! Някои дори съвсем млъкнаха, само и само да демонстрират пълно пренебрежение към това, което аз пиша и предлагам. Но това си е техен избор. Аз на такива глупаво-дребнави хора и не разчитам.
Но добре зная, че има доста свестни, мислещи и достойни хора, с които заедно можем да допринесем за излизане от тресавището, в което се намираме. Аз точно към тия хора се и обръщам. Нека да обърнем гръб на собствените си дребнавости, и да заработим за каузата, от която зависи бъдещето ни като нация. Защото казано е: "Делото по спасение на давещите се е дело на самите давещи се!".
И тия думи са съвсем верни: не бива да се оставяме и да чакаме някой друг - примерно политици-месии! - да ни спасява и "оправя". Ние, гражданите, имаме един дълг пред България: да я направим такава, каквато искаме да бъде. Можем да го направим. Важното е да го пожелаем силно, истински!
Как можем да вдъхнем живот на демокрацията ни, как да я спасим и оживим? - това е кардинален въпрос, от който зависи всичко останало. Защото този път ще се разминем окончателно с просперитета ако допуснем да се провали безвъзвратно нашата млада българска демокрация.
Аз отдавна апелирам да разговаряме, да търсим заедно, в свободни дискусии, ония решения на кризата у нас, без които всичко наистина ще отиде по дяволите. Наскоро предложих заедно да изработим един проект за спасяването на бългаската демокрация. Отправих любезна покана към много мислещи хора да се включат в дискусията, ефектът, както е обичайно, е нищожен. Човек има чувството, че нацията е така приспана, че нещата май вече са безвъзвратни, т.е. че такава кауза - реанимация на демокрацията ни - е обречена. Тук-там има хора, които мислят, упорито търсят някакви решения, ала общо взето търсят някакви свои "рецепти" и магически средства за оживяване на демокрацията ни, а такива може би няма: иска се впрягане на доста по-голям интелектуален ресурс за да се намерят ефективните решения.
В разговор с Калин Манолов той подхвърли следната идея: напиши нещо като тези (тезиси), подобни на ония, които е написал навремето Мартин Лутер. Т.е. да бъде кратко, понеже хората не се вълнуват много от извеждането и алгументацията, която наистина утежнява анализа, а от кратки ясни формулировки, които, подобно на стрела, директно се забиват в сърцевината на проблема. Аз отдавна съм разбрал, че моите анализи за доста хора са трудни за асимилиране и схващане, понеже мнозинството не обича да си дава труда да асимилира и да схваща: искат наготово да им се поднася резултат, а не пътя, по който те сами да достигнат до него. Ефектно звучащите кратки послания наистина като че ли ще имат по-голям ефект върху този специално тип съзнания. По тази причина ето тази сутрин започвам да пиша своите "Тези относно реанимацията на нашата демокрация" (условно така назовавам поредицата си).
"Оня списък" с проблеми, който предложих за допълване и нови предложения, отново го препубликувах, та да го имам пред очи. И почвам въпрос след въпрос да пиша своите тези. Съвсем кратко и понятно, така, че да може да се асимилира и схване от всеки. Да се пише така, именно просто, е най-трудното, ала ще опитам. Това за мен е едно ново предизвикателство. Пък да видим какво ще се получи.
Пак подновявам апела си повече хора да се опитат да размишляват за същото - и да пишат, разбира се. Това - ако си сложите ръка на сърцето - са важни, дори съдбовни проблеми. Това, че аз съм предложил тази инициатива, не бива чак толкова да смущава някои хора: добре познавам българската душа, не можете да ме изненадате, държите се тривиално и банално! Някои дори съвсем млъкнаха, само и само да демонстрират пълно пренебрежение към това, което аз пиша и предлагам. Но това си е техен избор. Аз на такива глупаво-дребнави хора и не разчитам.
Но добре зная, че има доста свестни, мислещи и достойни хора, с които заедно можем да допринесем за излизане от тресавището, в което се намираме. Аз точно към тия хора се и обръщам. Нека да обърнем гръб на собствените си дребнавости, и да заработим за каузата, от която зависи бъдещето ни като нация. Защото казано е: "Делото по спасение на давещите се е дело на самите давещи се!".
И тия думи са съвсем верни: не бива да се оставяме и да чакаме някой друг - примерно политици-месии! - да ни спасява и "оправя". Ние, гражданите, имаме един дълг пред България: да я направим такава, каквато искаме да бъде. Можем да го направим. Важното е да го пожелаем силно, истински!
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
4 коментара:
Костолизач Грънчаров, не ти ли омръзна да лъжеш и мажеш, бе сине майчин? Не се ли насити на десебарски кьорсофри и скъпи подаръци? Докога ще клеветиш честни и почтени хора, само за да угодиш на своя Бог, Вожд и Учител?
Докога!?!
Грънчаров, лошо си правиш сметките, Грънчаров. За всичките ти долни клевети и хули ще си получиш заслуженото. Бог забавя, но не забравя! Божието възмездие ще се стовари върху теб с цялата му могъща сила.
Покай се за престъпленията си, Грънчаров, че инак ще съжеляваш. Ще се превърнеш в едно гнусно мекотело (на каквото приличаш и сега). Ще пълзиш в мръсотията и ще се задушаваш от собствените си нечистотии. Ей това те чака ако не се покаеш.
Но ако се покаеш - ще се възродиш!
Първо се откажи от костовистката заблуда. Заклейми престъпника Костов и, може би, ще бъдеш опростен!
Моли се за Божията милост, Грънчаров! Нека Господ ти прати прозрение, та да осъзнаеш заблудите си и да се покаеш!
Грънчаров, браво! Ти се пребори със себе си! Ти вече не заглушаваш чак толкова усърдно вражеските гласове.
Защо ли? Да не би вече да се разкайваш за словоблудствата, които ръсиш от години? Да не би в теб да е заговорила заспалата ти съвест? Имаш ли все още съвест, Грънчаров? А имаш ли душа? Или са ти я изтръгнали още докато си учел във философския факултет.
Ако си останал без душа, то къде ли е сега тя, горкичката? Сигурно се е свила някъде на тъмно и студено и плаче! А в същото време ти, по-точно, твоята празна обвивка, стои пред компютъра и се чуди какви ли нови лъжи да измисли.
Грънчаров, възвърни душата си! Покай се!!!
Eдно време покрай конгресите прибираха лудите. Сега обаче, както е видно по-горе ги пускат :)))
Грънчаров, тази така наречена "Карина" с какво се занимава, бе мой човек? Как се препитава? Може би има за задача, когато по форумите стане по-напечено, да се явява и да оказва подкрепа на Правилната Партийна Политика на Отечествения Фронт на ДеСеБе! И върши това срещу заплащане, и то щедро. Нещо като твойта длъжност, ама на по-високо ниво.
Същият чичко, дето ти дари ЛАПТОПА и дето ти плаща екскурзиите и кьорсофрите сигурно подпомага "Карина", а също много други свидни чеда на Партията и Народа. Не се ли свършиха богатствата на този благодетел? Явно не са! Костов и Костоваци са се погрижили реки от пари да текат към техните бездънни каси.
Нищо че народът гладува и стене. Важното е на Преподобния и на неговите верни люде да им е добре!
Публикуване на коментар