Както виждаме от горния коментар, товарищите от СВР, ГРУ, ФСБ, както и подвластните им кремълски политтехнолози са неуморими да повтарят все едни и същи заклинания – уж да се махне цялата политическа класа в България, но всъщност разбирай: да се махне Иван Йорданов, та да се разчисти окончателно терена на мафията. Интересно как не им омръзва да повтарят тази формула в коментарите към блога като развален грамофон почти непроменена без съществени вариации, т.е. без капка фантазия.
Но понякога са възхищавам на упоритостта на болшевиките. Демократите нерядко са прекалено интелектуални и прекалено бързо се отегчават, уморяват се и махват с ръка. А комунистите при цялата си ограниченост, тъпотия и примитивизъм често много последователно преследват целите си, в случая дискредитирането на демократичните сили и реформите. Разбира се, безсмислено е да се опитваме да убедим Фрадков, Корабелников и Патрушев в правотата на демократичната кауза. Това не е и необходимо. Важно е мнозинството от българите да бъдат спечелени за делото на истинските демократи.
Между другото политическата класа в България от 1990 г. насам беше обменяна много пъти, последният път почти напълно през 2001 г. Нали това беше основната задача на НДСВ? Всички искаха нови лица. И ги получиха. Разултатите са налице.
Скоро пак ще получат нови лица, защото с ГЕРБ пак ще бъде сменен целият (псевдо)елит. Само че проблемът на България не е външната смяна на старите лица с нови. Важно е да бъдат сменени или по-точно отстранени кукловодите в сянка, които от 1989 г. досега са все едни и същи. Това е фундаменталният проблем.
Няма абсолютно никакво значение кой стои в светлината на прожекторите, съществено е кой дърпа конците отзад. Само в периода 1997-2001 ролята на кукловодите беше намалена. Но те бързо възвърнаха своите позиции след това. Все пак и у тях се усеща известна умора. Монотонните сценарии, които разиграват, показват изхабяване и у тях и липса на нови идеи. Това е обнадеждващо.
Между другото има един мисловен екперимент, с който може да се провери кои са личностите в българската политика. Да си представим, че премиерите на България след 1989 г. всички напишат мемоари. Е, чии мемоари биха били интересни за четене? Ще си купи ли някой мемоарите на Беров, Симеон или Виденов? Много интересно какво би ни съобщил Любен Беров в своите спомени. Вероятно как точно е получавал указанията си от Илия Павлов например. Симеон сигурно би ни уведомил как се взимат смели политически решения. А Виденов ще ни научи как се разграбва и довежда една страна бързо до фалит.
Имам силното подозрение, че единствено Иван Йорданов има какво да каже на света и следователно само неговата книга би се радвала на по-значителен интерес и тираж.
(Автор: Стоян)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Но понякога са възхищавам на упоритостта на болшевиките. Демократите нерядко са прекалено интелектуални и прекалено бързо се отегчават, уморяват се и махват с ръка. А комунистите при цялата си ограниченост, тъпотия и примитивизъм често много последователно преследват целите си, в случая дискредитирането на демократичните сили и реформите. Разбира се, безсмислено е да се опитваме да убедим Фрадков, Корабелников и Патрушев в правотата на демократичната кауза. Това не е и необходимо. Важно е мнозинството от българите да бъдат спечелени за делото на истинските демократи.
Между другото политическата класа в България от 1990 г. насам беше обменяна много пъти, последният път почти напълно през 2001 г. Нали това беше основната задача на НДСВ? Всички искаха нови лица. И ги получиха. Разултатите са налице.
Скоро пак ще получат нови лица, защото с ГЕРБ пак ще бъде сменен целият (псевдо)елит. Само че проблемът на България не е външната смяна на старите лица с нови. Важно е да бъдат сменени или по-точно отстранени кукловодите в сянка, които от 1989 г. досега са все едни и същи. Това е фундаменталният проблем.
Няма абсолютно никакво значение кой стои в светлината на прожекторите, съществено е кой дърпа конците отзад. Само в периода 1997-2001 ролята на кукловодите беше намалена. Но те бързо възвърнаха своите позиции след това. Все пак и у тях се усеща известна умора. Монотонните сценарии, които разиграват, показват изхабяване и у тях и липса на нови идеи. Това е обнадеждващо.Между другото има един мисловен екперимент, с който може да се провери кои са личностите в българската политика. Да си представим, че премиерите на България след 1989 г. всички напишат мемоари. Е, чии мемоари биха били интересни за четене? Ще си купи ли някой мемоарите на Беров, Симеон или Виденов? Много интересно какво би ни съобщил Любен Беров в своите спомени. Вероятно как точно е получавал указанията си от Илия Павлов например. Симеон сигурно би ни уведомил как се взимат смели политически решения. А Виденов ще ни научи как се разграбва и довежда една страна бързо до фалит.
Имам силното подозрение, че единствено Иван Йорданов има какво да каже на света и следователно само неговата книга би се радвала на по-значителен интерес и тираж.
(Автор: Стоян)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
1 коментар:
Да бе, да. Без Костов сме загубени! Земята ще спре да се върти, значи! Ще настане всемирен потоп, мор, глад и чума!
Само Костов ни крепи! Дано да пребъде във вечността Костов и костовщината!
Десет хиляди години живот за Месията Костов!!!
Публикуване на коментар