За основанията на неистовата радост, така неочаквано обзела сърцата на антиамериканистите у нас и по света

Един журналист замери президента Буш с обувките си, което доведе до буен изблик на неистова радост у душите на всички антиамериканисти по света! Те, предполагам, адски съжаляват, че радостта им не можа да бъде пълна, щото, за жалост, президентът Буш успя да се отмести, та първата обувка не го удари. А пък втората беше хваната, пак за голяма жалост, от премиера на Ирак. Световните медии са преизпълнени в тия часове с анализи на иначе доста глупавото, ала въпреки това крайно многозначително събитие. Ето че и аз искам да представя своето разбиране, щото случаят въпреки всичко е интересен за тълкуване.

Нека да помислим от една страна, която мнозина забравят, понеже им е крайно неизгодна. Г-н И.Инджев им я припомни твърде ясно, аз само искам още повече да акцентирам върху нея, та белким се проумее от всички.

Наистина, дори самият факт, че онзи журналист-антиамериканофил е могъл само да си представи това, т.е. да замеря президента на най-мощната държава в света с обувките си, да не говорим за това, че е имал и дързостта да го направи, показва, че намесата на САЩ в Ирак е била в полза на демокрацията: защото на същия този журналист и през ум не е могло да му мине това да замеря с обувките си Саддам Хюсеин преди няколко години.

Ето че случилото се, именно, че Дж. Буш беше замерян с обувки в Багдад от някакъв си там анархистично настроен журналист - парадоксално, но факт! - е най-голямото признание за позитивната цивилизационна роля, която изигра американската инвазия в Ирак. Която в крайна сметка доведе до такова ниво на демократизация на тази страна, до такъв растеж на самосъзнанието за свобода сред иракчаните, благодарение на което някакъв анархистично настроен журналист можа да си помисли и да извърши това, което направи.

Даже самите иракци, които сега демонстрират, искайки замерящият с обувки да бъде освободен, могат да го правят точно защото тия, срещу които протестират, именно "лошите американци", направиха така, че иракчаните да могат да протестират в собствената си страна: та нали на тия демонстранти само преди няколко години и през ума им не можеше да мине мисълта да излязат на демонстрация против "грижовния бащица" Саддам Хюсеин?!

Кажи-речи по същото време, в което в Багдад журналист-анархист замери Президента Буш с обувките си, в Москва Съпрезидентът (или временно изпълняващият длъжността Президент) Медведев беше прекъснат от протестиращ срещу крайно реакционната антидемократична промяна на руската Конституция журналист, който изкрещя, че такъв акт е позор, предателство на демокрацията и пр. Освен че беше арестуван немедлено, въпреки че уж "демократичният" президент нареди да го пуснат, въпросният московски журналист беше също така немедлено и уволнен от работа!

Както, впрочем, най-грубо от работа беше уволнен и нашият журналист И.Инджев когато си позволи да обиди "височеството от Сирищник", задавайки крайно неудобен въпрос за получен от Президента-ловец свиден подарък от олигарха Манджуков. В Русия, впрочем, журналистите, задаващи неудобни въпроси, просто ги убиват (А.Политковская и др.), у нас засега само ги уволняват. Впрочем, имаме напредък: напоследък започнаха да бият с железни пръти и чукове журналистите, дръзващи да задават неудобни за властта въпроси.

И ето, аз сега съм убеден, че самият Дж. Буш ще ходатайства оня, който го замери с обувките си, да бъде освободен: защото Америка е страна на свободата, защото между Русия и Америка има в това отношение космически разстояния!

Тия у нас, които са в такъв искрен и нескриван възторг от онова, което направи замерящият с обувки по президента на САЩ, нека да се опитат, ако е по силите им, да си представят дали би могло да изпитват същите нескривани емоции ако, примерно, преди 20-тина години някой у нас безумец или самоубиец си беше позволил да замери с обувките си Т.Живков, или, о, богове, самият Брежнев, Андропов и пр.?! И това, че днес могат свободно да се радват по повод на случилото се на пресконференцията в Багдад, пак е заслуга и постижение на същата тази толкова "лоша" свободолюбива Америка, защото без нея и така милият на сърцето им комунизъм едва ли би се съборил така бързо. Този, впрочем, е източникът на неувяхващата им омраза срещу Америка, извора на техния толкова страстен антиамериканизъм: те никога няма да простят на Америка за това, че унищожи толкова близкия на сърцето им комунизъм.

Ете на това аз му викам да си туриш таралеж в гащите, както правят без да си дават сметка какво правят толкова умните американофоби у нас, пък и по целия свят!!! Щото тъкмо благодарение на обекта на тяхната колосална в неразумността си омраза, т.е. благодарение на Съединените щати, могат свободно да се радват когато, примерно, един смахнат и глупав журналист е дръзнал да си свали смърдящите обуща, та да замери с тях президента на великата нация, която даде толкова жертви за свободата на собствения му народ и на собствената му страна!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo