Съкровеният свят на моя приятел от Монтана Иван, поет и човек от голям калибър

Аз отделно ще пиша за личността на г-н Иван Иванич (от Монтана, не обаче Монтана в САЩ, а тук, у нас), която така силно ме впечатли напоследък, а сега искам да го представя като поет. Самият аз обичам поезия, но не обичам нито да чета, нито да пиша "критически очерци" за поезията. Ала в случая току-виж съм написал нещичко, понеже си заслужава. Впрочем, повече уводни думи са излишни, ето, прочетете сами, стиховете говорят най-добре за самите себе си:

СВЯТ СЪКРОВЕН

Тези приказни дни... тези приказни нощи...
Отлетяха от нас като прелетни птици,
но живея с тях и затуй все още
ще откриеш възторга им в мойте зеници.

Ние не търсехме вечност. Вечността в мига е.
В белите облаци. И във белите пясъци.
На вълните в шепота или тя във вика е.
И на тъжните гларуси в тъжните крясъци.

Само с думи създавахме светли съзвездия,
съновидения, песни незнайни.
Щедро поднасяхме, без да търсим възмездие,
своите богатства и своите тайни.

Възвисени, пречистени и дълбоко омаяни,
ние бяхме зва звука в далечни простори.
И във свят съкровен, приковани отчаяно,
ний не искахме пак да се върнем при хората.

Тези приказни дни... тези приказни нощи...
Тези приказни дни...
Тези приказни нощи...

(Варна, 1976 г.)

Стиховете му са все такива: мъдри, носещи богато чувство, дълбоко трогващи душата на читателя, понеже съдържат в себе си субстанцията на една изпълнена с най-висши духовни трепети човешка душа. Душата на живял, патил, интензивно наслаждавал се на живота, но небезразличен към вечността свръхчовечен човек.

Запознах се с този човек случайно, благодарение на интернет, свърза ни един с друг наш общ приятел. Не сме се срещали още, разговаряли сме по телефона, напоследък по-често (за това ще пиша отделно, заслужава си). Той стана мой читател, аз пък негов: г-н Иван Иванич е издал три книги досега, предстои излизането на четвъртата му книга. Основната страст през целия му живот - както пише в представянето на неговата последна стихосбирка - са философията, литературата и политиката. Комунистите го изгонват от ВИИ "Карл Маркс" малко преди дипломирането му - по политически причини. Завършил образованието си доста по-късно, а във всичките тия години е работил като миньор, като общ работник и пр. Това е, много и видял и преживял, а сега е на 75 години.

Интересното е, че с него си допаднахме от първия миг, сякаш сме били близки винаги: такова чудо се дължи на общите ни ценности, т.е. на екзистенциални и на чисто духовни причини. Разговорът с него е същински празник: мен, философа, ме изумява неговата мъдрост, неговата култура (познава, чел е и е премислил цялата плеяда най-велики философи), красноречието му, излъчваното от думите му силно чувство. Той говори по същия начин, по който говореше моят дядо Васил, Бог да го прости: човекът, който е оказал огромно влияние върху мирогледа и ценностите ми. А с г-н Иванич имаме все едни и същи ценности: животът, свободата, духът, истината...

И ето, той изразява своята душа в прекрасни стихове (пише също обаче и вълнуваща, емоционално наситена проза), а аз - в книгите си. Това е, много е вълнуващо да срещнеш толкова духовно близък човек: ето как ние двамата, две "крастави магарета", се надушихме през десет планини, и въпреки разстоянията помежду ни се чувстваме много близки духовни приятели. Това е прекрасно, защото ти показва, че твоите ценности са ценности и на други хора, на цяла една духовна общност, която, за жалост, не е голяма, но пък точно затова е истински духовен елит на тази нация. (Нали не мислите, че духовен елит на България са вездесъщите "ентелектуалци" на бай ви Тодор Живков, от чието нагло присъствие България още не може да се отърве - и които са узурпирали "културата" на изтерзаното от толкова нагъл и просташки комунизъм наше многострадално Отечество?!)

А тия дни ще публикувам още стихове на моя приятел Иван Иванич. Казах, те говорят най-добре за самите себе си. В тях долавям едно съвършенство, за което не може да се пише: съвършеното е съвършено тъкмо защото нищо не му липсва. И за какво в такъв случай е нужна някаква си там "литературна критика"?!

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

[ ПОРЪЧАЙ ]

Добави в Svejo