Демокрацията у нас е в опасност: ако пожертваме свободата си, всичко сме загубили

В Свежо.нет някой си lasombra ми постави твърде хубав и любопитен въпрос, ето коментара, в който ми го задава:

Господин Грънчаров, харесвам блога ви и го чета с удоволствие. Използвам тази публикация за да задам на Вас и всички потребители на СВЕЖО един въпрос, който отдавна ме вълнува. Отвращавам се от подобни подли и плоски маневри като промяната на изборния закон месеци преди изборите. Привърженик съм на идеята 6 месеца преди избори на Народното събрание да се забрани да гласува нови закони, а на правителството - да сключва договори, чиито срок на изтичане е след датата на изборите.

Въпросът ми обаче е следният: една коалиция с амбициите да управлява страната не би ли трябвало да събере много повече от 8%? Евентуалното влизане на множество "десни" партии и коалиции не би ли превърнало парламента в салата с езерни гъби; в арена на междупартийни дрязги, на която всеки гласува срещу другия само за да направи напук?

Веднага му отговорих, ето моя отговор:

Господин lasombra, въпросът Ви е и интересен, и твърде важен. Ще Ви отговоря точно затова.

Ще кажа своето разбиране на гражданин и демократ. Г-н lasombra, демокрацията е такова устройство на обществото, в което се цени най-вече личността и нейната свобода, от което пък произлиза, че мнението на малцинствата (в случая става дума по-специално за политическите, не за някакви други малцинства) също трябва да бъде зачетено. Те, малцинствата, не трябва да бъдат подценявани и притеснявани. Защото, да си признаем, трябва да отчетем, че най-добрите, най-стойностните хора всъщност винаги са малко. Освен това многото, само заради това, че са много, необезателно са прави; прави могат да се окажат и ония, които са малко. И често става точно така. Мнозинството, което при демокрацията налага волята си, не винаги е право, също така, знайно е, то е твърде податливо на манипулации и дори на най-откровени лъжи. Защо ви казвам това ли? Сега ще разберете.

По принцип щом се слага някаква избирателна бариера означава, че обществото изобщо не се интересува от мнението на гражданските и политически малцинства. Това означава игнориране на волята на хора, които, макар че не са много, нищо чудно и да са прави. Най-масово разпространените схващания и настроения съвсем не са най-добрите и най-полезните за самата общност (крещящ пример: мнозинството от нацията съвсем спонтанно обикна Симеон и даде гласа си за него, а после тия хора дълго се вайкаха и разкайваха - след като осъзнаха каква глупост са направили!). Колкото повече нараства избирателната бариера, толкова повече мнозинствата, т.е. по-големите групи в обществото, високомерно заявяват на малцинствата, на по-малките групи: "Вие изобщо не сте важни, няма да обърнем внимание на разбирането ви, ще го игнорираме, не ни пука какво мислите вие!". И всичкото това се облича в мантията на "загрижеността за стабилността на държавата и на политическата система". Но ние знаем, че ония, които заложат на стабилността, и се откажат на тази почва от свободата, в крайна сметка губят и едното, и другото.

Та вдигането на избирателната бариера на 8% е проява на крещяща недемократичност, на тенденция към авторитаризъм от путинско-руски тип, то е израз на грозно пренебрежение към мнението и ценностите на малцинствата. То, простете, но е израз най-вече на някакъв остатъчен, но не по-малко страшен болшевизъм. У нас, не знам дали сте го забелязали, демокрацията често се смесва с болшевизма: тия, които са много, са прави. Но това е чисто болшевишко схващане. За младите, които не знаят руски, ще кажа, че "большее", "большое" на руски значи "много", "повече", "по-голямо". Ленинизмът е руският болшевизъм-комунизъм.

Истинската демокрация означава обществото да се вслушва в мнението на всички, включително и в мненията не просто на малцинствата, ами дори и на "отделните", на "единичните" гласове. Истината не е прерогатива на мнозинството, напротив, до истината първи достигат отделни съзнания. И след това истината дълго и трудно си пробива път до съзнанията на хората, на "масовия човек". "Масите" трудно проумяват и най-прости истини. И само понякога истината може да овладее, както казват болшевиците, и прословутите "маси". Тъй наречените "народни маси".

С това вдигане на бариерата поне разбрахме кои партии в този Парламент са болшевишки. БСП, естестествено, си е напълно болшевишка, т.е. е съвсем недемократична партия. За ченгесарницата ДПС с пълно право може да се каже същото. Болшевиците винаги са и откровени мафиоти. Те по начало са си крадци, лъжци, разбойници и убийци. Оказа се, че отрепките, които напуснаха десницата, също са болшивици - и те отидоха при смешния авторитарист-болшевик Яне Янев. А за това, че Сидеров и атакуващите са болшевици просто не се и налага да се говори - то си се вижда и с просто око. Между комунизма-болшевизма и нацизмо-фашизмо-социализма няма никаква съществена разлика.

А десните партии у нас, за които ме питате, не са чак толкова много. Реално погледнато у нас автентично десни партии са само две: ДСБ и СДС. И те, както знаете, се обединиха в коалиция, в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Точно тези партии са алтернатива и реална заплаха за своеволията на комунистическо-мафиотската олигархия. По тази причина тя загуби ума и дума от страх и направи тия простотии с вдигането на 8% бариера, както и някои други ("маджоритарния елемент"). Това, разбира се, няма да попречи на десницата да влезе в Парламента. Но то отряза шансовете на други, по-малки партии и сдружения да потърсят свои привърженици. Убит беше политическият плурализъм в обществото, а това е крайно опасно. Даже 4% бариера за млада демокрация като нашата е висока. Според мен трябва да отпаднат всякакви бариери. Това е истинската демокрация. И един депутат да вкара някоя партия в Парламента, нейният глас ще се чуе. Хората с различни разбирания, колкото и да са, трябва да имат свое политическо представителство, а пък техният глас да се краде от по-големите партии (както става у нас) е грозно и подло. Важно е не количеството, а качеството на хората - нима не сте го разбрали това още?!

Може и още по-подробно да се обоснове гледната точка, че истинският демократизъм означава да се зачита мнението на малцинствата, то винаги да бъде считано за коректив на волята на мнозинството, понеже демокрацията, от друга страна погледната, е преди всичко толерантност и диалогичност. Тя е многообразие на ценности, на идеи, на убеждения и разбирания. Когато се вземат мерки да се ограничава многообразието заради единството, когато единството на обществото се разбира не като възникнало на почвата на многообразието, ами като наложено по изкуствен, силов път, тогава страната се плъзва по наклонената плоскост на авторитаризма-тоталитаризма. Видяхме какво стана в Русия. В тамошния парламент има две-три партии, и всички в хор благославят "батюшката Путин". Там няма опозиция. Там опозиция не са дори комунистите, щото дълбоко в сърцата си и те се възхищават на вожда Путин. Същото искат да направят и у нас нашите болшевици. Които, разбира се, органически мразят демокрацията - поради което й отрязаха крилете с тази бариера от 8%. Що не направиха бариера от 20%, та единството да бъде пълно?! А пък нас, които не мислим като болшевиците, нас, демократите, що не ни натикат в концлагери: за да не им разваляме единството!

Има време, и това ще направят, ако продължим да си мълчим. Ето по тази причина трябва да се протестира, и то най-решително. Демокрацията у нас е в опасност, тя е застрашена. За свободата си трябва да се борим всеки ден. Ако пожертваме свободата си, всичко сме загубили...

Добави в Svejo