За жалост у нас много хора даже изобщо не могат да различават лъжа от истина

Препечатвам текста на своето интервю, дадено онзи ден за блога на Алек Томанов КРИТИЧНИЯТ ПОГЛЕД И МНЕНИЕ:

Г-н Грънчаров, знаете ли, че след като напишете в Google „Ангел Грънчаров” излизат 42 200 резултата? Предполагам това се дължи на активността ви в блогосферата, все пак притежавате два блога, в които редовно пишете, а също имате много последователи. Разкажете ни нещо повече относно целите и идеите Ви, заради които полагате толкова големи усилия в web пространството?

Аз започнах да пиша своя блог просто за да изразя своите реакции по повод на случващото се у нас. Като пишещ човек винаги съм имал нужда, както се казва, от "трибуна", преди пишех по вестниците, сега се наложи да се "навра" в интернет, който в момента е единствената територия на свободното слово в България. Медиите у нас са под олигархичен похлупак. Единствена възможност човек да каже какво мисли е интернет. Ето че основната моя тема е свободата. За жалост у нас, в резултата на повeче от половинвековного пълно господство на комунизма се породи един масово разпространен манталитет, изключващ свободата. Мнозинството от хората у нас съвсем не знаят какво е свобода, даже са загубили усета си към нея. Пълно е с хора, безразлични към свободата. Твърде много също така са хората, които са врагове на свободата и на свободния живот, т.е. хора, които, като видят свободен човек, настръхват, подобно на зверове, и почват да търсят всякакви начини да му отмъстят, да го стъпчат, да го ликвидират. В тази ситуация моята мисия като философ е да разпространявам едно автентично съзнание за свобода, да помагам на хората, които искат да се погрижат за своите ценности, а безспорно е, че модерният човек на свободата си дължи всичко, тя дори е извора на нашата човечност. Благодарение на блоговете си мога да разпространявам своите идеи; аз не крия, че съм привърженик на една философия на свободата, на една либертарианска или дясна политическа нагласа и философия. Основна тема за мен през целия ми съзнателен живот е темата за свободата. Написал съм доста книги все по тази тема: Универсумът на свободата (подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството), Преследване на времето (подзаглавие Изкуството на свободата), Етика на достойнството, Еротика и свобода и така нататък; оказва се, нямам книга, в която свободата да не център, обединяващ всички мои търсения. Смятам, че идеята за свобода е централната идея на модерното светоусещане, на духовния свят на модерния човек. На тази идейна основа по необходимост аз съм антикомунист, т.е. човек, който води битка срещу остатъците и мутациите на комунизма в човешките глави, които са така вредни, че ето, 20 години след "края на комунизма", все още тровят българския живот.

Вие приехте да водите седмичната рубрика „Грънчаров 600”, която ще се публикува в блога на Алек Томанов. Какво Ви накара да приемете предложението на Томанов? Как си представяте своята рубрика, водена на чужд блог, какви теми смятате да коментирате?

Ами аз съм човек, който е готов да подкрепи всяка идея или инициатива, която води до разширяване на "мрежата на автентично свободните хора". Защото и в българския интернет, уви, са се разпищолили (да употребя тази любима дума на премиера Дмитрич) толкова много мутанти на комунизма и адепти на лявото празнословие, с които се налага да влизам в непрестанни дискусии - доколкото изобщо с такива може и има смисъл да се спори. А приех да водя такава рубрика, понеже това е първо предложение от страна на друг блогър аз да изляза със своя публикация в неговия блог; аз самият почти всекидневно в блога си публикувам текстове на приятели на блога, но мои текстове не са се появявали досега в чужд блог, напротив, мнозина са ми "забранили" даже да пиша коментари, понеже като излязат и ги прочетат, ги обхваща тих или дори буен бяс. Аз съм привърженик на великото наставление на нашия Учител Христос, който е рекъл: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!". Да, обаче у нас е станало така, че мнозина даже изобщо не могат да различават лъжа от истина, много често лъжата им се вижда по-близка, някак си мила, родна, приятна, забавна, а пък истината им изглежда грозна, отблъскваща, непримамлива и пр. Ето с тази изроденост, пак наследство на половинвековните вакханалии на комунизма, се налага да се борим всеки ден. Аз по професия съм преподавател по философия и психология, всеки ден общувам с млади хора, и добре зная колко е целебно да се разговаря най-открито с тях по всякакви въпроси, които ги вълнуват. По тази причина в блога на млад човек като г-н Томанов смятам да пиша за ония неща, които по моя преценка са жизнено-важни и дори съдбовно важни за младите и по-интелигентни хора. Разбира се, също така трябва да се води и всекидневна битка с простащината; всъщност, простащината е най-разпространената и масова метастаза на комунизма.

Няма как да не Ви попитам, колкото и да е банално, как виждате сегашната ситуация в България седмици преди евроизборите и месец преди изборите за български парламент?

Аз с всеки ден съм все по-голям оптимист. Защото управляващите, дето се казва, все по-надълбоко взеха "да газят в лука", т.е. да навлизат в най-хлъзгави области, пък и минаха всякакви граници на допустимото, на приличието. А такава неадекватност е ясен симптом за предусещаната даже и от самите тях неминуема гибел: Бог първом отнема разсъдъка на ония, на които е приготвил гибел. Всички тия идиотизми като 8% бариера за Синята коалиция, използването от олигархично-ченгесарската върхушка на най-тъпи смешници като Яне Янев, опитите на ченгесариата на разцепи СДС (като за тази цел беше подкупен даже и бившият лидер на синята партия ), доведоха до радикализация на настроенията, т.е. все повече хора осъзнаха, че трябва да се включат и да допринесат за така потребната промяна към добро на българските работи. Смятам, че ченгесаро-комуноидната руско-българска мафия, която ни управлява вече 8 години, ще загуби контрола върху властта след идващите избори, т.е. властта през лятото ще бъде поета от проевропейските десни политически сили, представени най-вече от Синята коалиция и ГЕРБ. Това е нещо, което трябва да се случи, и ще се случи, но за него трябва да се работи непрестанно и всеки ден. Аз считам за свой дълг да помагам да се случи онова, което самото време и историята са отредили. Моите бъдещи дописки за блога на Томанов ще служат на тази кауза.

Защо трябва да се гласува за евродепутати?

Ами трябва да се гласува, защото ако не се гласува, това означава, че не се разбира огромния за България смисъл на нейното европейско членство. Ние, българите, в този продължил цели 20 години и най-мъчителен преход към свобода и демокрация понесохме много жертви и преминахме през най-тежки изпитания. И то не за друго, а тъкмо заради нерешителността на огромна част от т.н. "народни маси", която нямаше смелостта да бърви по пътищата на свободата, която се дърпаше назад, която беше съблазнявана от антиевропейската и антиреформаторска сила БСП с уюта на старото, защото в тия 20 години БСП не правеше нищо друго, освен да поддържа носталгията по комунизма в най-широки слоеве. И, разбира се, да се бори кански срещу всички ония най-тежки и болезнени реформи на социалистическата държавна икономика, които реформаторската сила СДС трябваше да извърши въпреки бясната съпротива на комунистите. Велико постижение е, че превърженищите на свободата и на европейската ориентация на България, към които винаги съм принадлежал, успяхме да вземем надмощие и ето, България въпреки всичко е вече член на Европейския съюз! Това е същинска фантастика, това е нещо грандиозно и най-велико: как може човек, съзнавайки всичко това, да се откаже да участва в европейските избори?! Ами такъв какво прави тогава в Европа: да си обира крушите и да заминава за Азия, за Русия, за Китай, за Северна Корея да отпътува, за Куба ако иска да върви, може и до Венецуела да стигне! Да бъдеш гражданин едновременно и на България, и на Европейския съюз, е страхотно велико нещо, но това могат да го оценят само хора, които споделят великите европейски ценности, ценностите на великата цивилизация на свободата, каквато представляват Европа и САЩ. За неевропейски мислещите хора Европа нищо не означава, тяхното сърце ги дърпа към Средна Азия, към деспотиите на Азия и Африка дори. Ако не гласуваш на европейските избори, това е твое лично признание, че не смяташ себе си за европеец. За жалост има и такива хора у нас, които съвсем не са малко - както би ни се искало. Точно на такива хора трябва най-търпеливо да им се обясняват огромните предимства, които има свободният човек, европееца. Трябва най-търпеливо да се помага за култивирането на онова съзнание за свобода, без което човек остава пленник на най-подлите и гнусни черти на "човешката природа", т.е. на самата античовешкост - ако мога да употребя такава дума.

Българите вече губят надежда, че изборите могат да променят с нещо бъдещето на страната, дори и по-младите вече се отказват да гласуват. Как да накараме гражданите да гласуват?

Ами това само показва колко много несвободни хора има у нас, колко много хора има, които са се отказали от свободата и предпочитат да живеят с илюзията, че някой друг трябва да ги "оправя". Като не гласуваш, като се откажеш от единствената възможност да повлияеш на развитието на събитията, с това все едно казваш: "Правете с мен каквото искате, таварищи, вие по-добре разбирате, аз не разбирам даже какво искам, на мен ми е все едно, майната му, да върви всичко към провал и разруха". Такива хора са страдащи и крайно объркани хора, те са продукт на жестоките манипулации, на които тези хора бяха подложени в годините на прехода от поставените под контрола на комунистическата олигархия медии. Тези хора, негласуващите, т.е. фактически отказалите се от свободата и от демокрацията хора, не трябва да бъдат упреквани, напротив, с тях трябва да се разговаря най-внимателно, за да бъдат подтикнати към разбирането на собствените си, и то най-коренни интереси. Гласуването е свобода: бъди свободен, бъди себе си! - ето този великолепен слоган на Дарина Аргирова победи в конкурса, организиран от Алек. Но сами виждате - отзвук никакъв. Оказва се, че мнозинството даже от блогърите, които са уж граждански ангажирани хора, не могат да оценят смисъла, скрит в така простичките думички на Дарина. Това е ужасно! Много е трудно, но трябва да се помага всекидневно на хората, които са доведени до състояние да загубят изцяло своето гражданско съзнание, т.е. съзнанието, че от нас, гражданите, зависи какво ще става, ние сами решаваме бъдещето си, не "политиците", не даже Бог, а ние самите: от нас, гражданите, зависи всичко. И ако ние самите не сме си на мястото, тогава и Бог не може да ни помогне. Трябва да изпълним онова, към което даже Бог ни е призовал: да бъдем свободни, да бъдем себе си, да бъдем човеци, да гласуваме, да работим неуморно и всеки ден за своето бъдеще, за бъдещия си просперитет. Смятам, че не е толкова трудно да бъде убеден един млад човек да гласува. По-трудното е да бъде убеден да гласува "правилно": понеже на политическия пазар има толкова много съблазнители на хората, които не са достатъчно наясно със собствените си ценности, и които са оставят да бъдат лъгани, мамени, манипулирани. Ето, лъжльовци и клоуни като Сидеров, Яне и пр. правят всичко, та да съблазняват ценностно неопределилите се хора и да ги използват за своите грозни и аморални политически цели. Срамота е, че българите вкараха в Европейския парламент толкова много представители на антиевропейски ориентирани партии като Атака, БСП, ДПС, това е същински резил! И в същото време в Европейския парламент няма нито един представител на десните, на сините и демократичните политически сили, които промениха из основи България, и които имат историческата заслуга за европейския триумф на Родината ни. Това също е ужасен резил! По-голям срам не може да има. Виждате до какво жалко положение е доведен масовия българин щом прави и допуска да стават такива абсурдизми.

Кои са слабите страни на българските политици?

Вижте, въпросът Ви е поставен некоректно. Такива животно като "българските политици" нема, ами просто нема! Ако под "български политици" разбирате политиците у нас, които са неевропейски мислещи, тогава Ви разбирам - и с такива политици е бъкано в българската политика. Защото у нас "българското" се разбира като антитеза на "европейското". "Добрият", даже "истински българският" политик според тази представа е политик като Сидеров, Доган, Станишев и Яне, т.е. политици, които нямат нищо общо с европейския манталитет. Но има у нас, макар и немного политици, които са доказали, че имат европейски манталитет и поведение, които са работили за доброто на България и които изведоха България до нейните днешни европейски хоризонти. Това също са български политици, имам предвид политици като Иван Костов и останалите лидери на десницата. Това са сериозни и компетентни политици, а не шарлатани и играчи с най-пошлите чувства на масата, каквито са "политици" като Станишев, Гоце Първанов, Доган, Яне, Сидеров. Значи според моето разбиране в днешната българска политическа класа има два непримирими лагера: едната част от "българските" политици всъщност са по-скоро не български политици, а са руски мекерета, верни слуги на управляващата ни вече 8 години руско-българска ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия. И срещу тях са политици от европейски ранг, от европейска класа - като Костов, Мартин Димитров и лидерите около тях. Сред които има невероятно способни и честни хора: като Д.Бъчваров, Св.Малинов и прочие. Така че да се слагат всички български политици в един кюп, да не се прави разлика между управляващи и опозиция, между леви и десни политици е признак за ниска политическа и демократична култура. За жалост това у нас напоследък все повече се прави и то е в услуга на същата тази управляваща комунистическа олигархия.

Междупартийните предизборни войни започнаха да се водят вече, но средствата са всякакви – позволени и непозволени. Какво Ви прави впечатление?

Ами прави ми впечатление, че неевропейските, т.е. олигархичните политически сили, в името на запазване на власта са готови на всичко, на всякакви подмени, лъжи, коварства, измами. Те са доказали, че не им пречят някакви морални скрупули и спирачки, даже са способни и на убийства само и само да запазят властта си: техни са думите "Тази власт с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем". Ето защо политическата битка у нас съвсем не е лека, напротив, крайно тежка е. Парите, голяма част от откраднатите от българския народ пари в тия 8 години на олигархично-мутренски триумф, са хвърлени, за да се инвестира във възможността за нови бъдещи кражби. Знаете какви лиги бяха наточили управляващите от т.н. тристранна разбойническа коалиция: представяйки си милиардите евро европейски субсидии, на тях им течаха най-обилни лиги, когато си мислеха, че те ще разпределят тия пари в своите обръчи от фирми. Ала, за жалост, "гадните европейци", като видяха първите кражби, рекоха "Не!", и ето, сега властта прави всичко възможно да излъже Европа, че за в бъдеще "правилно" ще разпределя субсидиите, т.е. мъчат се да убедят европейците, че тепърва по-умерено и по-внимателно ще крадат. Европа ни даде ясни знаци обаче, че докато българите продължават да си избират за управници такива лъжльовци и крадльовци, свързани с комунистическата мафия, България пари на европейския данъкоплатец няма да види. Сега се води ужасна битка за спечелване на гласовете на неразбиращите, т.е. за съблазняване на масовия и най-простодушен български избирател. На разочарованите от крадльовците от БСП, НДСВ и ДПС им се предлагат нови "спасители", такива като Яне, Сидеров, "НАПРЕД", "ЛИДЕР" и пр., които стига да успеят да излъжат част от избирателите и да се набутат в парламентеца, веднага мигом ще се прегърнат с БСП и ДПС, за да почнат заедно най-ентусиазирано да крадат пак от европейските, но също така и от българските пари. Нали си спомняте какво заяви най-нагло Доган когато Европа за пръв път ни спря парите? Не помните ли? Ще ви кажа. Той рече: "Като не ни дават европейците да крадем от европейски пари, ще крадем от българските пари, но на сухо пак няма да останем!". Точно това каза, макар и с други думи. Тази ужасна ситуация може да се промени ако повече българи прозрат истината и подкрепят десните и проевропейски ориентирани сили, именно Синята коалиция и ГЕРБ. Този е пътят да се отървем от тази крадлива комунистическа напаст.

Песимист или оптимист сте относно бъдещето на България?

Оптимист съм, и с всеки ден ставам по-голям оптимист. Защото виждам как обречените сами правят всичко, за да подготвят собствената си гибел. Последните изцепки на Дмитрич, на подведомствената на комунистите и на Доган съдебна власт, на тартора на олигархичния триумф Гоце Първанов, на смешника Яне, на медийни продажници като Бареков и пр. показват, че вече сами предусещат гибелта си, щом са станали така нагли. А "отсъденото ще се случи, не ще го спре самият Бог!", както твърди известният арабски поет. Ето защо като философ на историята и на политиката се радвам, като гледам тия действия на сегашната власт, които наподобяват опитите на настъпена змия да клъвне оня, който е затиснал главата й и е приготвил камъка, за да я смаже. Дошло е време завинаги да се разделим с тази продажна комунистическа напаст, която 60 години вече трови живота ни. Дошъл е последният момент. Сега трябва да се случи онова, което не ни стигнаха силите да постигнем в предишните 20 години. Последният решителен бой с мутиралия и затова още по-отвратителен комунизъм вече е дошъл. Надявам се, че няма да проспим толкова благоприятните шансове, които времето и историята са ни предоставили. Уверен съм, че нещата се развиват към по-добро - даже и просто затова, че по-зле няма как да станат. Впрочем, тук другарите от БСП, ДПС и яневците лукаво ще добавят: може, ох, как може, подкрепете ни и ще ви покажем как може!

Как да започнем да си изграждаме добър имидж на международно ниво?

Ами смятам, че като се погрижим да си уредим по-добре собствения дом. Този е верният начин да подобрим международния имидж на България. Просто трябва да престанем да се излагаме повече с това, че не можем да въведем елементарен порядък в собствения си дом, т.е. в собствената си страна. Допускаме да ни управляват не грижливи стопани - каквито, впрочем, могат да бъдат само автентичните десни политици и държавници! - а се оставяме на произвола на грабливи птици, на крадци, разсипници, бандити и разбойници! Непростимо е това българско безхаберие: в собствения си дом, в къщите си пищим ако дойде крадец, а в общия ни дом, в държавата, точно на крадци сме поверили да уреждат живота ни! И затова сме на този хал. Ако Костов навремето беше получил втори мандат, сега България щеше да наподобява поне Португалия, да не кажа и Швейцария. За 8 години страната ни пропиля огромни шансове, понеже се остави на произвола на нечестни, некадърни, безскрупулни, най-арогантни "политици" като Симеон, Гоце, Доган, Дмитрич. Направиха страшни злоупотреби, успяха да разстроят нормалния живот, темповете на растеж на икономиката бяха непростимо ниски, а пък ето сега най-нагло си измиват ръцете като ни лъжат, че, видите ли, "световната криза" била объркала плановете им за "всеобщ цъфтеж". Европейците, повтарям, ще започнат да ни уважават едва когато забележат, че почнем да уреждаме собствения си дом така, както това подобава за автентичния европеец. А продължим ли да се излагаме и да избираме шутове да ни управляват, горко ни.

Какво пожелавате на младите българи, които четат atomanov.com?

Ами пожелавам ви да бъдете верни на своята младост, т.е. да се ползвате от невероятно големите шансове, с които вие, младите, разполагате. Младостта, знайно е, е свобода. Тя е кипеж на жизнени сили, които е престъпление да бъдат разпилявани; напротив, иска се да бъдат употребени за постижения. Първото, за което младият човек трябва да се грижи всеки ден, това е неговата личност. Личността е най-голямото богатство, с което човек разполага. Ти самият си най-голямото богатство - който е разбрал това, такъв ще постигне всичко, което е пожелал. Безбрежни са хоризонтите, които се отварят пред дръзновението на автентично младия човек. За жалост, забелязвам много младежи с прекършен устрем към свобода, към личностни изяви, към постижения. Най-ужасното нещо, което мога да си представя, е млад човек да е песимист и бездеен мърморко. Тия неща са признак за старчески манталитет.

Ето, аз съм вече на 50 години, и съм разбрал това: не бива да допускаме духът ни да остарее. Който запази младежкия си дух, такъв ще живее пълноценно докато диша. Другояче казано, трябва да запазим духа на свободата си - и никога да не се отказваме от нея. Такъв човек, който не се е отказал от свободата си, който е съхранил нейния дух жив, ще постигне всичко, което е пожелал. И, което е още по-важно - няма да го загуби, ще го съхрани завинаги...

Добави в Svejo