Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 3 май 2009 г.

Българската душа не е чак толкова своеобразна - както понякога се мисли

Нека да става дискусия и диалог, това е в духа на философията, затова ще се опитам леко да опонирам на някои тези – не от любов към спора, а защото така може би с общи усилия ще се доближим до истината.

Националната идентичност и националният характер винаги са привлекателна за размишления тема. Вярно е, че има псевдопатриоти, които се опитват да повдигат самочувствието на българите с фалшиви националистически лозунги, но и обратната, граничеща с национален нихилизъм позиция също е един вид митология и е прекалено крайна. Политически релевантните национални особености често са нещо много трудно уловимо с емпирични методи. Иначе има, разбира се, ред тривиални белези, които нямат политическо и социално значение. Така например едва ли има политически импликации обстоятелството и „националната особеност”, че българите пият ракия, а шотландците уиски. Освен това като хора с десни убеждения трябва да сме наясно, че не съществува „средностатистически българин”. Всяка личност, колкото и обикновена, банална и безинтересна да изглежда на пръв поглед, е уникална и неповторима, е отделен микрокосмос. Затова всички обобщения относно националния характер са проблематични.

Вероятно много по-важен за политиката от националния характер е характерът на интелектуалния, социален и политически елит на дадена страна. Народите или „народните маси”, както казваха марксистите, така или иначе лесно се подават на внушение и водачество. Тук именно е решаващата роля на елитите.

„Средностатистическият” англичанин или французин вероятно не превъзхожда с кой знае какво средностатистическия българин. Опасявам се обаче, че английският и френският елит значително превъзхождат българския елит. И то не поради някакво мнимо генетическо превъзходство на англичаните или французите, а поради исторически причини - България просто не е имала историческия шанс да създаде такива елити. При това елитът не е непременно отражение на „народния характер”. Напротив, той може съществено да се отличава по манталитет и нагласа от народа, от който формално е произлязъл. В Средновековието това е било особено ярко изразено. Средновековният аристократичен елит не е имал нищо общо с народа на страната, над която е господствал, нито пък се е идентифицирал с подвластния му народ. Аристократите са се чувствали свързани помежду си независимо от политическите граници и географията.

Между другото американският антрополог Джеръд Даймънд твърди, че привидно примитивните народи, напр. в Нова Гвинея, са общо по-интелигентни от „развитите” европейци! Така че между степента на развитие на едно общество и формалната интелигентност на хората няма пряка връзка.

Нито един балкански народ не се е освободил от турско робство (използвам този термин, защото се е утвърдил, без да се впускам в разсъждения за „робството”) със собствени сили. Гърция напр. се е освободила след намесата на Великите сили.

Всъщност за 1821 е било планирано общобалканско въстание срещу Турция, което обаче се проваля. В гръцкото въстание участват и български села от южна Македония. Факт е, че българите и албанците последни се освобождават (1878, респ. 1912). Причината обаче не е толкова в неспособността на българите да се вдигнат на въстание, а в това, че България е най-богатата, най-централната и най-важната турска провинция. Турция правилно счита, че загубата на България ще е равнозначна на загубата и разпадането на империята, затова със зъби и нокти се бори да я запази. Но вярно е и друго и Пламен Цветков правилно отбелязва:

„Българите се оказват несравнимо по-умели в организирането на ненасилствени политически действия.”

В това няма нищо лошо. Показателно е и колко културно се държаха българите при всички протести след 1989 г. срещу безобразията на комунистите. Това не е непременно осъдително или доказателство за овчедушие, а признак на зрелост и рационалност. Само дивакът беснее като луд, докато мислещият, възпитан, улегнал човел знае да постига целите си и по цивилизован начин. И българите ги постигнаха! Въпреки неистовата съпротива на Русия те са в ЕС и НАТО. Това е голямата картина, победата в голямото, решително сражение. Останалото са, така да с каже подробности, макар че за нас тези детайли в момента изглеждат страшно съществени.

Сега е много лесно да се каже: защо никой не е помогнал на четите, когато са навлизали в страната да се бият срещу турците? Забравя се, че Турция е била напълно функционираща, мощна, вековна империя. Това са били героични, заслужаващи възхищение, но неподготвени, авантюристични акции. Няма как да подкрепиш такива обречени действия, тръгвайки срещу турската държава неподготвен и без оръжие. Самият Ботев впрочем също не е имал военно образование и опит. Ако е било така лесно да се събори турската власт, защо Русия не спечелва освободителната война с лекота? Да си припомним: в България навлиза близо двестахилядна редовна руска армия и въпреки това нещата на моменти (напр. на Шипка) висят на косъм! Как тогава можеш да очакваш, че с чети от 150-200 души ще победиш империята? И как да се вдигне народът заедно с четите срещу турците? С голи ръце ли?

Защо палестинците не се „освободят” от израелците, нали постоянно им обявяват интифада? Защо северните ирландци и баските не извоюват своята независимост? Защо каталонците не се отърсят от „гнета” на омразните им испанци? Защо шотландците и уелсците отдавна се се отказали от идеята да се „освободят” от англичаните?

Защо сега кюрдите не победят турската държава? Защо днес никой кюрд не си мърда пръста да „освободи” кюрдския Васил Левски – Абдулах Йоджалан - от затвора? „Доста подло се държат сега кюрдите.”

Защо народите в астроунгарската империя получават своята национална незвисимост едва след нейното разпадане вследствие на Първата световна война?

Какви са всички тия народи - малодушковци и треперковци????

Не искам да ставам адвокат на българите. Ретроспективно много може да се спори дали и какво повече са можели да направят срещу турците. Искам само да кажа, че не е лесно да се бориш против една организирана държава, колкото и страстно да е желанието ти за свобода и национална независимост. Случаите на извоюване на национална незвисимост в историята със собствени сили чрез въстания се броят на пръсти. Обикновено за това са необходими ред вътрешни и външни предпоставки, самото желание, дори да е налице, не стига.

Фактът, че в Батак българи-мюсюлмани са клали българи-християни, не е учудващ. Нациите и националното самосъзнание са късен продукт на историческото развитие. Освен това ако сме честни, трябва да признаем, че те са много произволен белег. Не е ясно защо напр. религиозната принадлежност да не е по-съществена характеристика. Може да се изтъкнат и безброй други разграничителни линии – образование, ръст, пол и т.н. Аз например не виждам защо трябва да се чувствам по-свързан с лидерите на БСП повече, отколкото, да речем с лидерите на британските консерватори. Само защото лидерите на БСП са българи, а онези британци? От това нищо не следва. Аз се чувствам свързан с всички демократично мислещи хора по света, независимо от техния етнос и не се идентифицирам с недемократи и антидемократи, независимо от техния етнос. (А мога да реша да се идентифицирам с всички хора по света с ръст над 1,90 м, свирещи на пиано, имащи басови гласове и знаещи латински, независимо от тяхното вероизповедание и етнос.- В рамките на шегата. Искам да кажа, че са възможни всякакви демаркационни линии.)

За националния характер на един народ не може да се съди само по поведението му, докато е под властта на друг народ. Да допуснем, че Априлското въстание наистина е било жалко в сравнение с гръцката борба за независимост. За това може да е имало както субективни, така и обективни причини. Между другото всеобщото убеждение, че историческата наука вече е казала всичко за Априлското въстание и няма вече какво да се проучва и изследва, не отговаря на истината. Има още много моменти за доизяснаване.

Въпросът обаче е другаде: едва освободили се от турско робство, и „треперковците” и „малодушни” българи показват качества, които ги поставят далеч над „храбрите”-гърци.

Никола Станев, "История на нова България 1878-1941 г.":

„В това време, на 12-16 юли 1913, нашите войски по долината на Струма, засилени с части от Първа армия, успели не само да спрат гърците пред Горна Джумая, но да откъснат сръбските части от гръцките и да ги притиснат от двете крила – от Пирин и Пехчево – в Струмската долина. Трябвало още малко труд, за да се затвори обръча около тях и цялата гръцка армия да бъде пленена...Примирието започвало в 1 часа следобед, но гръцките офицери го поискали още в 7 сутринта. С болка българите гледали от върховете Илин (в Пирин) и Гарван (при Белово) как гръцката войска в страшно безредие изоставяла обоза си и бягала по долината надолу."

Толкова за „смелите” гърци.

Ето защо не съм убеден, че българската душа е чак толкова своеобразна, както понякога се мисли. Всъщност всеки народ се смята за уникален и неповторим. Така погледнато, има и холандска душа, и унгарска душа и португалска душа и всякакви „души”.

(Автор: Стоян. Текстът е написан като коментар под текстовия запис на моята беседа на тема Българската душа е, как да кажа, е доста "своеобразна".... Благодарен съм на опонента и засега няма да му възразявам с нищо, понеже съзнавам основателността на неговата аргументация. По-нататък в процеса на публикуване на останалите части на тази поредица се надявам да влезем в по-плодотворна дискусия, към която приканвам да се включат и други имащи своя позиция посетители на блога.)

7 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Нещо интересно по темата, прочетено като коментар на едно място:

На парламентарните избори смятам да гласувам с перманентна емиграция. Но да се върнем към темата...

Как да не ми харесва България?! На първата ми работа ме научиха да крада от шефа. На втората ми работа ме научиха да не ходя на работа и да скатавам данъци... след което и началника ми скри половината заплата (неофициалната, официалната си я взех). Половината ми приятели ходиха на 5 000 изпита, за да ги приемат в университет, който им предлага нищо (тук се разминах само с IELTS и самолетен билет за Холандия). Интернетът ни е евтин, но за сметка на това цигарите, алкохола, цените в ресторантите и всичко останало поскъпва. Така де, управляващите се грижат за
глобалните ни нужди, нищо че съседът спря да пуши, за да може да пие; че купувам цигари на себе си, жена си и още 2-ма приятели. Но усещам върховен замисъл тук (за уеб достъпа де), на управляващите им е по-лесно да се пръкват интернет доставчици, за да можем да видим свят от монитора, така няма да се налага да пътуваме по идеално асфалтираните ни пътища.

А, и накрая. Мразя студентски град. Мирише, мръсно е, особено до УНСС. Вървейки по улицата, чувам разнообразието от диалекти, които страната ни притежава и освен дискотеки и магазини за алкохол не виждам друго да се строи. Добре ще е да се спомене, че там живее бъдещето на България.

Анонимен каза...

Сърдечно благодаря за публикуването на моите размишления! Аз винаги съм скептичен, когато политиката се обяснява главно с народопсихологически моменти. (Това се дължи и на определни мои биографически особености и малко космополитната ми нагласа.) Готов съм обаче във всеки момент да ревизирам схавщанията си, ако има аргументи.

Какво може да се каже по отношение на горния коментар? Аз казах, че голямата битка с КГБ-ДС-мафията в някакъв смисъл е спечелена. Това, че комунистите и Русия няма да се примирят и предадат без съпротива, е ясно. От всички нас зависи да направим втората стъпка и на следващите избори да ги изметем от властта. Тогава периодът 2001-2009 може да се окаже краткосрочна, неприятна аномалия.

Идиоти-работодатели има навсякъде.

Алкохолът, цигарите и ресторантите навсякъде са скъпи, в повечето ЕС-страни са много по-скъпи от България. Скандинавските страни са даже на самоналожен сух режим, защото имат една непреодолима традиция на алкохолизъм и ако не се самоограничават, всичко ще рухне от пиянство. Българите пият също много и все пак някак с мярка. (Ето една „народопсихологическа” особеност на българите. Те не са свине-алкохолици като скандинавците, англосаксонците и германците.)

Големите български градове и особено София наистина биха могли да бъдат и по-чисти. Но това е съдбата на метрополиите, където се стичат много хора. Не виждам нищо лошо в българските дилекти, това са поредните български комплекси. Когато излизаш на улицата, е добре да си облечеш по-хубави дрехи, но у дома можеш да ходиш и по-просто облечен. Така е и с диалектите. Публично е добре да има стремеж към литературен говор, но в битовото общуване може и даже е желателно да се говори на диалект. Аз в къщи и в селското си имение с упоение използвам моето родно наречие.

Ами какво да кажем за градове като Париж, Лондон и Ню Йорк, където се чуват не само диалекти, а повечето езици по света? Там се е събрала изметта на света, всички мутри и олигофрени. Българите за щастие са все още до голяма степен помежду си.

В Студентски град наистина би трябвало да има повече библиотеки, интернет-клубове, спортни зали и площадки и плувни басейни, а не толкова дискотеки и барове. Само че този квартал на София независимо от името си никога не е бил чист студентски кампус, а обикновен софийски квартал просто с по-силно присъствие на студенти. България за моя вкус по принцип е прекалено централизирана, подобно на Англия и Франция. Много важни държавни институции, вкл. университети, може да се изнесат от София. Може да се направи истински университет и университетси град „на зелено” по аналогия на Оксфорд и Кеймбридж.

Да добавя за гърците: след поражението на Турция в Първата световна война гърците през 1919-1922 се опитват да отвоюват Мала Азия, населена от незапомнени времена (поне от 3000 години) от гърци, от турците. Тази военна операция завършва с пълна катастрофа за Гърция. За разлика от българите, които през Балканската война нанасят съкрушително поражение на турската армия, гърците са напълно победени от войските на Мустафа Кемал Ататюрк. В резултат Гърция губи Мала Азия, Източна Тракия и Северен Епир и над 1 милион гърци са принудени завинаги да напуснат пределите на сегашна Турция. Това е краят на „Мегали идея”.

Много се говори за „престъпното безумие” от 16 юни 1913 година, когато българската армия атакува позициите на сърби и гърци и България губи Междусъюзническата война. Факт е, че Генералният щаб на българската армия тогава съвсем правилно е бил преценил, че българската армия безпроблемно ще се справи ЕДНОВРЕМЕННО със сърби и гърци. Само че политиците не са преценили, че ще се намеси Румъния, подбуждана и подпомагана от Русия. Дори тогава без руска помощ румънците не са били в състояние преминат Дунав – Русия им предоставя понтонни мостове. Това показва какви храбреци са били сърбите и и гърците.

Стоян

Анонимен каза...

Утре сутринта ще напиша нещо, че сега ми се спи. Като цяло според мен истината е някъде по средата.

Ангел Грънчаров каза...

За да се запази:

Глаголицата е първата азбука, която създали Солунските братя. Всяка буква си имала име, подобно на старогръцките букви. За да могат учениците в Средновековието лесно да научат буквите и реда им, те са запомняли наизуст азбучно стихотворение. Всеки стих е започвал с поредната буква от азбуката. После за по-лесно започнали да повтарят само първата дума от всеки стих. Така стихотворението било забравено и до нас са достигнали само първите думи и те са станали имената на буквите.

А-азъ Б-буки В-веди Г-глаголи Д-добро Е-ест Ж-живяте З-зяло Й-Йота И-иже
Г-герв К-како Л-люде М-мислите Н-наш О-онъ П-покои Р–ръци С-слово
Т-твърдо У-укъ Ф-фрътъ Х-хъръ Щ-ща Ц-ци Ч-чръв Ш-ша Ъ-Ъръ Ю Я-ят

Източник: Историческа енциклопедия за деца, 1996 г.

Анонимен каза...

Много субективно е наистина да си правим изводи за "българската душа" (за която аз също не съм много убеден, че съществува), гледайки към XIX в. от настоящето. Стоян е прав за всичко, което е казал. Той е навлязъл в дълбочина и се е аргументирал добре. Даже и аз мога да го допълня. Макар, че ни се иска България да се беше освободила сама, това си остава в сферата на пожеланията. Нещата са много сложни, г-н Грънчаров, и трябва да се опитаме да разберем каква точно е била ситуацията тогава, преди да съдим. Например, вярно е, че България е била най-развитата провинция на Османската империя, както е вярно и това, че в демографско отношение българите са повече от всеки един друг народ на Балканите поотделно. Но забравяме, че българите живеели в села и малки градчета (до 10000 души най-много). В големите и богати градове българското присъствие било много по-бледо в сравнение с турците, гърците, власите, евреите и дрги подобни. Те доминирали напълно в града. Вие си мислите, че борбата е била за национална държава, но тогава е нямало нация! Имало яростна борба за църква, образование и т.н., като държавата е чак на края на списъка. Било е изключително трудно. Будителите не са докосвали оръжие и пак са допринесли много повече от всички революционери, защото те са поставили началото на процеса на изграждане на българската нация. Вие съзнавате ли, че е имало опасност слабото народно съзнание на простия български народ да изчезне съвсем и тогава щяхме да водим разговора си на гръцки, примерно! Средновековният народ (защото такъв е българският народ до XIX в.) е едно стадо селяни и елит, верен само на себе си и на никаква кауза. Ето това са били българските чорбаджии и други подобни, не само в селото, а и в града - феодали. Те се опирали на съществуващия обществен строй, за да запазят властта си. Не е чудно тогава, че голямата част от българските първенци били яростни туркофили, а пък българските селяни по никакъв начин не можели да си представят да живеят в собствена държава. И при всичко това, което казах, откъде, по дяволите, да се намерят пари, оръжия, въстаници за един бунт? Вие гледате на българите като на едни осъзнати нихилисти, нация от малодушковци и треперковци. А за мен те са били просто една сган, едвам споена чрез езика и вярата и с нищо друго. Това е един пластилин, който можеш да мачкаш както си искаш. Цяло чудо, че са се намерили няколко свестни човека да го извадят от калта и да му покажат някакъв път.

Анонимен каза...

И искам да помоля за нещо. Нека не намесваме историята, при положение, че не я познаваме добре (за наш срам), а нужните изводи можем да си ги направим само като се огледаме наоколо!

Анонимен каза...

И още едно допълнение: в България никога не е имало Възраждане! Възраждане означава да се възроди нещо старо. През XIX в. България тепърва се създава от нищото!