Защо журналистите съвсем изкрейзиха, или може ли задник да пее канцонети?

Няколко часа след като се запознах със световно-историческото интервю на Николай Бареков и се постарах да опиша реакцията си (Николай Бареков, исполинът на нравствено-медийния фронт у нас, ни напуща!!!) попаднах на едно крайно визионерско и проческо даже, бих казал, писание, излязло изпод златното перо на Явор Дачков: Отново подкрепа на честността.

Ако оставим настрана сюблимният момент в туй теологико-морализаторско-политологично наставление - продалият се за пари щатен оплювач на в-ците "Уикенд" и "Труд" и на телевизия RE:tv Я.Дачков пише тъкмо за честността!!! - можем само да отбележим, че писанието му е равностойно на най-точна диагноза на лудешкото състояние, в което кой знае защо напоследък изпадат нашите най-елитни журналисти (пардон!).

Сега обаче искам, преди да продължа, да направя едно необходимо уточнение. У нас се спори за най-прости неща, а пък много неща, макар и достигнали сияйна звездна висота, често са далеч от собственото си понятие. Ето например като наричам Я.Дачков (Бареков, Валерия Велева, Дърева, Божо Димитров, Вучков и т.н., и тра-ля-ля) "журналисти", требе да се отчете, че това е чиста условност, зад която винаги се налага да следва едно "Пардон!", понеже тия хора или никога не са били журналисти, или пък, ако са били, отдавна вече не са. Журналистът, заслужаващ това име, не е писач, който е готов за пари да си продаде душата на всеки, даващ повечко новички и приятно миришещи банкнотки - у нас в последните години обаче точно това бива наричано "журналист"! - журналистът също така не е "съвест под наем", той също не е онова най-презряно, най-деградирало в нравствено отношение същество, същи урод в морално отношение, за което преди век и половина даже датският философ Сьорен Киркегор се видя принуден с погнуса да пише, а пък да не говорим за отношението на гръмовержеца Фр.Ницше, презиращ "парцалите", наричани "вестници" така, както моралиста-пуританин презира курвите, уличниците де.

Напротив, ако някой заслужава прозвището журналист, то такъв, поне у нас, е нещо като бяла лястовица сред прогиналото от разврат и подлости псевдожурналистическо войнство. Истинският журналист знае само един мотив - истината - и работи само за един интерес, човешкия, гражданския. Истинският журналист по никой начин не може да го купи даже оня, който разполага с планини от злато (като наший Доган примерно). От истинския журналист треперят всички политици, а пък за мръсниците в политиката той е непоносим кошмар на сънищата им. Истинският журналист е мощен глас, изразяващ трепетите на народната душа, смел поборник за справедливостта, непримирим враг на моралната деградация в обществото, суров мъстител на ония, които си позволяват лукса да правят злоупотреби с обществения интерес или с властта. Истинският журналист е духовна институция. Той е величествена свръхморална инстанция, наподобяваща по ореола си истинското правосъдие. Колкото правосъдие имаме у нас, толкова имаме и журналистика. Нищо нямаме всъщност.

От което следва, че у нас истински журналисти почти съвсем няма. У нас има само нравствени пигмеи и най-безскрупулни играчи-жонгльори с най-мръсните политически страсти, за които единствен стимул е парицата, пачките с пари, за предпочитане по-едрички. Такива херои нямат никакъв скрупул. За да бъда честен, ще кажа, че ако някой все пак иска да разбере що е то истински журналист, нека да се вгледа в това, което прави, да речем, Иво Инджев; той у нас е най-близо до понятието за журналист, а други почти комай наистина съвсем няма.

Журналисти може и да нямаме, ама за сметка на това пуяци с журналистически претенции дал Бог: тук е и Карбовски, тук, естествено, на челно място е и прословутият Бареков, тук е и хероят на този очерк Явор Дачков, тук е Дърева, гнусната прислужница на Гоце и Дмитрич, тук е и Валерия Велева, същи шемет в морално отношение, тук са и нахалните като рояци мухи или комари изпълнители на мръсни поръчки, които не са толкова именити като изброените по-горе звезди, но за сметка на това са не по-малко подли и лакоми. Та тия пуяци, назоваващи се журналисти, напоследък съвсем изкрейзиха и почнаха да се изживяват за нещо като морални рупори и стожери: правят най-авторитетни преценки, чертаят перспективи пред нацията, дават безапелационни присъди, жонглират, естествено, с най-възвишени морални категории. Истинският мръсник, знайно е, се познава най-вече по това, че е твърде "нравствено-чувствителен" и постоянно парадира тъкмо с моралния аспект!

Ето по този начин тия наши "журналя" - тази дума съвсем им приляга! - почнаха да се изживяват за нещо като морални наставници на нацията, за "духовни водачи", за народни трибуни и почнаха да претендират за истинска политическа рол. Понеже явно осъзнаха, че вече даже самите политици са им в някакъв смисъл подопечни, понеже им плащат, и то твърде щедро, за мръсните услуги, ала се видя, че хипертрофираната медийна власт на продажните журналисти се е разрастнала дотам, че те почнаха да се изживяват за нещо като почетни диригенти на политическия процес. Ето по този начин си обяснявам полудяването на най-прочутите ни журналисти (пардон!), което като феномен може да се забележи вече и с просто око.

Тук искам да обособя даже следната зависимост: колкото повече платеният журналист се мисли за всемогъщ тартор на държавния и политическия, на народностния, живот, толкова повече това свидетелства, че медийната корупция е постигнала своите върхове, т.е. се намира в точката на апогея си. Ако журналистите не са толкова корумпирани, те са хрисими, ама като им дадеш пари, се настървяват и не знаят вече мярка. Стават подобни на озверели песове, упити от прекалено много кръв, които вече са способни да захапят даже ръката, която ги храни. Това е симптоматично, че обществото е достигнало до най-ниското ниво на моралната деградация и политическо-медийния упадък. На това му викам "пълна медийна свинщина", и трябва да се отбележи, че ний този връх го постигнахме едва напоследък в лицето на Дачков и Бареков.

А писанието на Дачков, което ми даде повод за тия размисли, е така измъчено, че този път ще разочарова даже и иначе така щедрите си поръчители. Защо ли моралния дачков плам излумтя така буйно тъкмо в предизборен период, запитвали ли сте се поне това?! Ами много просто е: понеже в този период към медиите текат златни реки, някои от които завиват директно към касите на нашите първенстващи журналисти. Това е основанието на неудържимия морален патос на Дачков, хулещ и плюещ неуморно, от ранна утрин до късна вечер, а често и по цели нощи, не само Костов, а и всички ония интелектуалци, които заради бъдещето на европейска България подкрепиха Синята коалиция. И псето Дачков сега се дави от злост: моралните проповеди в неговата уста са като изтънчено-възвишените речи на проститутките в полза на сексуалното въздържание.

Когато някой пише за пари по нравствени теми, такъв е поставен пред неизпълнима задача: то е същото да се опитваш да пееш оперна ария не с уста, ами със... задник (пардон!). Поръчителите, които искат такъв да произведе някаква приятно галеща ухото музика, ще бъдат разочаровани крайно неприятно. Ето защо произведенията-писанията, сиреч, напъните на Дачков (пък и на Бареков) вместо да раждат музикална хармония, все повече понамирисват: задниците, знайно е, ако не умеят да пеят, поне умеят да смърдят и да излъчват в ефира само смрад, гнус и отврат...

Добави в Svejo