Звездомания

(Съвместна публикация с блога на Алек Томанов.)

Навремето моят приятел проф. Иван Славов беше написал статия, която се наричаше “Върхарология”. Това беше преди 1989 г. и в статията си остроумният и духовит професор-свободолюбец осмиваше тогавашното поголовно увлечение по думичката “връх”. В ония години постоянно се говореше за някакви “върхове”: ако се проведе, да речем, премиера на някаква театрална постановка, тя непременно биваше обявявана за “връх в социалистическия театър”; ако се открие нов завод, той биваше също обявяван за “връх”, но на “неотклонния социалистически възход на икономиката ни”; ако станеше дума за “нáучно” откритие (тогава така се казваше, нáука, а не наука), то също биваше обявявано за “нов връх в нашата социалистическа нáука” и пр. Постоянно се говореше за върхове, а не за долове, и тази дума-паразит беше така широко разпространена, че никой не забелязваше злоупотребата с нея.

Сега в наше време, не зная дали сте го забелязали, сме постигнали недостигнат връх в нашето преклонение пред… “звездите”. И Сульо, и Пульо, и кой ли не у нас вече са провъзгласени за “звезди”, а който веднъж бъде наречен “звезда”, той от този момент сам и без капчица смущение почва да говори за себе си: “Аз като една най-ярка звезда искам да кажа…” и пр. Азис е звезда, бай ви Вучков е звезда, Гоце Първанов от Сирищник е звезда, Андрей Райчев е звезда, абе да не ги изброявам, щото вие сами превъзходно ги знаете тия звезди, които от сутрин до късни нощи се щурат по разните телевизионни канали. И, горкичките, не смогват да спрат да дават интервюта пред репортерки и репортери, гледащи ги със светнали от нескриван възторг очи. Милко Калайджиев е звезда, Глория-Млория са звезди, Кондю, разбира се, е най-ярка звезда, Гергана-Петкана и прочие (простете, ама хич не ги зная чалга-звездите и ако се излагам с незнанието си, моля да ме простите!) също са най-сияйни звезди.

Да не говорим пък за журналистите, сред които има също така силно светещи звезди, че човек може да си изгори очите ако погледне непримигнал връз тях: Бареков, Дачков, Тошо Тошев, Валерия Велева, Виза Недялкова, Велислава Дърева и проч, и проч. И всичките носят връз главите си нещо като нимби, а пък след тях се влачат дългите шлейфове на наугасващата слава и преклонение. Имаме си пет-шест звезди-социолози: Мира-Секирата, Райчев, Груйчев и Прасчев, които обикалят неспирно студията, като се почне от студиото на Бареков в ранна заран, мине се през това на Лора и Миленката, после се спре у Дачкова, а пък следобед пак по същите канали, но в обратен ред и в други предавания, а накрая тия херои стоварят морни тучни телеса у Иван Бедров в ре-ТВ и говорят ли, говорят, все едно и също де; ясно е, че и те, горките, отдавна са се изприказвали, ами никой не дава отдих на тия наши работливи стахановци.

Крайно нагла е тази наша елитно-елитарна плеада от звезди, а пък нейната толкова прехласната от тежка "звездомания" публика е така мило-наивна, че на човек да му се приреве от умиление; да не говоря пък за културтрегерите от байтодорово време (Недялко Йорданов, Левчев, Вежди и вся остальная), нашите велики и увенчани с неизсъхваеми лаврови клонки по високите чела поети и музиканти, които гордо носят главите си и вече се виждат не другаде, ами в самите анали на световната културна история. Да не изброявам за неколцината канонизирани приживе списуватели, които също дефилират неуморно по канали и кабеларки.

Тук е и неуморният Георги Лозанов и още неколцина, от които на масовата публика им се гади вече. За малко да забравя неизтощимия и така мощен титан Божо Димитров: леле, как пък за малко щях да забравя тъкмо за него, какъв грях?! За Бойко и за Яне не си струва да се говори: знайно е, че те сноват денонощно и изглежда вече изобщо не спят, за да могат да дават непрестанно интервюта с най-велеречиви поучения, предназначени за мило приблейващото стадо от почитатели и ласкатели. Внукът на бай ви Тодаря също е тук, за малко, за мой срам, щях да пропусна тъкмо него, тази така ярко светеща звезда в родния ни интелектуален небосклон; за зетя на бай ви Тодаря се знае вече и изобщо не е нужно да се говори.

Та от цялата тази “звездна” напаст просто спасение няма: човек вече не смее да пусне ютията си, щото и оттам ще прозвучи гласа на неуморния Божо Димитров или поне гласа на сторъката и многоуста, като древна горгона, Велислава Дърева; от крана на чешмите също, ако се вслушате внимателно, се леят елейните слова на сладкодумци като Вучков, Слави Трифонов, Росен Петров, и цялата неунищожима чалга и пр. напаст, която тероризира нещастния български народ така, само както комунистите са го тероризирали. Впрочем, огромната част от звездната напаст, естествено, е червена до мозъка на костите си; те са си съвсем същите и все по същия начин продължават да се гаврят на обръгналата до най-тъпа безчувственост многотърпелива българска популация .

Това е положението, господа съдебни заседатели, спасение няма и изход не се види. Но най-интересното ми е, че българинът, имам предвид средният и простолюден човечец, е най-голям почитател на звездите. И не пропуска да щрака с пръсти от възторг като ги види. Погледнете примерно блоговете на “по-така”, на “по-звездните” блогъри, журналисти, “имена” и пр. У Барекова, да речем, кръжи огромна свита ласкатели и оплюватели, при Иво Инджев е същото, около Иван Бедров също се е разположила най-сладкодумна компания, която тълкува всяка дума на звездата и не се мори да изтъква нейната проницателност, далновидност и пр.

Абе нашенска работа: у нас не е важно какво се казва, важно е кой, разбира се, го е казал. И най-големите простотии, щом са произнесени от “звездни усти”, ще бъдат повтаряни в прехлас, ще бъдат заучавани наизуст от първолаците, поетите песни ще пишат за тях, а пък Иван Бедров всяка вечер ще повтаря мъдроречивите им словеса, представяйки все едни и същи избрани блогове, т.е. ще чете все едни и същи банални и изтъркани фрази. Които обаче зазвучават “величаво”, щом са произнесени от звездните усти на неколцината му също така звездни като него самия, разбира се, приятели.

Да живей свободата на словото, таварищи! Звездната свобода на словото, тъй да се рече, не някаква друга! Да не ме разберете неправилно…

Добави в Svejo