За глупавите грешки на Сините и за причините за триумфа на батбойковците

Вчерашният ми коментар, озаглавен Избирателят наказа и Синята коалиция заради непростими грешки, недомислия и заради арогантността на някои хора, предизвика известен отклик, включително и в други блогове: Оценка на постигнатото от Синята коалиция. Разбира се, в тия тежки разговори е неизбежно да съществуват различни оценки, но основното е да се осмисли ситуацията с оглед преодоляването на недостатъците. И с оглед най-вече на това: възстановяване на доверието към автентичната десница - и на нейната роля в политическия живот на страната.

Недоброжелателно настроените критици от типа на Явор Дачков се концентрират главно върху това да злорадстват и да намират нови основания на своята озлобеност спрямо Костов. Истински загрижените за създалото се положение анализатори са настроени не за мъст, а за отстраняване на недопустимите деформации във вътрешно-партийния живот на десните партии, довели до това, че честните и способни хора в такава омерзителна обстановка не могат да просперират, докато в същото време безнаказано вилнеят, задават тон и се разпореждат най-вече мерзавците и подлизурковците. Моята диагноза, в която се концентрират всички недъзи, е липса на демокрация вътре в десните демократични партии, водеща до безжалостна битка на кариеристите, като целта, разбира се, е заветното попадане в листите и в Парламента. Тия прословути листи станаха чумата на младата българска демокрация, това важи за всички партии, но особено е неприятно в средите на партии, претендиращи да са автентично десни и основани на ценности, идеи и кауза.

Ето, сега ръководствата на ДСБ и СДС да чакат яростна контратака от тия, които влязоха в листите, ала заради крайно лошия резултат за 4 години ще гледат Парламента само покачени на опашката на коня на Цар Освободителя. Няма да им е лесно на Костов и на М.Димитров, не им завиждам даже, защото, справедливо погледнато, се оказа, че в Парламента попаднаха само лидерите с един най-тесен кръжец приближени, а отвън останаха доста, и то влиятелни и амбициозни хора. Единственият начин да се спре отчаянието на кариеристите е лидерите на Синята коалиция да успеят в договарянето с Б.Борисов на участие в изпълнителната власт: доста хора ще се поуспокоят че не са в Парламента само ако бъдат пробутани поне за заместник-министри. С оглед на тия аспирации е най-добре Б.Борисов да отреже тия мераци, да направи напълно самостоятелно правителство, въпреки че съвсем не може да му се завиди за колосалния натиск, на който самият той е подложен сега от ония безчетни орди и талази бодри кариеристи, които напират към него. Нашенска психология, какво да говори човек повече, това обяснява всичко...

А сега да продължа с изброяването на грешките и провалите в самата кампания на Сините. Аз вече рекох, че с арогантни лозунги като "Време е за добрите!" бяха отблъснати колкото се може повече колебаещи се избиратели. Интересното е, че доста хора не могат да разберат какво му е арогантното на такъв лозунг, смятат, че е съвсем нормално една политическа сила да се самообяви за "добрите", ерго, всички останали са "лошите". Явно ще трябва да разтълкувам и да помогна на тия, на които не им се удава да разберат.

Масовият избирател не е невръсно детенце, та политическите отношения да му бъдат обяснявани така елементарно: ний сме "добрите", дошло е време ний да сменим "лошите". Оня, който е измислил такъв лозунг, както и ония, които са го възприели, са се самозабравили дотам, че не им пука изобщо, че от него лъха пълно пренебрежение към умствените способности на масовия избирател, комуто обясняват нещата така, сякаш е дете, т.е., сякаш е малоумник. Аз оценявам този лозунг за крайно високомерен и обиден за избирателя, понеже от него лъха и нескривано арогантно презрение към масовия избирател. И този масов избирател, понеже наистина не е дете и не е пълен простак, за какъвто явно го възприемат изтънчените интелектуалци от медийния елит на Сините (Найо Тицин, Петър Москов и пр.), си отмъсти за проявеното високомерие и изобщо не се трогна от мелодраматичните вопли "Ний сме добрите!", както и от героическото тупкане по космясалите гърди: "Ний можем, ний ще ви спасим, ний ще ви изведем от кризата, ний вече сме го правили, ний сме компетентните" и прочие мерзости и нахалства. Ето една от причините резултатите за Синята коалиция да са така скромни и, бих казал, камерни.

Още една причина около организацията на самата кампания. Нашите медийни експерти показаха изтънчен елитарен стил, ето, гръбнак на музикалния фон на митингите бяха "Графа", "Акага" и кой още беше, не помня вече? Е, тук беше и В.Костова, и Богдана, ала съвсем скромно беше тяхното участие. А водещ на митингите беше едно фриволно оправно момче, прочуто с изгъзиците си по радиа и телевизии, мисля че се казваше Д.Павлов (или Петков, не съм сигурен). Когато видях, че тъкмо тоя са набарали и цанили за водещ, щях да падна: тоя като го видя в някакво предаване, бързо гледам да избягам оттам, щото ще каже някаква простотия, и то така, че да ме ядоса: тоя специално не мога да го издържам и миг. Барем Део да бяха цанили за водещ, та кичът да е пълен, ала събратът му Део явно е с леви убеждения, докато тоя се оказа, кой знае защо, "наше момче". Воденето на митингите беше крайно фриволно и дразнещо. Сигурен съм, че хора, които само са минали, като са видели тоя, бързо са си обрали крушите. Той самолично отблъсна може би няколко десетки, да не кажа стотици хиляди избиратели.

Разбира се, не може на концерти на Сините да пеят "мегазвезди" като Азис, Милко Калайджиев, Кондю и Софи Маринова, но пък и елитаризма и изтънчения вкус на непрофанните звездни медийни експерти на Сините ни дойдоха бактън. В резултат, както и да го погледнем, Сините си останаха с подкрепа само от най-твърдите си ядра, твърди до твърдоглавие, такива като мен, дето от 20 години все гласувам с погнуса заради непоносимите нахалници от листите, дето все гласувам заради идеята и каузата.

И, последно (за да не стане безкраен този анализ), ето и това: на митингите гражданството трябваше да крещи "Победа!", така крещяха и лидерите от трибуната, нима не трябваше да са малко по-скромнички, щото чак пък победа е от сферата на сънищата?! Можеше да се подходи много по-деликатно и не така нахално. Има си начини за тая работа. Но да разглеждаш участниците от митинга като наелектиризирана и фанатизирана, немислеща тълпа, която до самозабравяне крещи разни лозунги, е представа за митинг, вкаменена на нивото на 30-те години на ХХ век. Днешните хора са съвсем различни; организаторите на митингите се целеха към задържане на фанатизираните некритично мислещи избиратели; е, получиха и само тях. Получиха такива неспасяеми дръвници-идеалисти като мен, които и Вселената да се разцепи на две, пак ще си гласуват за автентичната десница. Но човек се пита в такъв случай какво по-точно й е "автентично дясното" на такава десница, след като разни добрали се до върха палячовци и техните подлизурковци друго, освен високомерие и презрение към избирателя, не могат да демонстрират.

Един ден по време на кампанията забелязах плакат на БСП, с който гражданството беше известено, че ще има във 2-ра палата на Панаира концерт на "Комиците". И аз понеже имам голяма уста, взех, че го казах в къщи. Моите хора скокнаха и рекоха: искаме да ни водиш! Опъвах се, но си рекох: що да не ида, пък да видя, а "Комиците" да видиш безплатно - що пък не?! Даже и лаптопа си занесох да заснема поне речите на кандидатите и да ги пусна после в блога. А пък знае се, че пловдивски кандидат на БСП беше не кой да е, ами самия Стефан Данаилов. Бях решил да пиша за това мое посещение на предизборното мероприятие на БСП, но се въздържах. Сега ще кажа главното, за сравнение. Оказва се, за жалост, БСП са най-опитни манипулатори.

Та на този митинг-концерт речи не се държаха изобщо! Да, представете си, само музика и скечове, смешки от "Комиците". Устата, любимец на чалга-поколението, беше пък водещ и изрецитира някакви свои си там простотии, ала публиката, съставена преобладаващо от младежи, беснееше от екстаз. Е, имаше и старци и старици, но младите, отишли там не за друго, ами заради "Комиците" и Устата, бяха твърде много. Та на тази публика речи изобщо не й се държаха, което мен специално ме фрапира. Само Ст.Данаилов, като артист, участва в един скеч с Кр.Лафазанов, а пък всички актьори величаеха кандидата за депутат с "професора" и с "маестрото". И чат пат било Устата, било някой друг казваше: "Гласувайте за отличниците, гласувайте с бюлетина 6!", и толкоз. Никакви речи! Само внушения, подкрепени с емоционално въздействие, само създаване на положителна несъзнавана нагласа, която на неориентирания избирател влияе така, щото без да мисли би подкрепил и Сатана, щом му е сервирал концерт на "Комиците", и, представете си, на самия Устата!

А какви само хубави речи изнасяха на митингите нашите речовити оратори: Боже?! То не беше патетика, то не бяха грандиозни слова, хвалби и кво ли не още. Да, обаче речта, както и да погледнем на нея, е опит за груба и то разсъдъчна, рационална манипулация (чрез думи), но в никакъв начин не чрез емоции, които внушават положителна нагласа много по-ефективно. Тия неща сигурно ги преподават в първи курс на университетите по манипулации, ала кой ти да се вслуша в тях? В 30-те години на ХХ век, при мощните микрофони и високоговорители, Хитлер и хитлеристите са правили една речовита и ефикасна пропаганда, действаща като наркотик на немислещите "народни маси", ала това не върви в 21 век; такъв вид въздействия сега са твърде дебелашки и твърде подценяващи аудиторията. Те сплотяват само твърдите ядра.

Една реч на Костов може да предизвика сълзи на умиление само у определена категория хора, но съвсем няма да впечатли непредубеден колебаещ се избирател, на който не действа харизмата на Костов. Такъв може да бъде съблазнен не с прочувствени речи, а само с положителни емоции, създавани от подходяща музика. Речите за такива избиратели са най-ефикасното средство за отблъскването им. Е, този точно резултат беше и постигнат: за Синята коалиция гласуваха само твърдите сини ядра. Нито един "свободно витаещ електрон" не беше хванат в мрежите. Тия "електрони" бяха съблазнени от батбойковистите. С една не така изтънчена, а направо дебелашка пропаганда, гарнирана с кебапчета, чалга и карначета. И бира, много бира. И безплатни сладоледи за дечицата. Важен е обаче крайният резултат.

Това са моите най-хаотични и спонтанни бележки. Пиша ги искрено. Не си кривя душата, нямам обичай да си кривя и гръбнака пред този или онзи. Аз лично за себе си нищо не ща, във власт не ми се иде, кариера не ща да правя. За мен е важна само истината. И някои ценности, заради които всъщност живея. И затова съм безпощаден към ония спекуланти с моите ценности, които, водени от най-користни подбуди, правят така, че да опошлят, да дискредитират и ценностите, и идеите, и каузата, и всичко, абсолютно всичко. Такива пред нищо няма да се спрат. Отблъснаха от Синята идея де що живо и мърдащо можаха да срещнат. Останахме 200-300 хиляди сини избиратели само. От два милиона и не знам си колко си. Това говори нещо, ама кой да ти иска да разбере и да проумее?!

Добави в Svejo