„Въх, Рамо, Рамо“ е сериозно явление, талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща, слава Богу, корумпирана политическа схема

Дискусията по песента "Въх, Рамо, Рамо", подета във връзка с публикацията Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество! не заглъхва. Днес виждам един добър коментар, та рекох, че заслужава да бъде изведен като отделна тема. Твърденията на автора му са доста провокиращи:

Песента е сериозно явление в балканското поп-фолк пространство. Подчертавам – в границите на жанра.

Инак, съпоставянето и изкуственото противопоставяне на различни естетически „нива“ е „абракадабра“. Не бива да сравняваш Моцарт с „Щурците“, Пикасо с шаржа от в. „Стършел“, и т.н. Това е несериозно и неиздържано.

Разбира се, че за всеки влак си има пътници и този, който не осъзнава това – той вече е „Пътник“!

Тук някакъв мой съименник неистово и впечатляващо рецитира: „Спрете земята, искам да сляза!“ Ами, слез, приятелю!

Но ако всъщност презумпцията ви е: „Спрете земята, искам да слезете!“ – пардон!?!, всички НИЕ, които не споделяме вашето високомерно и съвършенно неплодовито quasi-мисломанийство – грешите драги!

Аз слушам с удоволствие и Бах и Офенбах (до тук, съгласно вашия абракадабризъм, аз вече съм всеяден, както горчиво и несраведливо сте обидили една дама, която аз лично познавам и която говори перфектно 9 езика, в т. ч., арабски и староеврейски – извинете й се, моля!) с удоволствие слушам Йохан Щраус и Рихард Щраус (пак ли съм всеяден?!), както и с удоволствие слушам Бах (баща и синове) и Амбил напр., за който вие изобщо не сте чували, убеден съм!

Е, аз с удоволствие слушам и т.н. Балканска музика, Горан Брегович, напр. И за ваше сведение, средната (инструменталната) част на песента „Въх, рамо“, със забележителната си JAZZ-импровизация (да!, това е много по-близко да джаза отколкото до познатия „чалга-маниер“ на свирене) на двамата виртуози – (кларинет и кавал), слагат в „джобче“ знаменития Брегович!

Е, вие може и явлението Брегович да отричате, и Ибрияма, и Теодоси Спасов и Ялдъз…! Имате право! Но не ни го натрапвайте!

„Въх, рамо“ е сериозно явление. Ако не може да го преглътнете от някаква си Ваша палцеизсмукана и т.н. -дрън-дрън гледна точка, приемете я като талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща (и слава Богу!) корумпирана политическа „схема“.

Или може би сте част от нея?

Между другото, вметвам: няма да спрем Земята заради вас. Дори и за миг. Слезте, моля, в движение!

Автор: Константин константинов

(Забележка: на автора на горния текст си позволих да вметна следния въпрос:

Г-н Константинов, пишете:

„Въх, Рамо, Рамо“ е сериозно явление, талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща, слава Богу, корумпирана политическа схема

Искам да Ви запитам: какво Ви дава основание да твърдите, че корумпираната политическа схема, на която „Въх и пр.“ е талантлива полит-карикатура, е ОТМИРАЩА? Какво Ви дава основание да смятате, че новите управляващи СА СКЪСАЛИ решително с тази схема, че не са част от нея?

Нямате ли усещането, че сте прекалено наивен оптимист?!

С интерес ще чакам отговора на тоя човек. Мисля, че ще е интересно и за вас какво ще отговори той. Щото, чини ми се, с наивници е пълно в тая наша българска земя.)

Добави в Svejo