Моля ви, отговорете ми: как възприемате този идеен проект за корица? Настина, страшно съм затруднен! Утре давам текста в печатницата и трябва да дам идеен проект на корицата. А съм раздвоен не, ами разтроен и разчетворен. Кошмар! Просто не зная какво да правя. Много ми е трудно. Знам, че корицата има огромно значение в днешно време. При този потоп от периодика на книжния пазар е безнадеждна работа да издаваш списание с безлична, още по-зле пък, с тъпа и безизразна корица. По тази причина аз вече си загубих съня и постоянно мисля за корицата. Нищо не мога да измисля, щото нямам талант в тази област. Ще се пръсна от напражение вече...Впрочем, искам да споделя, че тази нощ сънувах кошмарен сън. Ужасен направо, събудих се след кратко заспиване, понеже ми се наложи да скоча от преживяния на сън ужас. Значи, сънувам, че в ръката си под кожата усещам някакъв тумор, който почва да расте и да пулсира. Туморът, нараствайки, и същевременно мърдайки, почна да се движи към главата ми и изведнъж усетих, че главата ми сякаш е станала огромна. По едно време туморът, който беше станал огромен на главата ми, взе, че се пръсна, и от отвора излезе някакво същество, което почна да мърда на пода пред мен. Сякаш от главата си родих нещо живо, което почна да мърда и да се движи. Слузесто едно такова и неоформено, ама живо. Това е. Събудих се от кошмара. После какво е станало не помня.
Размишлявам цял ден върху този сън. От години не бях сънувал: обикновено спя през нощта на няколко пъти, преуморен, по няколко часа, и като мъртъв, не сънувам нищо. Тази нощ обаче по изключение сънувах това. Смятам, след като мислих цял ден, че сънят ми не е лош. И че е свързан, разбира се, със списанието. Ще го родя въпреки всичко, дава ми се знак, че това, което искам да стане, ще стане. И ще е живо, ще мърда. Много добре се чувствам, общо взето, в този днешен и празничен ден.
Впрочем, да не забравя: честит ви национален празник на България, Денят на независимостта! За мен това е истинският, най-достоен, заслужен, същински национален празник. Увенчава се с тоя ден цяла една забележителна епоха от борби за свобода и независимост.
Много пъти сме губили независимостта си, едва сега я спечелихме пак. Въпреки опитите на една империя от североизток, която не може да се примири, че се изплъзнахме от нейната задушаваща прегръдка. Няма да й се усмихне щастието отнова да ни направи своя губерния. Въпреки че предатели в отечеството ни, нейни покорни слуги, колкото щеш...
Затуй, прочее: Да живей свободна и независима европейска България!
1 коментар:
Иди на църква. И внимавай. Пиши и на Паула Лайт, тя ше знае какво да направи.
Публикуване на коментар