Това, че и Първанов, и Доган си изпуснаха нервите показва, че може би все пак настъпват някакви сеизмични промени в дълбоките пластове на властта

Доган едва ли се опитва да изясни нещо с писмото си. След 20 години наблюдения върху публичното му поведение съм убеден, че целта му е точно обратната: да размъти водата в обществено-политическата среда. Допълнително към мътилката, която така или иначе се е надигнала (и всъщност е перманентна от две десетилетия насам).

Значи Доган излиза да лови риба. Интересно каква е целта на риболовния му излет в този точно момент.

Една от целите на Доган според мен несъмнено е, както винаги, укрепване на ореола му пред собствените му избиратели. „Политикът, който назовава нещата с истинските им имена“ (да, да, има мнозина, за които лафовете за „обръчите“, „порциите“ и т.н. са връх на политическата откритост и смелост).

Пък и твърде дълго мълча, та трябваше все пак да покаже, че още го има. Но внимателно: по такъв начин и на такава тема, че да не го емнат от всички страни; значи, нищо свързано с икономика, финанси, криза, доходи, правосъдие и подобни щекотливи теми. И е за отбелязване, че писмото му е твърде „кротко“ – няма я оная демонстративна наглост на недосегаемия, характерна за предишните му „ключови изказвания“.

Друга възможна (и твърде вероятна, според мен) цел е да провокира обществен дебат, който да принуди управляващите да открият още един фронт: срещу тъмните страни на „четвъртата власт“. Едно че по този начин усилията им ще се разпилеят още повече, и второ, точно такъв фронт им е безкрайно неудобен, имайки предвид медийния им начин за правене на политика.

Провокацията е доста силна. Освен това със самото си начало налага едно доста бързо развитие: фамилиарността (обръщението на „ти“), в която има същата интимност от типа на „гащичките“, приковава като магнит вниманието на широката публика – и не само изисква ответна реакция, а я изисква незабавно. И то не само от Велева и „Труд“; пред другите медии и въобще фактори в медийното пространство стои нелекото предизвикателство да вземат страна в конфликта.

Прави впечатление обаче и нещо друго: характерният за изказванията на Доган надменно-витиеват философски изказ (от типа „който е достатъчно умен, да ме разбере“) като че ли е по-засилен от обикновено. Това ме кара да предполагам, че този път наистина се е изнервил – дотолкова, че да не забелязва, че му личи.

Припомняйки си скорошното също толкова нетипично изнервяне на Президента, може би може да се заключи, че все пак настъпват някакви сеизмични промени из онези дълбоки пластове на властта (и на официалната, и на подмолната), които са невидими за широката публика. Много ми се ще да мисля, че наистина е така. Но да видим…

Автор: Зелен Бетон

PS: Всъщност винаги съм мислил, че най-точно, най-правилно и най-безпощадно разобличение на агентите ще настъпи едва когато самите те започнат да го правят взаимно.

Допълни doni

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo