Както е известно, на 24 и 25 април 2010 във Велико Търново ще се състои поредната, трета среща на блогърите под името BlogCamp. Участвах в първата преди две години, даже изнесох доклад тогава (за предимствата на блогърската гледна точка спрямо политиката, за различието между политически блогъри и блогове на политици) сега реших да участвам в третата среща, и дори дръзнах да представя нова тема за доклад, която е на тема "Що е блогърско цунами?".Понеже ми искат кратка писмена обосновка за тезата на лекцията ми, та ето сега имам сгоден случай да я напиша - и да им я изпратя. В последно време се улавям, че все повече не ми се пише, особено пък че все по-трудно ми е да пиша не за блога, а за нещо друго; имам чувството, че когато пиша за блога някак си, кой знае защо, се справям, а иначе нямам спокойствието да се съсредоточа за писането на по-важни неща. Но това е явно нещо като "пролетна умора", която е закономерна и отминава след като организмът се нагоди към ритмите и трепетите на пролетта, знам ли. Но както и да е де, да не се отклонявам още в самото начало.
Та ето и тезата ми. Както всяко друго цунами, и това започва с "пропадане" или разклащане на земни пластове дълбоко нейде в океана; а "океанът" тук, в нашия случай, са настроенията, представите, нагласите, чувствата, симпатии-антипатиите и прочие на хората, които, както имам обичай да ги наричам, по цели дни дремят в интернет, сиреч, това са т.н. интернетни хора (блогъри, форумци и прочие, които са значима извадка за настроенията, битуващи в цялото общество). И така, в този първичен океан от нагласи, мисли и чувства някъде се появява "пропадане", което поражда движение на водните маси на споменатия океан. Това означава, че някъде сред мнозинството на дремещите в интернет някой си е получил прозрение и е написал (изрекъл) някаква значима мисъл, оценка, констатация, изразяваща определена потребност за общността. Тази негова "въздишка", този негов сподавен ропот, това изпъшкване, могат да си останат без никакви последици, т.е. да не породят резонанс и подкрепа сред огромните водни маси на обичайните или на всекидневните нагласи, битуващи в интернет и по блоговете. Тогава "пропадането" е осъдено на неизбежно заглъхване, то бива смазано от огромната тежест на споменатите огромни водни маси. Както обикновено и става. Имам предвид в социалния океан, а не в оня, истинския.
Да, обаче е възможен и друг вариант. Примерно някой, като осъзнае, че друг човек е изрекъл важна, стойностна, подбуждаща обществената енергия мисъл или идея, и дръзне да измени на обичайното отношение, именно, да си пасува, т.е. откликне, подеме изразената мисъл, придаде й някакъв нов тласък, та да й се увеличи енергията, ето по този начин се заражда и т.н. "блогърско цунами". Става дума за подкрепа, за солидарност, за концентриране на силата в ясна посока, за преодоляване на разпиляването, за взаимодействие, което в крайна сметка може да раздвижи огромни маси от обществени настроения, подбуди, емоционално-интелектуални реакции и пр. Когато някой подеме енергията на първоначалния трус и успее да й придаде нова енергия, когато това негово усилие бъде подето от други, когато на тази основа в породеното движение се увлекат нови и нови съ-участници, всеки от които неминуемо ще допринесе за увеличаване на общата психичната енергия, то тогава именно ще се появи нов феномен на човешко взаимодействие, което може да бъде наречено, съвсем условно, разбира се, блогърско - или дори интернетно - "цунами".
А след като знаем каква колосална енергия са в състояние да кумулират обикновените природни или океански цунамита, аз лично смятам, че в нашия случай, при блогърско-интернетните цунамита, енергията може да е многократно по-голяма. Като за разлика от природните цунамита, тази енергия може да бъде не просто разрушителна (макар че всяка промяна събаря съществуващи отношения), но може да бъде и съзидателна, понеже мобилизирането на огромна човешка енергия, която може да бъде употребена и за позитивни цели, ще окаже благотворен ефект върху състоянието на цялата човешка популация, в която пребиваваме.
Тази идея за блогърско цунами я подхвърлям тук-там вече от няколко години. В няколко случая през това време имаше прояви на солидарност и подкрепа, на акции, които сякаш придобиха облика на нещо като цунами, ала това стана предимно неосъзнато. За пример мога да посоча активности като натиска, който интернетната общност оказа, да речем, за свалянето от власт на приятеля на оперативно-интересните бандити Румен Петков ("Пикаещият по фонтаните", както го наричаха мнозина), за солидарността по повод промените в ЗЕС, ето сега случващото се по блогове и форуми, което касае искането за оставка на тотално дискредитиралия се президент-лъжец и ловджия-бракониер. Има и други примери, за които сега не мога да се сетя. Смятам обаче, че ако идеята за мощното и направлявано блогърско-интернетно цунами бъде съзнателно възприета от колкото се може повече активни и влиятелни личности в интернет, то тогава крайния ефект на подобни инициативи ще бъде несъизмерим с досегашния.Аз лично от доста време давам пример в тази насока, като търся интересни инициативи, мисли, иновации по блогове и форуми и ги подкрепям по всякакви начини, включително и чрез препубликации, придаване на по-голяма публичност, разпространение на идеи и пр. В тази насока са и моите инициативи за създаването на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ, в които съм публикувал и текстове на млади хора, активни в интернет, който са дали съгласието си да участват в списването им. Всекидневно кажи-речи подкрепям и разпространявам чрез блога си текстове и оценки, които намирам в блога на Иво Инджев, който, разбира се, се чете от много блогъри, ала за жалост кажи-речи никой не откликва и не го подкрепя, а, за жалост, огромното мнозинство предпочита да си остане в едно загадъчно мълчание.
Единствено някои сайтове без да си дават ясна сметка какво точна правят и защо го правят, препечатват статии на Иво Инджев, което е някаква изначална форма за пораждане на интернетно цунами, което обаче не може да концентрира голяма сила поради неподемането на първоначалния тласък от други блогъри и пр. Чини ми се обаче, че в един момент все повече хора ще осъзнаят значимостта на един такъв действен феномен за мобилизация на човешка енергия, какъвто е т.н. интернетно или блогърско цунами. Което и ще доведе да повдигане на ефикасността на онова влияние от страна на интернетните дейци, което тепърва неминуемо ще се увеличава - с всеки изминал ден, месец, година.
Ето това кажи-речи е същината на идеята ми за доклад пред блогърската аудитория във Велико Търново през април. Нещо повече, аз вече комай си изнесох доклада тук, което нищо чудно да обезсмисли участието ми в блогърската среща. Е, разбира се, тук пиша набързо нещата, а когато човек ги изнася на живо, тогава се вдъхновява и лекцията може да стане много по-интересна и вълнуваща. Ценна също е особено дискусията след произнасянето й.
Така че ще се наложи да ида в Търново през април, отдавна не съм ходил в този град, а пък да бъда там в разгара на пролетта си струва като преживяване. Да послушам пък мислещи и интересни личности на блогърската среща е също заслужаваща си неудобствата емоция. Е, стига организаторите наистина да одобрят участието ми след като сега ще им изпратя това конспективно изложение. Дано това, че изнесох тук основното в идеята и тезата на доклада си не е нарушение на правилата, което да ме дисквалифицира от участие. Ще видим.
(Забележка: Снимките са от тук.)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
2 коментара:
E, тогава до скоро...:)
Искам доклад за парадигмите.
Публикуване на коментар