Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

вторник, 6 април 2010 г.

Как се правят работите у нас, или защо у Българско просперират най-вече нравствените лилипути и "моралните" чудовища?!

Два материала тази сутрин, на които попаднах - на И.Инджев, Журналист(и)ка на повикване и на И.Бакалов, Как се купува журналист: към коментара за Валерия Велева - ме насочват към темата за "нашата журналистика"; забележете, по цял свят имат журналистика, но само това, което е у нас, бива наричано "нашата" ("нашенската") журналистика; ще рече някой "А как да го наричат като става дума тъкмо за нашата журналистика?!". Ще отвърна така:

Пошегувах се просто; нали знаете тая приказка: "Журналистика, журналистика, ама наша, нашенска де! Наша, наша, ала все пак наподобява журналистика!". Опитах се да се пошегувам, но пък и в шегите все има някаква истина; че не смеем да наричаме журналистите и журналистиката у нас иначе, освен "нашите", май намеква за това, че даже безсъзнателно смятаме, че у нас нямаме журналистика - щом на преден план излиза по-напред това, че са "наши", а не че са журналисти. Аз пък не ща да са мои тия, които задават тон в това, което минава за журналистика у нас; и това ме принуждава тази сутрин отново да пиша за това как аз виждам нещата в сферата на... "нашата родна журналистика".

Иво Инджев взема повод за статията си от изреченото от Премиера Борисов; ето за какво по-точно става дума:

Борисов призова медиите да не забелязват провокативното поведение на братя Юзеирови, които се опитват да учредят някаква турска партийка и все не успяват. Напълно основателно Борисов вметна, че Юзеирови са нищо без медиите. Всеки, които се стреми към публичност, е нищо без катализиращата функция на масовата информация и нейните разпространители. Борисов го знае от личен опит. В този смисъл призива му към медиите да игнорират темата „Юзеирови” е равно на самопризнание за нещо, което всички знаем.

Иван Бакалов пък пише за някакви "журналистически" чичеронета, който обикаляли редакциите и давали на своите си хора там информации, които да излязат (или да не излязат) в утрешния брой вестника, а пък на другия ден раздавали пари за добре свършената работа. Ив. Бакалов се бил отвратил от парите, които му подхвърляли, и ги бил връщал, ала, доколкото ми е позната българската душа, мога да си позволя да кажа, че хората у нас, които заради морални скрупули биха върнали приятно ухаещи банкнотки са... птици от вид, осъден на изчезване. Та имам чувството, че щрихите, които Инджев и Бакалов поставят все към една и съща тема, взаимно се допълват, за да очертаят картината на моралното пропадане на това, което се нарича "журналистика" у нас.

Аз през годините много съм писал по тази тема, особено във връзка с подвизите на титани в тази сфера, каквито са Бареков, Тошо Тошев, К.Кеворкян, П.Блъсков, В.Велева, В.Гочева, В.Дърева; писал съм толкова много, че повече едва ли нещо повече бих могъл да кажа - позицията ми е дотолкова ясна и така пълно изложена, че, както се казва, "изписах" се на тази тема. И в книги съм писал по нея, и статии, и в блогове, затуй, признавам си, повече не ми се пише изобщо. Мога вече само да говоря или пиша с метафори; примерно: "кочина", "гнус", "повръща ми се като си ги представя", "нужник", "смрад", "плювни" и прочие. Впрочем, метафорите и символите говорят много повече от всяко аналитично разнищване - и са много по-уместни.

Но все пак да вметна няколко... "размисли" по зачекнатата тема. Бойко Борисов наистина добре знае как медиите могат да бъдат използвани с оглед постигането на някаква цел, примерно, внушаването на определен род илюзии, полезни нему самия, сред многолюдната наивна природопопулация у нас. Някои представят този феномен - имам предвид феномена на медийното въздигане и триумфа на Самия Настоящ Премиер - като резултат от неговата сръчност и невероятни умения в използването на огромните възможности на съвременните медии за постигане на политически и народно-психологически цели; като чете човек такива обяснения, може да си помисли, че нашия Премиер сякаш е завършил Харвард, а не школата в Симеоново. Знайно е, и това се знае вече и от децата - а пък нищо чудно и кучетата по селата веке да го знаят! - че Б.Борисов е медиен продукт, опакован в целофан, и продаден на споменатата гледаща с отворени уста природопопулация. Пита се: кой плати за да бъде произведен тоя продукт и продаден на целокупното природонаселение, огромната част от което не се отличава с кой знае колко развити аналитични способности или духовни потребности?

Ще каже някой: нема нищо платено, Бойко е продукт на... "историческата необходимост", сиреч, на някакво щастливо планетарно-космическо разположение, което е повлияло на кармата на нацията ни. Аз пък на такъв ще му отвърна, показвайки му изцъкленото, облещеното си с помощта на пръстите око: "А тука кораб пътува ли?!".

Платеният пиар за някакви там политически мушмороци от типа на Яне и Сидеров изобщо не ме вълнува толкоз; интересува ме генезисът на народностно-медийния феномен "Бойко Борисов", който, както виждаме сега, е напреднал толкова по темата за използването на медиите и на тяхната сила да творят чудеса, че ни говори най-компетентно: таваришчи журналисти, нема нужда да говорите или пишете за братята Юзеирови, а млъкнете, и они са загинали! Та нека пак да припомня основния си въпрос: кой плати на медиите да сътворят политическо-медийното чудовище Бойко Борисов, какви пари бяха фърлени за тая цел и, най-вече: кому е изгодно всичко това, щото, знайно е, пари не се фърлят за тоя, дето клати дървесата, ами се дават с ясна цел, изгодна на давача на парите?! Ето тия прости въпроси отправям, та белким някой се позамисли повечко. Аз примерно много съм мислил върху този въпрос и си имам свой отговор, чиято истинност или неистинност ще бъде потвърдена единствено на дело, практически, според това какво ще прави наш Бойко и кому содеяното от него ще е най-изгодно. Смятам, че в него са заложени много пари, доста добре си надуха гушките медийните чичеронета, но да спра засега дотук.

И има още една загадка, която обаче е значително по-лесна: кой плаща за невероятния медиен комфорт на Президента Гоце Първанов? Това също е интересен въпрос, макар че вече отдавна се знае кому е най-изгодно стоенето на Гоцето на президентския пост: ами изгодно е на една северна империя, на която Гоцето е служило откакто се помни, на кой друг да е изгодно?! Той Гоце затуй, по поръка на Москва, прегърна и НАТО, и ЕС, и какво ли не, отказа се даже от СССР, но за сметка на това работи самоотвержено само и само да прави нашата България руски троянски кон. И ни направи де, спор нема, тристранната разбойническа коалиция, неговото любимо творение, ни направи такъв кон. Значи знае се кой щедро плаща гоцевия пиар в медиите, кому он е задължен за медийното си спокойствие, като тук има само едно нещо, което е сякаш неизвестно: колко пари лично Гоцко е получил за тия услуги на господарите си? Не ме карайте да вервам, че он прави сичко това по някакви "дълбоки повели на самото сърце", на комунистическото си, на аленото си сърце: не, не е толкоз прост наш Гоце, не е прост колкото изглежда, а се преструва повидимому. Та он има пътеводната звезда в туй отношение на бившия канцлер Шрьодер, който получи хубави пари за услугите, които стори на руснаците; даже и служба у Газпром получи! А каква ли служба и каква ли заплата ке получи наш Гоце, това не ви ли е интересно, любезни ми дами и господа?!

И ще завърша със следното, което според мен е важно. Оказва се, че у нас ако човек, пък било то и журналист, още има някакви морални скрупули, има някакви, тъй да го кажем, нравствени задръжки, то такъв е осъден на неизбежен крах, такъв няма да цъфти и няма да пожъне успехи в средата, в който всички ние се намираме. У нас просперират най-вече мръсниците, които нямат никакви морални скрупули, а ето такива изключения от правилото, като Иво Инджев примерно, не само че не просперират, ами са поставени в изолация, натикани са сякаш в миша дупка: ех, Иво, Иво, кой те би през устата да питаш в ефир президенския съветник дали Гоце Първанов е получил в дар за дадения на Манджуков орден един толкова прекрасен мезонет?! Така у нас не се прави тая работа бе, човече!!!

Просто тогава требеше да намекнеш на оня гоцев човек, и то не в ефир, че знаеш нещичко за мезонета на Негово Превъзходителство, ала ке си мълчиш само при едно условие: ако си платят. А ако не платят, требеше да ги стреснеш, че ке огласиш опасната информация; щяха да си платят като попове, а пък ти сега щеше да си цъфтиш в "най-гледаната телевизия". И не само щеше да си цъфтиш, ами щеше, подобно на Валерия Велева, за разнообразие всяка неделя да ни изнасяш прочувствени проповеди за възвишеността на човешката нравственост, щеше да ни учиш колко е хубаво да сме честни, искрени, добри и дори, представи си, добродетелни. Ала щеше успешно да си въртиш тайния и доходен бизнес подобно на Бареков, и щеше да натрупаш хубав капиталец, та и себе си, и децата си да осигуриш за бляскаво бъдеще, както правят другите. Ала ти не та не: истината била важна, моралът бил важен, "не мога да мълча", и прочие дивотии стори - сърбай си сега попарата! И стана за резил: с едната правда живее ли се на тоя свят бе, човече?! Погледни какво правят хората?! Кога ще порастеш бе, стига детинщини бе, на кой свят живееш бе, човече?!

Пиша тия неща, вживявайки се в ролята на бай Ганя, щото, за жалост, трябва да признаем, че в наше време оня бай Ганю, сравнен със сегашното, изглежда като жалък аматьор и като "начинаещ в занаята". Сега всичко е много по-мащабно, възвишено сякаш е даже, работи се с огромни суми, с куфарчета, натъпкани със зелени пачки и банкнотки, тук играят мерцедеси и биемвета като подаръчета (писа се в едно време, че Бареков бил получил "за добре свършена работа" един джип Чероки лично от будущий премиер Бойко, що ли се забрави тая история; що ли сега никой не се сеща за нея: няма да е случайно това, ще го знаете от мен?!), а оня бай Ганю какво, някакви си там тъпи пасти в джобовете от приема в двореца си сложил, леле, каква мизерия, каква простотия?!

А пък да останеш човек в тия наши времена хич не е леко, а се възприема от широкото съзнание като странност, като екстравагантност, като безумие, като лудост даже, като непростим лукс дори. Да пишеш правдиви ("непазарни") книги също означава да бъдеш аутсайдер, както и да бъдеш журналист, пристрастен към истината и доброто, към някакви си там човешки ценности. Знам го всичкото това по себе си: ето, стоя си аутсайдер, а пък жена ми, горката, секи ден ме гризе: погледни що направиха хората бе, наивнико, ти кога ще порастеш бе, леле, какъв идиот?! Голяма работа, че съвестта ти била чиста: ей, непоправим идиот си беше, непоправим идиот ще си останеш - туй кънти в ушите на ония, които в цялата тази мерзост държат да си останат поне малко по-различни...

Нищо че тия, другите, нищичко не получават, а сами плащат огромна цена - в здраве, в сили, в разпилени таланти! - докато ония прибират и трупат пачките. Но тъй е било от векове и тъй ще си остане за векове: различни са человеческите същества, хубаво е да има тук-там и луди, щото те, лудите, те да са живи и здрави - иначе без тях ще потънем всички в скверност и в зловония. Иначе сички ще станем нравствени уроди и чудовища, всички ще станем морални влечуги; затуй са потребни тия, другите: за да има мащаб и мяра за измерване на моралното падение на бляскавите щастливци на съдбата, дето ги гледате всеки ден по телевизора - или четете за тях в парцалите, наричани, кой знае защо, "вестници".

Ще завърша с това. Оня ден разговарях в един парк се един човек, художник, всякакви теми засегнахме с него, разговорите с тоя човек са ми особено приятни. И научавам много неща от него. Та той благоволи да се изрази така: "В ония времена, в които вестниците още не бяха парцали..."; рече това този човек, пък се позамисли, и добави: "Е, пак си бяха парцали, ама не бяха чак такива парцали каквито са сега...". На тия негови думи аз лекичко се усмихнах, ала не го прекъснах, та той да продължи разказа си. За какво сме си говорили няма да ви кажа сега, но някой друг път може и да кажа...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Няма коментари: