До Русе и назад: впечатленията на един пътуващ философски проповедник

Имам предвид моето пътуване вчера: за представянето на списание ИДЕИ бях в Русе, срещата мина чудесно, поговорихме си хубаво, запознах се на живо с нови интересни хора, с личности, който познавах задочно, само от интернет, а сега се оказа, че те са безкрайно по-вълнуващи като живи лица. Впечатленията ми от Русе са много, ала за жалост съм твърде изморен, за да пиша повече; но не мога да не споделя тук най-важното, докато емоцията ми е още прясна.

Ще започна наопаки, не както е прието за един "пътепис", не от тръгването и пътуването, а от края. На гарата в Русе ме изпращаха трима от новите ми приятели: Калоян, Наско, Антон. Душата ми е преизпълнена с впечатления, ала най-много съжалявам, че трябваше да премина така набързо из центъра на града, да хвърля един поглед на гордия Дунав, да почувствам, ала не и да се насладя на наистина европейската атмосфера и на излъчването на този град, в който има нещо парижко: наистина, на няколко пъти докато се движех из улиците (за един час преди презентацията) ми мина през ума това сравнение, да сравнявам Русе с Париж, и такъв щрих във впечатлението ми, убеден съм, съвсем не е случаен. Не бях ходил в този град от дете, имах някакъв смътен спомен когато ни бяха водили до къщата и паметника на баба Тонка, впечатлението ми сега е изключително силно, но за жалост трябваше да се връщам с нощния влак. Разбира се, не мога да пропусна и това, че ония представители на град Русе, с които се запознах на срещата, се оказаха безкрайно интересни личности, живот и здраве да е, с удоволствие ще им гостувам и друг път, пък и за повечко, понеже по време на дискусията някой от тях подхвърли да си създадат нещо като Клуб на приятелите на списание ИДЕИ. Но за бъдещето да не говорим, понеже то е най-несигурното нещо, въпреки че, от друга страна погледнато, ще бъде тъкмо такова, каквото си го направим сами.

За срещата какво да говоря, има видеозапис, не много качествен, ала бива горе-долу. Ще го кача в интернет и ще ви дам възможност в блога всеки да може да послуша какво сме си говорили. Почувствах се като "пътуващ философски проповедник" неслучайно, и, да ви призная, тази роля ми хареса: има нужда философията да излезе сред хората, да разговаря с тях не само в училищата, в университетите и пр. (доколкото изобщо има философия из нашите училища и университети!), а и навсякъде, където това е възможно: има страшна нужда от такива разговори, повярвайте ми, почувствах го на срещата в Русе. И си правя този извод: дали няма да е добре през лятото да тръгна с моите хора из България, от град на град, да стоим по два дена във всеки град, да слагаме отпечатани предварително обяви за философски беседи и за представяне на списанието, да видим кой ще дойде, да разговаряме с всеки дошъл; или пък, още по-добре, да сядаме на сергийка на главната улица и да каним хората на разговор, знам ли вече?! Щура идея, който най-вече се дължи, предполагам, на изпълнилия душата ми ентусиазъм от срещата с тия хора, които обичат и ценят философията, знам ли? Но със сигурност знам друго: няма нищо по-прекрасно да разговаря човек с такива одухотворени хора, няма по-смислени удоволствия от беседите с хора, чиято душа е предразположена към по-интензивен духовен живот. За мен поне е така, обичам да разговарям с такива хора, ето, и списанието възникна за да разговаряме по страниците му, като, разбира се, нищо не може да замени живите срещи и беседи.

А ето сега и няколко думи за самото пътуване. Нататък пътувах с автобус, а се върнах с нощния влак; общо за 22 часа прекосих цяла България, видях се с прекрасните хора на Русе, и, пребит физически, ала преизпълнен с впечатления и духовни наслаждения, се довлякох тази сутрин в 5 часа обратно в Пловдив. А нататък пътуването ми беше невероятно приятно.

През време на пътуването - 7-8 часа продължава пътуването с автобус до Русе, понеже автобусът не е директен, ами отбива и спира в доста градове и градчета - се отдадох на съзерцание на природата, на пролетните пейзажи на родината, знаете на какво: на цъфналите сливи, на ширналите се зелени поля, на напъпилите пъпки на листата на дърветата, на покритите със сняг върхове на Балкана, на Стара планина, на планинските потоци, шуртящи покрай пътя - Боже, как не ми стигат думи да изразя това, което чувствах по време на пътуването! Наистина нямам думи да изразя какво преживява един общо взето интернетен човек като мен, когато се отдаде на пороя от такива живи впечатления. Бях си взел, разбира се, лаптопа, имам мобилен интернет, бях си взел ръкописа на новата ми книга - тя, впрочем, ще се казва ИДЕИ КЪМ ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - бях го взел за да правя корекции и добавки, ала всичко зарязах и за моя чест не пипнах никаква работа до пристигането ми в Русе: този ден го отдадох на впечатления от истинския свят, на впечатления, по-скоро, от обляния със светлина външен Божи свят, който е така прекрасен - никога не трябва да забравяме това! И, разбира се, се отдадох на любимото си занимание - да "рефлектирам", да мисля върху видяното, върсу онова, което ми даваха сетивата.

Примерно, забелязах - и това ми достави приятна емоция - че вече няма пустеещи ниви, както това можеше да се види допреди няколко години. Знайно е, че капитализмът постоянно твори чудеса и отприщва градивната енергия на хората - ето, даже и нашият нескопосон капитализъм из основи променя всеки час страната ни. Възражда се животът не само в природата пролетно време, ами и сред хората: дай Боже да променим България колкото се може по-скоро, да я направим такава, каквато искаме да бъде.

Ала знаем ли какво точно искаме, какво по-скоро си заслужава да иска човекът? Ето, че се оказва, че без философия просто не може да се живее. Ей-такива мисли прехвърчаха през съзнанието ми по време на пътуването. Разбира се, не мога да опиша всичко, което мина през главата ми, но пък спомена за преживяното удоволствие си остана и ме импулсира за нова работа и нови постижения. А си дадох почивка само един ден, едно денонощие! Какъв ли ефект щях да изпитам ако мога да си позволя лукса да почина поне една седмица?! Но не, не зная що е почивка, трябва да се работи, нямаме друг избор: със скръстени ръце да стои не подобава за търсещия, за искащия нещо да постигне на този свят човек.

Премислях и какво искам най-вече да кажа на срещата с приятелите на списанието. Премислях, премислях, но имах желанието много да кажа, а в резултат май нищо особено не можах да кажа. Както и да е, бях притеснен от времето, а за истински философски беседи се иска спокойствие и много време. Въпреки всичко се радвам, че намерих сили в себе си да тръгна на такъв далечен път, а пък ония емоции, които получих в крайна сметка, обогатиха душата ми, изпълниха ме с ентусиазъм: понеже е приятно човек да открие, че има смисъл това, което прави, че то е стигнало до хората, че е било оцененено, че е дало ефекта си върху душите и на други хора. Разбира се, нещата със списанието трябва да бъдат правени много по-качествено, ето това открих, и се захващам за работа незабавно!

Лек ден на всички! И още нещичко да кажа: не изпускайте случая да се срещнете с някой такъв пътуващ проповедник на философията като мен, който мине или се отбие във вашия град. Някога, впрочем, атиняните, отдадени на духовните занимания на философията, обичали да стоят на пристанището и да разпитват идващите чужденци. Обичайният, най-често поставяният им въпрос бил този: "Хей, я ела ти тука, я кажи идеите си, имаш ли някакви нови идеи, я ела да те поразпитаме ний тебе откъде идеш и как мислите вие там, с какви мисли е изпълнена душата ти?". Не пропускали да се обърнат с такива думи към всеки новопристигнал човек, идещ от далечни земи. Когато апостол Павел стъпил на атинското (пирейското) пристанище, той бил приятно зарадван да чуе този въпрос, и веднага се захванал да разказва истината, която той носел. Такива ми ти работи. Чао засега!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo