(Забележка: Клипчето е записано преди две години, на 06 май 2008, вторник. Прочете непременно и най-новия ми коментар от днес, който нарекох По случай именния ден на г-н Президента: защо Първанов е Гоце, а не Георги, защо не бива да бъде наричан Георги, какво означава да го наречеш Георги?. Честит празник на всички!)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
1 коментар:
Подписаният през 1919 г. точно на тая дата позорен Ньойски договор скоро я обезсмисля като ден на тържество. Цар Борис връща традицията и тържествените гергьовски паради отново стават всенародна демонстрация на родолюбие и патриотизъм.
Особено паметен е парадът на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост царят връчва на полковете от софийския гарнизон новите бойни знамена. От знаменната зала в Двореца са извадени за последно сбогом и старите, обвеяни с барутен дим и неувяхваща слава полкови светини, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Под звуците на "Шуми Марица" шестте стари знамена на славните софийски полкове, разпокъсани от стотици куршуми, обикалят целия площад.
Софийският митрополит Стефан поръсва всяко от новите бойни знамена със светена вода с думите: "Благославя се и се освещава това военно знаме, за да пребъде вечно славата на българската войска, тъй както е вечен животът!" След това Борис III с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки полкови командир.
Тържественият парад е предвождай от кавалерите на ордена" За храброст", чиято достойна осанка въпреки побелелите коси трогва не едно сърце. И на този, както на всички други паради ветераните и инвалидите от войните са на специална почит и царят лично се ръкува с всекиго от тях.
Тази прекрасна полувековна традиция е отменена с един замах с 16-о постановление на Министерския съвет от 2.05.1947 г...
Публикуване на коментар