Няма по-жалка картинка от човека без идеи, в каквито, за жалост, са се превърнали повечето от младите, пък и не само млади, хора у нас

Преди време бях съобщил, че започвам да чета книгата на Дейвид Шуорц "Магията на мащабното мислене" (издадена от издателство ИЗТОК-ЗАПАД). Прочетох я за няколко дена, и то на пейки в парковете по време на моите разходки, където обичам да чета, понеже в къщи почти не ми остава време за четене. Ала все не намирах време да напиша отзив за книгата - както бях обещал. Ето днес сядам да изпълня обещанието си.

Не крия, че си имам едно предубеждение спрямо подобни четива от толкова развитата американска индустрия по т.н. "масова практическа психология" (аз предпочитам да я наричам също "масова психологическа ширпотреба"), която, общо взето, бълва доста боклуци; но специално книгата на Шуорц още от самото начало премахна съмненията ми, че принадлежи на така упоменатия жанр. Онова, което прави четиво от подобен род стойностно, според мен е степента на оригиналност и осмисленост на тезите; в това отношение книгата на Шуорц има безброй предимства и достойнства. Аз лично разпознавам стойностните психологически (пък и философски) четива по това, че авторите им в некакъв случай не се отдават на "наукообразно" празнословие, а всяка дума е казана на място. Точно това намерих в книгата "Магията на мащабното мислене". Разбира се, много е важен и езикът, и тук нямам оплаквания: всичко е казано кратко, ясно, възможно най-въздействащо и даже трогващо читателя. По тия причини книгата се чете с лекота и наслаждение. Разбира се, най-важното в книга от такъв род са нейните послания (тези, водещи идеи, ценностите, които отстоява). В това отношение, по съдържателната страна, имам да кажа много неща, но съм принуден да се огранича, за краткост, с най-важното.

Не ми се ще да преразказвам ония места, в които съм открил най-голям смисъл, и затова предпочитам поне да приведа тук малка част от сполучливо представените идеи; понеже те звучат най-добре в собственото, на самия автор, представяне; ето няколко момента от всички ония, които съм си подчертал в самата книга, които са така добре формулирани, че звучат като афоризми; излишно е да обяснявам, че те изразяват най-същностни момента на американската философия на живота:

... Нищо, абсолютно нищо в този живот не може да ви донесе по-голямо удовлетворение от това да знаете, че сте поели по пътя към успеха и постиженията. И няма по-голямо предизвикателство от това да покажете на света най-доброто от себе си...

... Задълбочете се в изучаването на хората и ще откриете, че тези, които не успяват, страдат от една притъпяваща мисълта болест. Ние я наричаме болест на оправдаването. Всеки провалил се страда от тази болест в напреднал стадий. И повечето обикновени хора я имат поне в лека форма. Ще откриете, че разликата между човека, който се издига, и този, който едва се държи на повърхността, е в оправдаването. Ще видите, че колкото повече някой постига успех, толкова по-малко е склонен да си измисля оправдания...

Тук всъщност - да вметна и аз нещо - е представен един съществен момент от жизнената философия на свободния човек. Интересно е, че човек, като чете книга, харесва най-вече онова, което сам сякаш ако не си го е мислил, поне го е предчувствал - и затова то му звучи като откровение. За мен като философ, който много е мислил върху темата за свободата - тя, всъщност, стана основна тема на живота ми, на всичките ми книги и писания изобщо - ми беше най-интересно да откривам степента на съвпадение между мои лични констатации с онова, до ония изводи, до които е стигнал американецът Шуорц. Открих, че всъщност и двамата сме поклоници на една жизнеустойчива философия и стратегия на свободата, като разликата е, че американецът през целия си живот е, така да се каже, "дишал въздуха на свободата", т.е. живял е в една свободна страна, в една страна, в която свободата е едва ли не религия, докато моя милост има злия жребий да се роди в несвободна страна и сред народ, който в мнозинството си не просто нехае за свободата си, не просто е безразличен към свободата, но даже е и твърде подозрителен и дори враждебно настроен към нея. В този смисъл моето виждане на свободата е от един друг ъгъл, който за американеца е чужд, въпреки родството помежду разбиранията ни, а пък двете виждания, моето и неговото, в някакъв смисъл се допълват, което лично мен ме изпълни с най-приятни преживявания докато четях книгата му. Но да продължа с още няколко извадки от Шуорц, за да дам възможност на повече хора да усетят за какво става дума в тази книга:

... Това, което е от значение, е не колко интелект имате, а как използвате това, с което разполагате. Мисленето, което направлява интелигентността, е много по-важно от степента на интелекта ви... Не можем да направим кой знае какво, за да променим вродените способности, но със сигурност можем да променим начина, по който ползваме това, с което разполагаме...

... На мен ми трябват хора, които да могат да решават проблеми, да дават идеи. Хора, които могат да мечтаят, а след това да развият мечтите си в практични приложения; един човек на идеите може да получи пари от мен, но един човек на фактите - не...

Впрочем, горното са думи на един президент на проспериращ концерн. Сами виждате, че у нас се прави точно обратното: един човек на идеите да бъде оценен, да получи пари, за да реализира идеите си, е абсурд; напротив, у нас човеците на идеите ги наричаме "луди" и бягаме от тях сякаш са прокажени. Което и ясно показва защо нямаме и не можем да имаме напредък. В Америка е съвсем иначе, и точно затова Америка е Америка.

... Престанете да мислите: "Трябваше да почна преди години". Така мислите пораженчески. Вместо това мислете: "Ще започна сега, най-добрите ми години тепърва предстоят". Така мислят успяващите...

... Действието лекува страха. А колебанието и отлагането, от своя страна, го подхранват. Запишете това в книжката си с правилата на успеха още сега. Действието лекува страха... Действайте незабавно. Бъдете решителни...

... Ясно е, че ако се подхранва с постоянно припомняне, всяка негативна мисъл може да се превърне в истинско чудовище, разрушаващо увереността и разчистващо пътя за сериозните психологически проблеми...

... Когато някой ви обяви война, не отвръщаейте на огъня. Кажете си: "Той вътрешно може да е много добър човек; повечето хора са!". Начинът да спечелим в подобна ситуация е да оставим другия да си изгърми патроните и след това да го забравим...

... Дж.К.Пени станал един от най-богатите хора в Америка само следвайки едно златно правило: "Прави това, което е редно!". Правенето на това, което е редно, поддържа съвестта ви спокойна. А това изгражда самоувереност. Когато правим това, за което знаем, че не е редно, стават две негативни неща. Първо, чувстваме се виновни и тази вина подкопава увереността ни. Второ, другите рано или късно ще разберат какво сме направили и ще загебят доверие в нас...

... Идеите са важни. Нека не се заблуждаваме за това. На нас ни трябват идеи за да създадем или подобрим нещо. Успехът бяга от човека без идеи...

... Склонността на толкова много хора да мислят на дребно означава, че конкуренцията за успешна кариера е много по-малка, отколкото предполагате...

Забележете, това е казано за Америка. А какво излиза тогава за нас, дето живеем в страна, пълна с дребнаво мислещи хора?! Дето сме се превърнали в страна на дребнавостта и на малодушието! Излиза, че тук нямаме почти никаква конкуренция за успех, и е непростимо в тия условия да не успяваме! Ако не успяваме, сме по-дребнави даже и от дребнавчовците, дето крачат с такова напомпано самочувствие около нас.

Ами това е, спирам дотук. Още много може да се пише по повод на правилата за успех на Шуорц, някога непременно ще се върна към тази тема. Понеже работя над книгата си ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: моят проект за бъдещето, и ще ми се наложи в нея да коментирам и книгата на Шуорц, и други книги по тия проблеми. Тази книга обаче е една от най-добрите, които аз лично съм срещал. Затова я и препоръчах на сина си и ще внимавам да я изчете от първата до последната страница. За младите хора книгата МАГИЯТА НА МАЩАБНОТО МИСЛЕНЕ е направо безценна.

Бащи, купете и подарете тази книга на порасналите си синове и дъщери! Направете като мен. Ще им направите едно добро, за което ще са ви благодарни един ден. Щото няма по-жалка картинка от човека без идеи, в каквито, за жалост, са се превърнали повечето от младите, пък и не само млади, хора у нас...

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo