Не зная дали сте видели вчера по новините как нежно усмихнатият Първанов се разтапяше от удоволствие, посрещайки своя началник от КГБ Примаков и награждавайки го, по стар комунистически обичай, поне с президентска значка. Просто сияеше от радост наший таваришч Гоце; зер хич не е малко лично началникът ти по линия на КГБ да ти дойде на крака, а пък да можеш да му се отблагодариш за всичко, обсипвайки го с всички знаци на своята президентска милост. Гнусен комунистически манталитет! - само това мога да кажа, след като имах лошия шанс да мерна с едно око по телевизията ухилената физиономия на нашия пръв приятел на СССР и Русия, който по съвместимост е и нещо като държавен глава на България, все още, за съжаление.
Иво Инджев е написал статия - Приманов и Първаков – историци от една школа - в която анализира изреченото от "академик" Примаков в присъствието на "историка" Първанов; а Примаков, разбира се, не може да не каже друго, освен най-груби фалшификации на историческата истина; Първанов, разбира се, няма доблестта да реагира и да защити нашето достойнство, щото по начало си е не нещо друго, а проводник на руската имперска политика срещу България. Та във връзка с тия умилителни сценки на първаново-примаковското комунистическо-кагебистко единомислие моя милост реагира със следния коментар:
Другарят Гоце Первановий не може да схване даже и това, че като демонстрира така нагло симпатиите си, всъщност демонстрира не друго, а своята историческа, идеологическа, ценностна, морална и прочие несъстоятелност, непълноценност и ограниченост. И също не може да разбере дори и това, че демонстрацията на подобна късогледа идеологическа пристрастност в угода на една чужда сила е абсолютно несъвместимо с поста, който това недоразумение все още заема, бидейки държавен глава на България.
Като се махне от институцията, която оскверни предостатъчно за тия 10 години, ако иска, нека да иде да спи в Мавзолея на Ленин, нежно прегърнал мумията, но докато е президент нека да не ни натрапва в очите своята комунистическа ограниченост, щото си играе с огъня и с търпението на нацията.
Ако тази наша нация не беше такава, сиреч, прочута с многотърпеливостта си, ако нашенци не бяха с такива дебели волски кожи, ако бяха поне малко по-чувствителни спрямо това, което се нарича национално достойнство, отдавна да бяха изритали с ритници този нагъл емисар на Кремъл и на КГБ, представящ се за „държавен глава на България“, докато иначе постоянно показва, че служи и работи само в угода на Матушката на червените кратуни: СССРо-путинска Русия…
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар