Днес на едно място в с. Марково (където бях по една работа: откарах моята съпругата с колата за да кандидатства за свободно учителско място в тамошното училище) видях как една тлъста другарка лепеше с дебело тиксо два плаката; стана ми интересно, изчаках да ги залепи, а после, понеже вече съм зрял и солиден човек, но с твърди антикомунистически убеждения, тоя път много чудно взех че не скъсах плакатите, както съм го правил в предишни години, когато бях по-млад, а се задоволих само да ги снимам с джиесема си. Смятам, че тия два плаката, обкръжени с некролози, са много сполучлива епитафия на тази партия на убийци, на разбойници и на лъжливи безсрамници. Ето, порадвайте им се; предполагам, като знам желязната организация на тази партия, че щом са стигнали до с. Марково, тия плакати явно вече са осеяли цялата страна.
По съдържанието на плакатите засега не ща да кажа нищо, щото какво да каже човек: тия дебели железобетонни кратуни едва ли някога ще се засрамят за това какво са направили на 9-ти септември 1944 година, в първите дни след тая дата, когато избиват целия елит на България, а също и в десетилетията на комунистическата диктатура; да не говорим пък колко злини и беди ни донесоха тия разбойници след 1989 година. Виждате, радват се, празнуват, нищо чудно утре манифестации да спретнат, Гоце Първанов сто на сто ще даде таен банкет на най-близките конспиратори около него, на който ще пеят носталгични съветски песни и ще плачат за милия им комунизъм!
Но нека да продължават да показват, че са неспособни на абсолютно никаква промяна, че съвсем са си все същите - нищо че вече са "капиталисти". Впрочем, с. Марково е пълно с огромни вили във вилната си зона, то е нещо като Бояна и като Драгалевци на Пловдив, вилите на другарите тук са като прогимназии, все в три ката, явно са на най-заслужили другари; по тая причина и партийната им "ядка" там е твърде силна, щом лепят плакатите още днеска; впрочем, училището в Марково е със схлупена постройка, която прилича на плевня в сравнение с луксозните вили на другарите. Да, навсякъде се шири тая комунистическа напаст, другарите са навсякъде, все така румени и бодри за подвизи, за жалост са все още тук, около нас, та да продължават да ни дърпат и в бедността, и в мизерията, и в обвързването с путинска Русия, в путинизирането на България и пр.
Що не идат в така милата на сърцата им Русия, ами и нас, цялата държава, целия народ, дърпат там?!
По съдържанието на плакатите засега не ща да кажа нищо, щото какво да каже човек: тия дебели железобетонни кратуни едва ли някога ще се засрамят за това какво са направили на 9-ти септември 1944 година, в първите дни след тая дата, когато избиват целия елит на България, а също и в десетилетията на комунистическата диктатура; да не говорим пък колко злини и беди ни донесоха тия разбойници след 1989 година. Виждате, радват се, празнуват, нищо чудно утре манифестации да спретнат, Гоце Първанов сто на сто ще даде таен банкет на най-близките конспиратори около него, на който ще пеят носталгични съветски песни и ще плачат за милия им комунизъм!
Но нека да продължават да показват, че са неспособни на абсолютно никаква промяна, че съвсем са си все същите - нищо че вече са "капиталисти". Впрочем, с. Марково е пълно с огромни вили във вилната си зона, то е нещо като Бояна и като Драгалевци на Пловдив, вилите на другарите тук са като прогимназии, все в три ката, явно са на най-заслужили другари; по тая причина и партийната им "ядка" там е твърде силна, щом лепят плакатите още днеска; впрочем, училището в Марково е със схлупена постройка, която прилича на плевня в сравнение с луксозните вили на другарите. Да, навсякъде се шири тая комунистическа напаст, другарите са навсякъде, все така румени и бодри за подвизи, за жалост са все още тук, около нас, та да продължават да ни дърпат и в бедността, и в мизерията, и в обвързването с путинска Русия, в путинизирането на България и пр.
Що не идат в така милата на сърцата им Русия, ами и нас, цялата държава, целия народ, дърпат там?!
5 коментара:
http://neverojatno.wordpress.com/2010/09/08/ludiii/#comment-2788
Но в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой,
Защото те обичахме
Ще бъдем заедно защото те клахме така, както турчин не те е клал...
А, това е от Страшимиров по адрес на потушаването на метежа от 1923 година. Пак сте в грешка. Всъщност се отнася към предците на демократите и "цвета на българската нация"
датата, в която братската червена армия даде вестници на пещерняците и ги научи да си бършат задниците, което, види се, им се видя достатъчно, за да станат управляващи. На тая дата всичко градско у нас бе смазано за дълги години и простотията се възцари като модел на поведение.
Публикуване на коментар