Комунистите не са много добри в управлението на държавата, но са големи майстори в мимикрията. Например, гледам го комунист отвсякъде, не мога да го сбъркам, на челото му е написано. Викам си: този не ми трябва, да върви на бунището на историята.Той провесва нос и се скрива зад ъгъла, но след секунда от там изкача цар. Съвсем като истински. Затичвам се да му отдам царски почести, но като го наближавам и се взирам по-внимателно, ми то същия комунист. Пфу, не те ща! Царят ломоти нещо неразбираемо, скрива се зад параван. Оттам излиза разсеян някакъв, ама хич не си прави труда да се преструва.
- Аз ще бъда премиер. Народът ме избра, българинът гласува за мен – хили ми се комсомолецът с издърпани уши.
– Кой българин те избра, я му кажи името?! Българинът от години не гласува!
Обаче нахалникът провря крак и се намести. Нямаше как, трябваше и него да изтърпя - четири годинки + още четири.
Разгеле отиде си, българинът се размърда и го изгони.
И ми докара Генерал. Изпъвам се в стойка мирно, отдавам чест. Генералът е хубавец, патетично сериозен, здраво ругае комунистите, но… миризмата го издава. Много силно мирише на комунист!
Не мога да ви опиша как точно мирише един комунист, но вие се сещате.
Сега си седя пред компютъра, беля си ябълка, леко съм притеснен.
Уж е ябълка като ябълка, но какво ли ще излезе отвътре?
Posted by Кристиян Спиридонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар