Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 4 септември 2010 г.

Чутовните подвизи на наший мужественний министр на яденето, сиреч, на колбасите, сирената и млякото М.Найденов

Замисляли ли сте се за това какво се получава, когато държавата, водена уж от най-възвишени, човечни и благородни подбуди, почне да се меси в неща, които не са й работа, примерно когато почне да контролира, регулира, води, наставлява, мъмри и пр. частните предприемачи и производители в едно уж свободно пазарно стопанство. Нищо чудно и да не сте се замисляли какво реално се получава в такъв случай, затова ще ви кажа аз.

Още повече, че действията на нашия толкова енергичен министър на земеделието ни дават чудесен нагледен пример за неизбежните ефекти от намесата на държавата в области като млекопреработването, колбасарството, месарството. Дано на нашия енергичен министър не му хрумне да се меси в други области, щото, както е тръгнало, може още много поразии да направи.

Та се загрижи нашият министър за това какво мляко ядем, ний, българите, какво сирене имаме на трапезите си, и най-вече какви са по качество колбасите, които произвеждат нашите колбасари. Яли сме били фалшификати, сурогати, боклуци, брях, колко хубав министър имаме, който така присърце е турил не друго, а тъкмо най-важното на тоя свят и в тоя живот: храната на народа!

Убаво, ама да поразсъждаваме какво точно се получава когато министър почне да се меси в тия области. Да разгледаме първо какво се получава когато министърът не се меси в стопанството, та да можем после да сравним.

Когато не се меси, разбира се, свободията е голяма, всеки млекопреработвател, месопреработвател и пр. може да си прави каквото си иска, да лъже, да мами, да прави боклуци и пр.; то така си и беше де, щото нашите производители общо взето са все с манталитет на разбойници, които виждат в потребителя някаква беззащитна жертва, която може и трябва да бъде тровена, тъпкана с боклуци, обирана, мамена и пр. Положението, дето се казва, е нетърпимо, но... има едно но, което трябва да се вземе непременно предвид, понеже иначе нищо няма да разберем.

На пазара има изобилие от всякакви стоки: предимно некачествени, но фирмите се конкурират, което е хубаво. И всяка от тях сама решава на какво ще заложи: дали да излъже потребителя веднъж-дваж-триж, или пък да заложи на по-трайни неща, примерно, на честността в отношенията си с потребителя, който няма начин да не оцени това. Разбира се, има бизнесмени с хулигански и разбойнически, бих казал даже с бандитски манталитет, но нашенецът-потребител, като бъде ужилен веднъж-дваж-триж, повече няма да посяга към фалшивите смръдливи колбаси, ще разбере, че е тъпо да си хвърляш парите на вятъра, за да купуваш евтинки боклуци, които за нищо не стават, които и кучетата не ги ядат и пр.

Значи тук има един решаващ всичко регулатор: преценката на потребителя. И този регулатор, ако бъде оставен да се прояви, за което се иска време, неизбежно би сложил всяко нещо на неговото място. Щото, предполагаме, сред производителите на салами, на сирене и кашкавал, на кисело мляко и пр. все пак има и все пак що-годе умни хора, които ще разберат, че вечно не можеш да лъжеш нашенския иначе не достатъчно умен потребител, който може да е всякакъв, но вечен балък едва ли би се оставил да стане. Та може да се очаква, че с течение на времето на пазара ще останат ония стоки, които не са получили присъдата на потребителя, които са що-годе съедаеми и съедобни, т.е. стават за ядене, не смърдят на конско месо, не са пълни с овча лой, със соя, с кожи, копита, рога и пр. деликатеси на бандитско-разбойническото колбасопроизводство.

Да, ама ето че ний си имаме един енергичен министър, който решава да оправи пазара един вид по сталински, с наказания, с регламентации, с държавен стандарт, който да ни върне "прекрасните" наденички тип "кучешка радост" от незабравимата ера на милиционеро-социализмо-комунизма. Яви се наший родний бабаит М.Найденов (така ли се казваше тоя напет министър с тъй мъжествена буйна растителност, която си личи зад незакопчаната риза?), който въведе и стандарта, и саламите тип "Стара планина", даже се закани, че има у нас и още по-високи планини от Стара планина, а пък разтрепераните производители на салами, кво да правят, изкозируваха, и се уединиха да мислят как да излязат от конфузното положение, в което се оказаха в резултат на толкова героичните мероприятия на наший мужественний министър.

Разбира се, да не забравяме това, червените бабички буйно изръкопляскаха на г-н министъра, едно заради споменатата буйна растителност, що си личеше зад по пичовски незакопчаната министерска риза, а друго и най-вече заради носталгичните спомени от буйната им младост, когато бибичките, тогава млади моми за женене, така жулеха до пресищане и до повръщане наденички тип "кучешкое наслаждение", че ушите им чак пукаха. Ето затова изръкопляскаха червените бабички (да не обиждаме цялото бабешко съсловие все пак!), а сега да видим до какви резултати се стигна в резултат на толкова мачовските и популистични министерски мероприятия.

Аз ще кажа като потребител какво констатирам. Първо, за ден-два изчезнаха всички колбаси (примерно, кренвиршите), зер, явно, производителите изпаднаха в размисъл що да правят тепърва. После, разбира се, се съвзеха и почнаха да измислят нова система от тарикатлъци как да прецакат нещастния и многострадален български потребител и купувач. Според предписанията на умния ни министър те имат право пак да си произвеждат квито си искат боклуци, само дето веке немат право да слагат етикети, че това, дето е пред теб, е сирене, млеко, "наденица от месо" и пр.

Производителите, разбира се, наеха пишурковци с по-поетични души, които сътвориха такива етикети и имена, че свят да ти се завие: "хранителен продукт за носталгици", "деликатес Тато", "млечен продукт сит тумбак", "фини кренвирши за душата", "кашкавал пей сърце", "пръчици за вашата наслада", "еротично мъжко мляко за жени" и прочие, и прочие, тепърва ще видим с какви умотворения ще ни залеят нашите производители, притиснати така жестоко от клещите на министерската изобретателност.

Разбира се, веке си имаме колбаси тип "Стара планина", а скоро, нищо чудно, и колбаси тип "Пирин" и, разбира се, и колбаси тип "Рила" да се появят, а, като познавам нашенския манталитет, нищо чудно да се появят и колбаси тип "Алпи" и тип "Хималаи", няма как да е иначе. Тия колбаси били уж от истинско месо, чиновниците на министъра щели да бдят да не бъдем лъгани, като, разбира се, те с готовност, за съответния подкуп, ще заверят сертификат за качество за каквото си искате, даже и да е правено с месо, взето от... моргата!

Безспорно е, че цените на колбасите, сиренето, млекото при това положение фръкнаха нагоре, без значение дали споменатите продукти са правени от месо, от кожи, от черва, от козина, от негасена вар (имам предвид "млечните продукти" и "сирената"), от повръщано, от какво ли не още - българский гений е така изобретателен, че главите скоро ще ни се завият като се сблъскаме с продуктите на нашенската непресекваща изобретателност. Нищо не пречи, срещу съответния подкуп, проверяващите да заверят сертификат за качество и на най-големите боклуци, които обаче сега ще имат друго име, и ще са, разбира се, на значително по-висока цена. Такива ми ти работи, има ли смисъл да продължавам още?

Производителите на други хранителни продукти, уплашени от развихрилия се министерски гений за социалистически иновации в нашето капиталистическо пазарно стопанство, взеха предпазни мерки и почнаха да въртят разни номерца, в резултат на което почнаха да фърчат нагоре цените и на олиото, и на захарта, и на брашното, и на хляба, и на какво ли не още.

Многоумний и препатилий българский народец пък, поучен от минали стопански катастрофи, които му се наложи да преживее, се юрна да се презапасява, постара се да си купи нещо и то повечко барем когато е още по-евтинко, като тази психоза, разбира се, няма начин да не доведе - и, разбира се, доведе! - до допълнително подхвъркване нагоре на цените на всичко, що става за ядене. Щото, знаем, ний, българите, ценим най-много съедобните продукти и неща, няма да земем да се излагаме да ценим такива изгъзици като книгите или списанията без цици я?!

И така нататък, не ми се пише вече, пък ми и писна от простотии, затуй се оттеглям; блазе ви за министъра, дето си турихте, погледнете него, пък се сещайте що правят колегите му, те, сметам, нема да се излагат, и те правят чутовни подвизи като него, ама ефектите от техните подвизи ще ги усетим тепърва! А сега честито ви правителство, балъци, и приятен уикенд ви желая: купихте ли си кюфтета "Стара планина" вече? Чудни са. Съдържали и алкохол. Хем ядеш, хем пълниш търбуха, хем все по-весел ставаш! А наздраве! Чао и до нови срещи!

Няма коментари: