Нека 1 февруари стане ден за покаяние и за преклонение пред жертвите на комунистическите убийци

Препечатано от: „Оправдать никого не следует!”

66 години от зловещия фарс, наречен „народен съд”

Автор: Даниела Горчева

„Оправдать никого не следует!” нарежда на руски¹ гневно от Москва Георги Димитров на съратника си Трайчо Костов в София. Радиограмата е от декември 1944 година и се отнася до присъдите, които т.нар. „народен съд” трябва да издаде по заповед на Москва. Никой не трябва да бъде оправдан, присъдите трябва да са максимални, народните представители и министрите трябва да бъдат пометени „с желязна метла” крещи от Москва вождът на българския народ Георги Димитров – включително и в речите си, публикувани още в първите дни на октомври 1944 в „Работническо дело”.

Москва иска смъртни присъди, никаква милост. По ирония на съдбата Трайчо Костов², който е помилван от „фашисткия режим’ и не получава смъртна присъда, въпреки терористичната си дейност, сега изпраща на смърт стотици хора с един престъпен административен акт, каквато е наредбата – закон за т.нар. „народен съд”.

В телеграма на Вълко Червенков до Георги Димитров, разбира се, отново на руски език, се съобщава:

„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди... От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

Неотдавна по предложение на бившите български президенти Жельо Желев и Петър Стоянов Министерски съвет обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.

Всяка година, близките на избитите от зловещия комунистически трибунал се събират на тъжен помен в старата църква „Света София” за упокой на душата на непрежалимите покойници. Тази година на 1 февруари от 11.30 ч в църквата „Света Неделя” ще бъде отслужена панихида в памет на всички жертви на комунистическия режим в България.

Дари им, Господи, вечен покой!

По молба на Дими Паница, отправям призив към всички български свещеници, където и да са по света, ако имат чиста съвест и не са служили на репресивния апарат на БКП, да отслужат панихида.

Нека 1 февруари стане ден за покаяние и ден за почит пред жертвите на съветската окупация.

*

На 22 декември 1944 година, в два часа посред нощ милиционери с шмайзери нахлуват в дома на Павел Груев¹, събуждат дъщеря му Радка с груби викове: ”Ставай и се обличай” и нареждат на нея, на майка й и на баба й да си вземат малко дрехи и храна. Уплашени и все още неразсънени, жените грабват, каквото успеят, след което ги качват на камион, който обикаля софийските улици в студената нощ и започва да се пълни с майките, жените и децата на министри и народни представители. Никой не им обяснява нищо и отначало всички мислят, че ги водят на разстрел. Когато камионът с претъпкана до задушаване каросерия, спира на гарата, навън е все още тъмно. Духа леден вятър, а перонът постепенно се изпълва с млади и стари, от съвсем малки деца до 90-годишни старици – все близки на подсъдимите на т.нар. „Народен съд”. Съпругата на един депутат е с бебето си, което плаче сърцераздирателно. След едночасово чакане на студа, на перона спира влак с товарни вагони и милиционерите нареждат на всички да се качват. В претъпканите вагони е студено, после става задушно. Няма място за сядане и всички стоят прави. Няма вода за пиене. Няма и тоалетни...

Така описва Стефан Груев в „Моята одисея” изселването на семействата на регентите, царските съветници, министрите и народните представители в навечерието на Бъдни вечер 1944 година, два дни след като са започнали заседанията на зловещия Народен съд.

Стефан Груев разказва как преди да ги изселят, майка му и сестра му Радка отчаяно търсели адвокат за баща му:

„От страх повечето не искат и да чуят за дело пред 'Народния съд”. Накрая успяват да убедят един виден адвокат, стар познат на семейството, да поеме защитата. Няколко дни преди първото заседание обаче синът му пристига в апартамента със съобщението, че на баща му е „невъзможно” да се заеме с делото на татко. Момчето, мой приятел от детинство, не казва нищо повече, само повтаря: Баща ми много съжалява, но наистина не може, не може... - То е бледо и цялото трепери.”

*

Т.нар. „Народен съд” е престъпен и е създаден въпреки действащата българска Конституция, която изрично забранява създаване на извънредни съдилища или следствени комисии в България под никакъв предлог и наименование (съгласно чл.73, ал.2).

Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, 25 септември 1944

Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. То може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.

ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.49

Наредбата-закон, с която „народният съд” е утвърден на 6 октомври 1944 с Указ 22, е подписана от нелегитимно регентство, което нито е утвърдено според чл. 27 от Конституцията на България, нито пък регентите отговарят на изискванията на чл. 29.

„Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или
квалификация.

Присъдите се определят от централното и от местните ръководства на компартията, но под диктовката на Москва, която иска определен брой смъртни присъди. Подсъдимите са лишени от правна защита и от свидетели, само обвинението има право на свидетели. Обвиняемите нямат право на обжалване, смъртните присъди се изпълняват още същия ден.

Всъщност, този зловещ фарс, наречен с гръмкото име ‘народен съд’ е създаден с една-единствена цел – да „узакони” извършваните от 9 септември натам убийства без съд и присъда.

Телеграма на ЦК на БРП(к) до Георги Димитров в Москва, 1 октомври 1944 г.

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме:

... Чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища.

ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.60

До създаването на „народните съдилища”, в които чистката тръгва по „законни пътища” в България са убити 40 хиляди души.

От тях – 17 хиляди с висше образование и 8 хиляди със средно. За една не многобройна земеделска страна със селско население, това означава само едно: целенасочено е избит цветът на нацията, интелигенцията и образованите хора.

Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, 13 септември 1944 г.

В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали.

... От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.

ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.12-13

Преди няколко месеца, благодарение на народния представител от СДС Лъчезар Тошев, Народното събрание най-после – с 20 годишно закъснение, прие важни поправки в Закона за политическа и гражданска реабилитация, с които се признават жертвите и в първите три дни след навлизането на Червената армия в България – тоест на 9, 10 и 11 септември, които предишното Народно събрание обяви за законни, въпреки че ставаше дума за убийства без съд и присъда.

Да припомним отново позора на тогавашния Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание с председател проф. д-р Красимира Средкова:

Всъщност, първоначалната реакция на министър Дянков (нямало пари за обезщетения, които са смехотворно символични) и на сегашния министър на правосъдието Маргарита Попова, относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за реабилитация на репресираните и за извършените през първите три дни убийства, беше не по-малко позорна и шокираща с правното си невежество и се наложи да прочета становището й на Медийната среща в края на май 2010 във Виена. Слава Богу, не се наложи тогава пак да занимаваме българското общество с този пореден скандал, защото министър Попова – очевидно посъветвана от разумни гласове, промени становището си и поправката бе внесена за обсъждане и почти светкавично приета от Народното събрание на 7 юли 2010.

*

‘Народният съд” е предшестван от арести и масови убийства на български офицери.

В своите спомени Петър Семерджиев, пише:

„Когато се припомнят събитията, свързани с тъй наречения Народен съд, не може да не се посочат убийствата, извършени по нареждане на Политбюро на Централния комитет на компартията. Много е казаното и написаното за Народния съд, но старателно са избягвани тези нареждания за отвличане и избиване на офицери в гарнизонните градове на страната... В разговора му насаме с мен, той ми предаде, че по решение на Политбюро във всеки гарнизон трябва да бъдат набелязани 2-3-4 души офицери, независимо дали са действащи или запасни. Те трябвало да бъдат отвлечени или убити, без да се подлагат на следствие предварително. Изпълнението на това решение за Сливенския гарнизон трябваше да се организира лично от мен като първи секретар на партийния комитет. Възложената ми задача можех да споделя само с ограничен кръг отговорни партийни членове, които ще привлека, за да ме подпомогнат. Заедно с тях трябваше да набележим жертвите, а също така и лицата, на които ще бъде възложено отвличането и убийството им.”

През ноември 1944 Антон Югов докладва, че вече са арестувани 28 630 души.

От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. са проведени 135 масови процеса от 68 състава на противоконституционния „народен съд” в цялата страна.

Произнесени са 2 740 смъртни присъди и около 1 305 присъди доживотен затвор. Изпълнени са обаче едва половината от произнесените присъди и причината за това е не по-малко зловеща – съдени са били убити вече хора.

Над 1400 от осъдените на смърт са вече убити в чистките след 9 септември. Осъдени са на смърт дори хора, убити от комунистически терористични групи през 1943. Издадената смъртна присъда на вече убит човек освен политически акт е и репресия върху близките, защото Наредбата-закон предвижда конфискация на имуществото на осъдения, въпреки че конфискацията е абсолютно забранена с чл. 75, ал.2 на действащата все още Конституция.

Заедно с поправката за първите три дни от 9 септември 1944, в които са извършени масови убийства, пак преди няколко месеца и отново благодарение на инициативата на Лъчезар Тошев, бяха отменени присъдите на осъдените от т.нар. „народен съд” български експерти в комисиите за Катин и Виница и на осъдените в процесите срещу Обединената евангелска църква през 1949 и срещу католиците през 1952.

Всичко това е важно, но личните усилия на Лъчезар Тошев и на други народни представители като Минчо Спасов(НДСВ), Иван Иванов (ДСБ) и т.н. не могат да променят позорния факт, че вече 21 години след началото на демократичните промени, българският парламент все още не е отменил като незаконни всички решения на всичките 68 състава на противоконституционния „народен съд”.

Гавра с жертвите на комунизма и с близките им е да се иска от тях да обжалват поотделно всяко едно решение на един престъпен комунистически трибунал, имал за цел да унищожи политическия и военен елит на страната.

Крайно време е Народното събрание да сложи законен край на този зловещ фарс с трагични последствия за стотици хиляди семейства в България и за последвалото след 1944 „правораздаване” у нас. А дори и за днешното – с отново демонстрирани комунистическо - милиционерски мераци (вече 20 години след демократичните промени в страната!) за извънредни съдилища и конфискации на имущество без никакво законно основание – само по „сигнал” на „добросъвестни” граждани.

Нещо да ви напомня това?

За съжаление това е „правната” култура и на днешния министър на правосъдието Маргарита Попова – автор на проекта за конфискация на имущество (дълбоко засекретен, впрочем – въпреки закона за Достъп до обществена информация).

______________

¹Българските комунисти си кореспондират с Георги Димитров, който ръководи убийствата от Москва, на руски език.

²Но ако „фашистите” помилваха Трайчо Костов, комунистите не знаеха що е милост и само пет години по-късно го екзекутираха. Що се отнася до Георги Димитров стигна го най-страшната народна клетва: „земята да не те приеме”.

³Павел Груев е юрист, съветник и сътрудник на цар Фердинанд и на сина му Борис, началник на канцеларията на цар Борис Трети.

Добави в Svejo