Бат Бойко и Веждито (културният ни министър) отишли в Париж, на командировка.
Два дни натук-натам сноват, фрашкана програма, от сутрин до полунощ – нема лабаво!
Среща след среща. От важна, по-важна.
На Веждито в един момент му писнало и рекъл:
„Бе, Бойко, тука сме в Париж, от два дена… не съм ходил още… в Лувъра!“
Бойко схванал твърде специфично изказването му и отвърнал:
„Аа-ааа, Веждьо! Внимавай! Глей, може да е и… от храната! С тия неща шега не бива!“
Два дни натук-натам сноват, фрашкана програма, от сутрин до полунощ – нема лабаво!
Среща след среща. От важна, по-важна.
На Веждито в един момент му писнало и рекъл:
„Бе, Бойко, тука сме в Париж, от два дена… не съм ходил още… в Лувъра!“
Бойко схванал твърде специфично изказването му и отвърнал:
„Аа-ааа, Веждьо! Внимавай! Глей, може да е и… от храната! С тия неща шега не бива!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар