Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

понеделник, 31 януари 2011 г.

Училище, превърнато в змийско гнездо

PRO DOMO SUA

НЯМА ТЪН-ПЪН, НЯМА ЖЕШ-БЕШ - ТУК СЕ СЛУША МОЙТА (НАШТА) ВОЛЯ!

"Преходът просто не се състоя, те пак са си тук, но още по-нагли" (Д-р Л.Канов)

"Няма скрито-покрито" (традиционна българска пословица)

"Куче влачи, диря няма - синджир марка" (съвременен фолклор)

Преди две седмици ми се обажда Златан, мой състудент, приятел и колега, също като мен бастисан, т.е. принуден да се пенсионира по чл.5, ал.4 от КСО, сиреч по-рано - за да освободи работното място. Като ми честитеше имения ден, между другото, ме пита:

- Знаеш ли кой е назначен на моето място?

- Не зная Злати, пък и кракът ми не е стъпвал горе от септември, а и нямам никакво желание да ходя до училище.

- А бе, Младен Бъчваров, секретарят на Инспектората... Нали знаеш, пенсионираха го наскоро.

Разбирам го, нали заради тоя сив кардинал, както го зовеше русенската учителска гилдия, изстина заместник-директорското му място. Та този Младен Бъчваров препоръча съкратената от РИО експертка Стефка Мънгова, понапреднала в годините, но засукана все още необвързана жена за заместник-директор, ресор "среден курс" в училището ни, а Злати го готвеха за същата позиция, защото другия заместник Костадин Тодориев си бе уредил работа в едрия градски бизнес, но нещо не му се отвори парашута, макар че бил раздавал пари с куфарчета, както обича да се хвали в най-тесен кръг от "елита" на училището, когато си подпийне. Все пак е бил член на ОбС на БСП в близкия до Русе гр. Две могили, важен човек, свой човек, влиятелна клечка...

И Златан се оказа съкратен, но не си остави магарето в калта, та го преназначиха за педагогически съветник като му оставиха основната заплата от 900 лева, която му бяха опредили преди това. (А каква е заплатата на БАШ ШЕФА, господин Галин Ганчев, сал един Бог знае, делегиран бюджет е туй, не е шега работа!?)

Но пустата му българска злоба, останалите три педагогически съветнички, доста назад с материала, взеха да го гледат накриво, та животът му в училище заприлича на ад. И се принуди да си тръгне човекът.

След час ми се обажда друг приятел от училището, набор, но работещ, има медицинска епикриза, и между другото споделя:

- Знаеш ли кой е на твоето място, онзи зунзек, дето и децата от първи клас не може да надвика, но нали знаеш, че е градски на Галинча (тъй го каза човекът - б.моя), па и нали пази вилата на наш Жоро.

- Знам, знам, батка, през септември идвах горе да оправям някои документи, пък и да прибера няко мои лични книги и дрешки, но не ти се обадих.

Минаха се десетина дена и бях позабравил за тези разговори. Вчера, понеже чаках дълго за да вляза в блога ти (да знаеш все NOT RESPONDING ми светва на браузъра), взех че влязох в Интернет страницата на училището. И що? Гледам, че въпросният мой заместник е отбелязан, записан ли, регистриран ли като старши възпитател, а като библиотекар фигурира името на... Но тъй като не знам госпожа ли, госпожица, няма да спомена името й. А викам си, когато аз бях библиотекар по принуда, ме водеха като административен персонал, а въпреки І ПКС пред името ми не се мъдреше поне старши учител, защото от 2008-а, де факто ми бе отнета. А името на пенсионера Младен Бъчваров въобще не фигураше никъде, та думам си, или е чакано да мине приемането на образец №1, или да се пенсионира другата педагогическа съветничка Минка Григорова, която като синдикален лидер бе пенсионирана след навършване на възрастта. Та значи - хопа-лянка.

Е такива и така стават работите с назначенията, а ти си седнал законност да търсиш справедливост да чакаш, а покрай тебе и аз да пледираме за хуманност в образователната система. Не сме в час по съвременно българско общество, драги ми Ангеле! Затова има да бием камбаната, а то ще е разлайване на кучетата.

Това е положението, драги ми съратнико за ново българско училище: танто за танто. По-миналата година, когато бе подаден сигнал в РИО-Русе за неправомерно събиране на пари от ученици за охраната (виж "Родители против такса за охрана на училище", вестник "Утро", 17.ХІ, 2009, стр.2) Началникът на същата тая РИО г-н Димитър Райнов (колко трудово-правни дела е загубил завалията, но кой да му търси отговорност за това, нали държавата плаща?!) заяви, че ще бъде извършена проверка и резултатите от нея надлежно оповестени, но колко ти знаеш за нещо огласено, толкова и аз. Само дето смениха вече охранителната фирма, този път с конкурс, обявен и на уеб страницата на училището -Ех, да знаеш, какви пари се окрадоха от туй училище (само реплика бе... ха, ха, ха!) Та, драги ми Ангеле, припомни си нашия домашен спор, наченат на 2.ХІ. м.г., нещо да се е променило, не просто няма как.

Министър Игнатов ли да направи нещо по въпроса, просто забрави, нали слуша изказването му по време на дебата за вот на правителството? Колко велики работи сме свършили: въведохме целодневно обучение за учениците от първи клас, а в близка переспектива и до четвърти, кариерното развитие на учителя, дето само че в моето училище главни учителки по родноезиково обучение и литература станаха, просто ме е срам да кажа, но нали си чел "Синове и любовници" на Лоурънс. Тук сме, за да дофедем образователната реформа докрай!

Смях, смях, голям смях събрате мой! Само дето един виден наш интелектуалец ми пише по този повод: "Остави го тоя министър, остави и Началника му, те стават да водят предаването "КУ-КУ", те са просто "интелектуални насекоми!"

Така е, но колко тъжно ми прозвучаха думите на единия от двамата ми колеги!

- Истинско змийско гнездо е при нас, хубаво е че се отърва. Както вървят нещата скоро ще осъмнем като филиал за резервни части на Инспектората. Та ето го и продължението на онова скрито питане към господина Министър: "Сакън, господин професоре, да не закриете РИО-тата, както се гласите с новия закон, като ги оставите само четири, защото и учителите са хора, семейства имат, хляб трябва да ядат.

П.П. Прочетох вълнуващите редове от писмото на г-н Попов, да е жив и здрав още дълги години, което публикуваш в блога, та ето: "Свети Георгиевското училище" през 2013 година ще изпълни век и половина. По този повод приключих с написването на историята му, но ще я оставя в архива си, а едно копие ще предам и на теб. Дано Бог ми отпусне някоя и друга година живот за да напиша и "Смешната история на СОУ "Васил Левски" -гр. Русе (1989-....)

(Край на първа част.)

Автор: Атанас Ганчев

1 коментар:

Анонимен каза...

Господин Ганчев,кога да очакваме втората част?