Преди няколко дни публикувах текст под заглавие Начало на поредица разкази от очевидци за Америка и за България, за американците и за българите, в който обещах, че ще почна да публикувам текстове, писани от наши сънародници от Америка. Получих доста материали, и от днес почвам да ги публикувам един подир друг. За мен лично е много трогателно да чета и да разбирам как мислят и разбират нещата нашите сънародници от различни възрасти, "малки и големи", пръснати по целия свят. Наричам тази поредица Български гласове отдалеко, а днес първата публикация е на тема:На кого и за какво трябва да благодаря?
На 25 ноември американците празнуват един от най-големите си празници – своя Ден на благодарността. Ние, българите, нямаме специален, национален такъв ден, но непрекъснато имаме поводи да благодарим на някого и за нещо.
Какво означава думата благодаря? „Да даря благо” – е същността на това понятие.
Благодарни ли сме за всичко, което имаме или все нещо не ни достига?
Това може всеки сам за себе си да каже. Но ако благодарим за всичко, няма да ни остане време да се оплакваме. И тогава може би ще бъдем по-щастливи, защото хората казват, че ключът към щастието е именно благодарността.
Преди години в ръцете ми попадна един разказ на Елин Пелин ”Врабчетата на стрина Дойна”. Тогава аз все още нямах своите две прекрасни деца (благодаря на Бог, че вече ги имам!) и се трогнах от силата на майчината любов. Възхищавах се на тази обикновена, селска жена, която премина през толкова премеждия, за да отиде при своите „врабчета” – така тя наричаше децата си, въпреки че бяха пораснали. С цената на всичко стрина Дойна пропътува много километри, за да ги прегърне и да бъде с тях.
Сега, когато съм далече от Родината и след толкова години, аз си спомням за този разказ и си мисля, като, че ли Елин Пелин го е написал за моята майка, за твоята и за всички майки, които оставят домовете си в България, прелитат хиляди километри, за да дойдат в тази далечна, чужда страна при своите пораснали и непораснали „врабчета”.
Аз благодаря на моята майка, че направи това и продължава да прави всичко необходимо за мен.
Направете го и вие! Благодарете на хората около вас, но не чакайте четвъртък, защото няма специален ден за благодарността. Направете го още сега и наистина ще се почувствате много по-щастливи от обикновено.
Учениците от училище „Нов Живот” в гр. Чикаго написаха съчинения, в които изразиха своята благодарност към своите родители, братя, сестри, приятели:
Михаела Чобанова – 7 клас: ”Родителите ми са едни от най-важните хора в моя живот. Всеки ден те правят нещо за мен”.
Венцислав Перфанов – 7 клас: ”Всеки ден благодаря на Христос, че е умрял на кръста и за мен и ми е дал шанса за спасение”.
Анна Добрева – 3 клас: „ Благодаря от цялото си сърце на Господ, защото той ме е създал и аз съм жива и здрава! На моето семейство изказвам благодарност за обичта и грижите, които полагат за мен винаги! На моите учители съм благодарна, защото ме учат на тайните в живота и всичко, което ни заобикаля, на моя роден език, на който аз ще мога свободно да пиша и чета.”
Нели Пешлова – 3 клас: ”Благодаря на мама и татко, че са чудесни и добри родители и са винаги до мен, за всичко което са ми дали, за да раста щастлива и здрава! Благодарна съм и на моите приятели, че са добри и дружелюбни. На моите учители, защото са много търпеливи към мен и ме обичат, такава каквато съм. И най-вече на Бог, който е създал всички нас.”
Ива Георгиева - 7 клас: „Благодаря за моята най-добра приятелка София. Тя ме разсмива всеки ден.”
Георги Куртев – 5 клас: „Благодаря на майка ми и баща ми за това, че ме подкрепят винаги и се жертват за мен”.Инес Борисова – 2 клас: ”Искам да благодаря на Господ и на моето семейство. На Бог, защото ни е създал и на него дължим това, което сме сега. На мама и тате за грижите и търпението, което имат към мен!”
Никол Танева – 3 клас: ”Трябва на Господ да благодаря, защото той ни дава всичко необходимо, за да можем да живеем. На семейството си благодаря, защото ми дават обич и са с мен в трудни моменти. Благодаря и на моите учители, които полагат много търпение и внимание да ни научат на нови неща всеки ден!”
Джони Куртев – 3 клас: „Благодаря на моето семейство и моите приятели, защото те правят за мен неща, които дори понякога не заслужавам!”
Станислав Борисов – 5 клас: „Благодаря на своя приятел Блейк. На един летен лагер той ми подари едно перце за китара, което е много ценно за мен”.
Ярослав Флоров – 5 клас: „Благодаря на мама, че се грижи за нас. Благодаря на моя приятел Кристиян, който ме покани в тяхната къща, когато веднъж се заключих и останах на улицата”.
Самуил Перфанов – 7 клас: „Аз искам първо да благодаря на Бог, че е сътворил хубавите неща в моя живот. Той ме пази всеки ден. Благодаря и на майка ми, че ме подкрепя във всичко”.
Аз пък благодаря, че имаме такива прекрасни деца в нашето българско училище, които умеят да оценят и да благодарят на хората около тях!
Има толкова много неща, за които да благо-дарим всеки ден и толкова много хора, на които да благо-дарим. Отделете малко от времето си и се опитайте да напишете списък за всичко, за което искате да благо-дарите и на всеки, на който искате да благодарите.
Ще видите, че този списък е безкраен. Но все пак го направете. Започнете от дребните на пръв поглед неща, защото понякога те са най-значими. И не чакайте определена дата, за да благодарите.
Направете го още сега, правете го винаги, направете го свой начин на живот и ще бъдете щастливи!
Елена Стояновска, учителка в Българско Училище „Нов Живот” гр. Чикаго, САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар