(Или, другояче казано, заглавието на това, което следва, може да звучи и така: Тъжните мисли на един "продавач на ИДЕИ" в условията на съвременна европейска България)Вчера в слънчевия ден реших да представя списание ИДЕИ на минувачите по Главната улица на Пловдив. Ей-така, седнах на едно място, върху сгъваема масичка поставих по няколко броя от всяка книжка на списанието, а пък на две места поставих "плаката", изображение на който виждате тук, чиито провокиращ текст съчиних специално за случая. Обичам да експериментирам, та затова проведох поредния си експеримент: интересуваше ме дали някой изобщо щеше да се спре, да разлисти списание, носещо това "безинтересно" наименование ИДЕИ, а не, да речем, суперинтересното и суперпримамливо за списание в нашенски условия, именно списание... ЦИЦИ. Какво стана ли? Интересува ли ви това? Ще ви кажа за всеки случай, макар че и сами можете да предположите.
Стоях там, сред непресекващия поток от минувачи на Главната улица в Пловдив не един, а цели 3 часа. В слънчевия ден бяха излезли твърде много хора, от всички възрасти. Беше така горещо - това пак трябва да е някаква природна аномалия?! - че мнозина си бяха свалили якетата и палтата, а пък някои младежи дори вървяха по потник, сякаш вече е месец май. Някакъв луд недалече от мен се беше съблякъл дори гол до кръста, беше си събул обущата, беше си навил до над коленете крачолите, и стоеше бос върху плочките на улицата. Както и да е, този човек явно беше психично болен, понеже на всичкото отгоре си приказваше сам, изнасяше някаква патетична реч, която никой не слушаше, и този щрих от една сюреалистична нашенска действителност, в която, щем не щем, сме сложени, ме караше да се чувствам още по-абсурден в начинанието си да продавам списание, носещо наименованието ИДЕИ, на хора, които, както си личеше, нямаха никакво особено отношение към духовните неща, понеже, минавайки покрай мен, с нескривано удоволствие дъвчеха пици, дюнери, кебапчета и прочие "удоволствия" за българската народна душа. Но аз целях да установя и докажа тъкмо това, което, разбира се, много добре усещам; та ето какво установих: (Прочети ДОКРАЯ >>>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар