Случка от заревото на неудържимия възход на наший народний любимец Бойко Борисов

Текущите скандали около подслушването на телефони, около битките между различните крила на родната ни мафия, приели вече "политическа" форма и окраска поставят твърде много въпроси. Поведението на управляващите в тия скандали пък по един крещящ начин потвърждава констатацията, че нещата не вървят на добре, а тепърва ще се влошават. И, разбира се, дългобленуваното от електоралното стадо "оправяне" скоро няма да се състои, а отново се отлага за необозримото бъдеще.

Аз много съм мислил и писал за това кой даде ресурса за да осигури такъв бляскав и неудържим възход на бодигарда на Тодор Живков и на Симеон Втори до самия връх на държавата, т.е. до превръщането му в незаобиколим фактор в политиката за известно време. Все повече се натрапва убеждението, че Гоце Първанов и Бойко Борисов играят общ театър с предварително написани някъде роли в една пошла пиеска, че тия двамата са двете страни на една и съща монета, т.е. че все една и съща е ръката, която дърпа конците им, конците на тия две най-видни политически марионетки, пък и на много от останалите такива.

Българската политика от последните вече немалко години се превърна в нещо като театър на абсурда и на сенките, правен от калпави режисьор, сценарист, артисти, а пък демокрацията ни стана фарсова и пародийна, съвсем несериозна, а достойна за посмешище, за резилище. Човек има чувството, че тази е и задачата на всичките тия сеирища: да бъде доопошлено всичко, що още не е съвсем опошлено, да се отврати до крайна степен овчедушният народ от демокрацията, от политиката, пък дори и от свободата, та да възжелае в един прекрасен момент тиранията, т.е. безпределното политическо господство на ченгесаро-кагебистката руско-българска мафия по един путински образец.

Че Гоце самоотвержено работи за сбъдването на тоя мрачен сценарий май вече го знаят и кучетата по селата, ала само некои бетонни българо-комуноидни тикви още не го знаят и не го признават. Он, негова милост вече не ощастливи със своя проект за "всенародна партия" тип "а ла Путин", а пък на себе си туй нищожество отреди ролята на бащица на нацията, именно самата путинска рол, което, явно, не се понрави на другия претендент, именно на Бойка Борисова. Затуй чат-пат се счепкват, но то е само заради ошашавената от толкова много сеир публика, ама иначе и двамцата прекрасно знаят, че друг ще разпредели ролите, и то без да ги пита. И двамата вече трябва да разбират, че ще бъдат употребени, т.е. че всъщност и наистина ролята им е все една и съща: роля на политически слуги, роля на политически мекерета, да не кажа проститутки.

Аз обаче в случая нямам намерение да правя цялостен политико-психологически коментар и анализ на вътрешната същина, на смисъла на случващото се пред очите ни, но искам само да намекна за нея, и то по един по-различен начин. Ще разкажа една случка, която е станала по времето на самото зарево на неудържимия възход на наший народний любимец Бойко Борисов. Случаят е напълно автентичен, знам го от най-достоверен източник, и е безкрайно показателен. Понеже наш Бойко, знайно е, има голяма уста, тепърва ще излизат още такива случаи, и то без сересета и прочие. Та ето за какво става дума.

Когато негова милост генерал-лейтенантът беше само "главен секретар" на МВР (водеше се за такъв, но иначе най-вече си беше всъщност главен гастрольор по телевизиите), при него се явил един мой съгражданин, за да кандидатства за длъжността началник на едно от районните управления на МВР в града. Той човекът си бил изряден във всичко, дълги години бил работил в системата, и дори, представете си, имал и някакви останки от морал. Както и да е, нещата взели да се уреждат, Бойко му дал съгласието си да го назначи, ала ето каква сценка се разиграла на раздяла, когато Бойко го изпроводил до вратата:

- Господин генерал, благодаря за доверието, ще се постарая да го оправдая! - рекъл нашенецът и за малко понечил да му цуне ръка, ала се въздържал, което може би било грешка.

- Нема нищо, нема нищо, каквото мога, го правя! - изпъшкал генералът, погледнал часовника си, щот наближавал часа за ново поредно интервю.

- Г-н Генерал, искам да Ви кажа още нещо - казал нашенецът, щото нещо напирало в честните му гърди, та да оплеска цялата работа - искам да Ви кажа, че като ме назначите на тая длъжност, всички до един престъпници от моя район ще ги натикам в затворите! - изфърлил се моят градски, показвайки съвсем неуместен ентусиазъм. Бойко Борисов сбърчил от озадаченост чело - точно тая гримаса на Дон Вито Корлеоне я репетирал всяка вечер по онова време, та тоя път му се удала превъзходно и с лекота - и, с издадена напред долна бърна, промълвил досущ като героя на Марлон Брандо:

- Мой човек, чекай малко, да се разберем: не всички, не всички престъпници искам да натикаш в затвора, а само некои! Искам да натикаш в затвора само ония престъпници, които аз ти кажа, а другите искам да не пипаш, разбра ли ме сега?

Това казал Бойко Борисов на моя градски, който го гледал ошашавен. Моят градски, сиреч, пловдивчанин, който, както се оказало и било бляскаво потвърдено от по-нататъшния развой на събитията по тая случка, имал един непоправим дефект: имал морал. Тоя човек доста се измъчвал от думите на нашия новоизлюпен Дон, не спал няколко нощи, после имал неблагоразумието да звънне една нощ на самия Дон и да му рече, че по негова преценка на честен полицай и гражданин не само някои, а всички престъпници трябвало да бъдат натикани из затворите. Бойко Борисов се изсмял на думите му и му рекъл:

- Не ставаш, мой човек, за тая длъжност, издъни се. Дървени философи като тебе не са ми нужни. Искам готови да изпълнят всяко мое нареждане хора. Забрави за длъжността, не ставаш! Айде чао и повече да не ме безпокоиш да не ти се случи некоя случка!

Ето това се случило в заревото на оня велик и ентусиазиран период на най-ранния и начален, ала също така неудържим възход на наший народний генерал и герой Бойко Борисов. Зная тая случка от човек, на който мога да вярвам напълно, защото той просто няма смисъл да ме лъже. Случилото се по неговите думи се потвърждава и от една твърда и силна психологическа достоверност, която стои над всяка друга. Затуй смятам, че случката е напълно, е на сто процента достоверна, т.е. е станала точно така, както ви я представих. И я описвам тук, защото е твърде изразителна.

И защото има нещо пророческо в нея: показва точния смисъл на това, което се случва днес. А именно: едното крило на родната ни мафия, което получи народната любов, се бие с другото, което пък не се предава току-така, и също започна да търси народната любов. Защото се знае, че у нас който получи народната любов на нашия сантиментално-наивен народец, негово е бъдещето.

Е, не сичкото, а само част от него, имам предвид бъдещето. Всеки любимец се опива от лъчите на славата само до появата на нов, на поредния любимец. Нашият любвеобилен народец, за щастие, не е траен в чувствата, привързаностите и любовите си. С любовта му е така, а за наивността му май не е така, т.е. народецът ни е много траен и устойчив поне в туй отношение. За наша зла участ, изглежда, точно така е...

Добави в Svejo