Добре дошли в България – страната на чудесата, където нищо не е каквото си го мислите!

За съжаление, така ще бъде в нашата страна - докато продължаваме да се кланяме на фалшиви идоли и лъжливи кумири, обърнали тотално гръб на истината и истинските морални ценности. Много избиратели налапаха въдицата на онзи, който обещаваше да ни „оправи“ за по-малко от 800 дена, но всъщност оправи собственото си благополучие за сметка на бедна и ошушкана България, гласува два мандата на президент, защото му бил буен перчема и пр., продължава и до днес, по стиховете на Ботев, „тежка желязна ръка да целува, лъжливи уста да слуша с вяра“.

Доказателства? Ето само едно: когато на журналиста от „Нова телевизия“ Васил Иванов бяха заложени 400 гр. тротил пред апартамента му, за да бъдат убити той и цялото му семейство, на протестния митинг се събрахме едва около 30-40 души. А какво става в отговор на някой терористичен акт в Италия или Испания например, всеки може да види в телевизионните новини. Хиляди излизат спонтанно на протест, неорганизирани от никого, непревозвани с автобуси и т.н. и т.н. Казано по нашему:

„Не е луд,оня който яде зелника, луд е този, който му го дава!“

Докато българският избирател дава зелника на властта, без да разсъждава върху икономически, социални или политически платформи и програми и да иска тяхното изпълнение, докато робува на успешно подклажданата от политическите въжеиграчи и лицемери максима „Всички са маскари!“, за да оправдае собствената си пасивност, докато най-накрая не осъзнае смисъла и значението на понятието „граждански контрол върху властта“, ще продължаваме да сме в плен на собствените си заблуди, доброволно заели позата „в очакване на Годо“ (по Самюел Бекет).

Горните редове не са проникнати от мизантропия или желание за охулване на народа, към който принадлежа, а са опит за разкриване същността на едно печално явление на сегашната общественополитическа действителност в страната ни. Нали и самият Петко Р. Славейков преди повече от 100 години написа: „Лошавото управление произтича от лошави народи“. Надявам се, че няма да му се сърдим за това, че е бил прав. Поне засега.

Отдавам и дължимото уважение на хората в България, които и днес не се страхуват да изразяват гражданската си позиция. Въпросът е, че трябва да сме много повече.

Posted by Борислав

(ЗАБЕЛЕЖКА: Изразът, използван за заглавие, принадлежи на СПАС, а и двата коментара са от коментарите под статията на Иво Инджев от днес, наречена Честито (не)щастие!.)

Добави в Svejo