Баба-европейка от нашия вход гладува и мръзне

В нашия вход на нашия блок живее една възрастна самотна жена. Синът и почина преди няколко години, съпругът й доста преди това, а пък дъщеря й се е запиляла нейде по света; рядко идва при нея далечна родственица. А бабата е твърде болна, има диабет, ослепя, и вече не може да се обслужва сама. Преди две седмици беше на ТЕЛК и й дадоха 100% инвалидност. Много хора от входа й помагат, кой с каквото може, понеже пенсията на бабата до този момент е твърде малка, предполагам, някъде около 200, ако не и по-малко.

Моята съпруга, понеже е безработна, много често, почти всеки ден, ходи при нея, да й купува и носи разни неща, да й помогне с нещо друго, пък и да си поговорят, понеже бабата е самотна. Вчера когато се върнах от работа, жена ми я нямаше, по едно време ми се обади по джиесема, за да ме предупреди, че е при бабата, и ме попита купил ли съм нещо за ядене; отвърнах че не, ей в тоя дух си поговорихме. След малко тя се върна, като в мъничка чинийка донесе три-четири по-големи маслини и две варени яйца. Бабата, като разбрала, че нямало било какво да ям, ми била пращала тия неща. Няма начин, да ги връщаме не е любезно, почнах да ги ям, ама нещо ми присядаха залците, като си представях как бабата от своя си оскъден къшей хляб ми е отчупила, за да ям аз.

Зная, че пенсията й е малка и в един момент ми хрумна да попитам жена ми: а при бабата как е, топло ли е? Отвърна ми, че бабата изобщо се се отоплявала. Ей-така, никакъв отоплителен уред не включвала, стояла си в студа. През по-голямата част от денонощието стои в леглото, покрита вероятно и през глава, защото в студа не се търпи. Вярно, че тази година зимата е мека, но апартаментите ни са със изглед на север и дори навън да грее слънце, вътре е като във фризер. Та така живеела бабата, в студ, а комай и в глад. А нашата баба, както и всички ние, е европейка от цели четири години вече...

Като вземе пенсията, понеже дълго я е чакала, си купува това-онова, т.е. купуват й го разни хора, в това число и жена ми, които тя праща за покупки. Но явно съвсем не може да си планира разходите, че някъде след десетия ден парите й комай съвсем свършват. И след това разни хора от добро сърце й носят по нещичко за да преживява. Но често явно и гладува нашата баба-европейка.

Такива баби в Пловдив, пък и из България съвсем не са малко; моята собствена майка живее така, с пенсия от 176 лева. Работила е 40 години, а сега държавата й се подиграва, като я възнаграждава с мизерия. Не знам защо и пенсионерите от доста време не протестират. Инфлацията е налице, цените скачат, пенсиите замразени. Защо ли тия хора, поставени в толкова тежки условия, съвсем не протестират?

Ами явно и на тях любовта към Бойко им пречи да протестират. Аз друго обяснение не виждам. Или овчедушието у българина напоследък отново надделява. Не знам. Но знам едно: така не бива да бъде.

Добави в Svejo