По повод на публикацията Кога ли и ние ще се отървем окончателно от окупаторите си?:Хаха, точно тогава бях в Унгария и този плакат наистина беше навсякъде. Само че впоследствие се оказа, че за никакъв „конец” за товарищите в Унгария не може да става дума. Унгарците продължиха упорито да гласуват за посткомунистите и разни руски агенти. А руската Пета колона невинаги е така лесно разпознаваема.
Ето мнението на двама компетентни автори. Първо, бившият шеф на полското военно контраразузнаване Антони Мациеревич:
„На практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от Съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит. Красноречив е примерът на полските специални сили и особено военното контраразузнаване, които до 2006 се управляваха от хора, формирани от съветското ГРУ.”
Второ, беглецът от КГБ Анатоли Голицин:
„Тъй като дори професионални анализатори на Запад невинаги осъзнават какво представлява разузнавателният потенциал на комунистическия блок в действие по отношение упражняването на влияние в полза на блока, е желателно да се дадат поне няколко теоретически примера. Да допуснем например, че определена некомунистическа страна стане цел на разузнавателния потенциал на блока. Това означава, че целият разузнавателен и контраразузнавателен персонал на всички комунистически страни ще разгледа своите разузнавателни ресурси и ще направи предложение какво може да се направи, за да се повлияе на правителството и политиката му, на дипломацията, на политическите партии, отделните лидери, печата и т.н. Това ще означава, че... няколкостотин високо обучени професионалисти и няколкостотин тайни агенти сред населението на страната ще бъдат насочени да работят в различни посоки в името на една цел според съответен единен план. Агентите ще бъдат насочени не само да придобиват информация, но и да извършват определени действия и да упражняват влияние, когато и където се изисква от плана. Техният обединен потенциал да влияят на правителството, печата и общественото мнение би бил значителен.”
При това Голицин описва една хипотетична некомунистическа страна. Какво обаче да кажем за бившите комунистически страни, които са били интегрална съставна част на съветската система? Там има не стотици, а хиляди, ако не и десетки хиляди съветско-руски агенти, които денонощно са заети с „активни мероприятия” за прокарване и налагане на руските интереси.
Не е така лесно отърваването от руските агенти, защото:
Анонимен чешки анализaтор: ... Ако тези „антикомунистически революции” (през 1989) бяха истински, нито една нямашe да е успешна и много хора щяха да загинат по време на въстанията. Никой на Запад нямаше да узнае имената на истинските дисиденти и никой нямаше да научи за истинските революции.(ОЩЕ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар