Тази сутрин чета статия на Иво Инджев под заглавие Жив е той Живков, която известният наш журналист започва така:Грешките на архитектите стърчат над земята, а на лекарите са на два метра под нея. Чудя се на какво да оприлича грешките на коментаторите по темата за войната и мира в контекста на либийската драма. Либийците щели да плачат за Кадафи, чух да казва тази вечер по Би Ти Ви Кирияк Цонев. Явно съди по себе си – самият той явно тъгува по Тодор Живков, комуто беше личен преводач. При такъв критерий за оценка той май не е в състояние да си представи, че хората могат да искат свобода, макар и това да е опасно и непрактично.
Дойде ми повечко да чуя как Кирияк Цонев, арабист, бивш дипломат, посланик, преподавател, писател, журналист, се изказва с презрение за либийците и с уважение за техния душманин Кадафи като за благодетел. Сякаш богатствата в недрата на Либия са някакво миро, което Кадафи раздава като свое благоволение на послушните. Те обаче не слушат напоследък и излиза, че Кадафи има право да ги налага до смърт за наказание.
В най-скъпото за реклами телевизионно време зрителите на Би Ти Ви получиха порция живковизъм в зелена, като книгата на Кадафи, опаковка. Сменете “Кадафи” с “Живков” и всичко си идва на мястото. Вероятно и Цонев си е на мястото – тикат му микрофона и той обяснява, как либийците били примитивни хора, от които едва ли не Кадафи направил човеци, защото преди били много изостанали. “Голяма дипломация” е това да плеснеш подобно презрително съждение спрямо един народ, който имаше куража да въстане с искания за повече свобода – нещо, което на хора със слугински манталитет не им минава и през ум явно.
Като прочетох статията на г-н Инджев, се наложи да опиша и аз своята реакция и разсъжденията си по този повод, ето какво написах там, в блога му:
И аз чух омайните приказки-плещеници на тоя Кирияк Стефчов... пардон... Цонев за Кадафи и споделям възмущението на автора. Гнусно е обаче не това, което някакъв си Кирияк казва - вижда се, че той друго просто няма как да каже, та той е програмиран да каже тъкмо това, какво друго да може да каже преводачът на Живков и на Кадафи?! - гнусна е политиката на една медия като БиТиВи, която ни пробутва тоя жълт живковизъм в целофан, и го перва в медийния вентилатор, та да ни опръска всички нас - ето това е истински гнусното, а именно, че имаме такива медии.
А разни изкукуригали старчета нека да си обичат Кадафи, Живков, Сталин и прочие, това, че си дрънкат каквото им дойде на устата си и че си чешат езиците е в реда на нещата: на туй му викат "пенсионерско щастие". Само дето такива като Кирияк и като един друг един прочут пенсионер, именно Вучков, трябва да си дърдорят по кварталните градинки, пред пенсионерска аудитория, а не да тровят мозъците на младите.
Но когато някоя медия като БиТиВи почне да им тиражира гнусотиите само и само да стигнат до всяко българско ухо с неприкритата цел да моделира по един или друг начин мозъците на немислещото природонаселение, работата започва да става дебела: както ни пробутват редовно вкиснал умилителен живковизъм, така могат в един момент да почнат да ни пробутват каквото друго си поискат.
Медиите у нас обаче са по природа подлизурковски: ако не знаеха личните симпатии на силния човек у нас, на народния любимец генерал-лейтенант Бойко Борисов към Тодор Живков, Мао Дзе Дун, към Муамар Кадафи, към Ким Чен Ир, към Йосиф Сталин - Сталин ли пък колко Русии построи, а, драги ми Бойко?! - подлизурските медии нямаше да си позволяват такива гнусни волности. Които са все едно немски медии да почнат да убеждават германците колко хубаво се било живяло при Хитлер - как си представяте тая работа?!Та тая работа, оказва се, съвсем не е безобидна, напротив. Но най-лошото, именно коренът на проблема ни е това, че мозинството от природонаселението ни тъкмо сега, във второто десетилетие на 21 век, не само си избира, но и търпи върховен управник, който без смущение обявява симпатиите си към Тодор Живков, Мао Дзе Дун, към Муамар Кадафи, към Ким Чен Ир, към Йосиф Сталин - ето това е истински възмутителното! Ето това е и истински страшното.
Продажните слугински медии, на които руско-българската ченгесаро-кагебистка олигархия плаща, за да вършат толкова отвратителната си работа, имат основна роля за оскотяването на природопопулацията, довела дотам персони като Бойко Борисов да станат олицетворители, персонификация на извратените, на толкова перверзните народни чувства. И ето, сега същото това видиотирано мнозинство на народа си било искало Бойко за държавен глава, та да ни резили неспирно по цял свят ли?!
Прочее, има нещо успокоително в тая работа. Ако не знаех какъв е моралът на нашите социологически агенции, щях да съм силно обезспокоен, но като знам, не ме е страх чак толкова.
Понеже имам чувството, че пълните, че неспасяемите идиоти у нас не са как толкова много, колкото вещаят наште усърдни и изпълнителни поръчкови социологически весталки…
Няма коментари:
Публикуване на коментар