Демокрацията ни ще проработи едва когато избирателят застане на мястото си

На едно място прочетох следния призив на коментаторка с име Daniela Nikolova; ето какво пише тази дама:

Приятели,

Моля използвайте писмото на Левски по предназначение. Изберете един млад, честен и качествен човек, както го е описал Левски, и издигнете него за президент!

Гласуваме за него. Той едва ли ще спечели. Но ако събере 5-10 процента - това ще е един много ясен знак за управляващите!

Преди 15 години с моята приятелка си говорехме: „Няма за кого да гласувам. Ако се явиш ти - ще гласувам за теб защото те познавам и ти вярвам, но за тези боклуци не ми се гласува.“

Тогава беше невъзможно да се направи това и гласувахме със статии от вестници и писания по бюлетините. На никого не му направихме впечатление. Била съм в избирателна комисия. Никой няма да се занимава с тези бюлетини, дори няма да ги отделят от недействителните.

Сега е друго време. Интернет дава необятни възможности за сдружаване и разпространение на идеи. Дава възможности за изучаване на законодателството. За изучаване на президентската институция - нейната структура и отговорности. Буквално всеки, който чувства сили в себе си, може да се кандидатира.

Вземете и упражнете своите граждански права. Експериментирайте, хора! Нищо не губите.

Изберете някой добре образован и комуникативен млад човек, който ако има и други успехи, ще бъде плюс. Аз сега се сещам за Веселин Топалов. Но не е задължително да се толкова известен. Изберете някого, чрез който ще изпълните завета на Левски без да ви отиват гласовете в нищото.

Наложи се на тази дама да напиша там, в оня блог, следния коментар:

Г-жо Nikolova смятам, че в блога си трябва да отделя специално място на Вашето разбиране. Искам да Ви покажа защо е невъзможно да си изберем за президент произволно определен "млад, честен и качествен човек".

Така не стават тия неща. Непартиен кандидат просто няма как да спечели никакви избори - понеже партиите са средството за реализиране и съществуване на демокрацията. Да, партиите, а пък "безпартийна демокрация" няма и не може да има. Защото партиите - "партия" значи "част" - са организации на части от обществото, обединени според различните ценности, които изповядват. Без партии демокрация не може да има. Без партии има само тирания и диктатура.

По тази причина моето разбиране е следното: има млади, честни и качествени хора във всяка - повтарям: във всяка! - партия. Ние, избирателите, можем да упражним длъжния натиск - включително и чрез интернет - партиите да издигнат за свои кандидати тъкмо такива хора.

Тайнството на демокрацията е велико: та нали партиите апелират и се борят за нашия глас? Ние можем да покажем по безброй начини какви трябва да са кандидатите, за които бихме дали гласа си.

И партиите в един момент ще почнат да се съобразяват с нас. Ако не искат да отидат на т.н. "бунище" ако не на историята, поне на политиката - където може да ги изпрати само избирателят.

И едва когато избирателят - основна фигура на демокрацията наред с партиите - застане на мястото си, едва тогава демокрацията ни ще проработи. Докато ние не сме си на мястото това няма как да стане. Първом това, което зависи от нас, да решим, първом себе си да оправим, пък тогава да сме придирчиви към другите, в това число и към партиите. Щом ние, "гласоподавателите", застанем на мястото си, на тази основа и партиите ще почнат да се съобразяват с нас.

Така стават тия неща. А не както ни призовават някои спекуланти с народните чувства: "Не гласувайте, няма смисъл да се гласува!", "Гласувайте с празни бюлетини!", "Гласувайте с предсмъртното писмо на Левски!", "Гласувайте с употребяван презерватив!" и прочие нашенски простотии...

Добави в Svejo