Моят анонимен опонент, за да обори предишни мои тези и анализи върху демокрацията, е написал коментар под заглавие Няколко думи за същността на партиите и демокрацията. Тъй като този негов коментар, както обикновено, е твърде разводнен и многословен - а известно е, че почти винаги многото думи са много не за друго, а за да прикриват малкото смисъл и нищожното количество разум! - то тук няма да привеждам откъси от него, а ще се задоволя да дам само моя отговор, т.е. коментара, който ми се наложи да напиша там; ето:Разделението на народа (на партии) е съвсем нормално състояние на обществото. Няма как да бъдем еднакви, да живеем еднакво и да мислим еднакво, следователно различията помежду ни са най-естественото нещо на тоя свят. А различията помежду като индивиди ни се дължат на различия в степените, до които сме достигнали в осъзнаването и ползването от плодовете на свободата.
На тази основа имаме всякакви различия помежду си - оня, който иска да ни прави равни, няма друг начин да го стори освен да посегне на свободата ни и да я елиминира. Който желае да осмисли по-дълбоко и съдържателно тия основни положения на политическата философия нека да се обърне към моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), чието второ издание излезе преди няколко дни, изд. от издателство ИЗТОК-ЗАПАД.
Следователно оня, който мечтае за "единно и монолитно общество", при това безпартийно, е антидемократ по дух и същност. Радващо е, че моят уважаван опонент така откровено признава идеала, от който се вдъхновява. На нему, както забелязвате, му се струва че е "голяма аномалия" това, че "единното общество" се разпада на части, сиреч, на партии, което било израз на ретроградната максима "Разделяй и владей!". Ерго, идеал за такива като него е да сме единни и равни във всички отношения, а пък всички различия по тази логика следва да бъдат потиснати, като в това отношение трябва да се почне, естествено, със забраната на партиите като източник на злото на "всенародното добруване".
Партиите били гадината, чиято глава трябвало да бъде смачкана, та да си отдъхнем най-сетне и да заживеем "човешки". Всъщност, не партиите, а по-скоро демокрацията, а най-вече и всъщност свободата е онова, което така силно дразни хората с с такъв ясно изразен антидемократичен манталитет.
Ний пък, демократите, имаме за своя базисни ценности тъкмо раз-личността (и суверенността) на индивидите, тяхната свещена свобода, пораждаща всички същностни и необходими за едно здраво общество различия, а на тази основа по-нататък идат както политическият плурализъм, така и всички ония елементи на демокрацията, без които човешката общност губи характера си да е човешка. А на това какъв свят поражда идеала на "единното, изцяло хомогенно и абсолютно солидарно общество" без партии имахме възможността да се насладим в лицето на комунизма, който именно забраняваше партиите, демокрацията и в крайна сметка свободата - и по този начин ни лиши от всички ония блага, произтичащи от тях.
Това е в основни линии. Опонентът ми не се смущава да изявява своя антидемократичен и ненавиждащ свободата манталитет и също така един абсурден и анахроничен, тотализиращ и тоталитарен начин на мислене. И при това, както се забелязва, не съзнава противоречията, до които той води. Надявам се горните разяснения ще му помогнат да преосмисли позицията и да схване ония така прости азбучни истини на демокрацията, без които движението към просперитета на нашето общество не само че е невъзможно, но е и неосъществимо.
А пък тия, за които е така изгодно да сме бедни и унизени, не само че са безкрайно доволни от антидемократичните настроения, които такива като него сеят и насърчават, но и са твърде щастливи, че по този начин народът ни бива дезактивиран да прибегне до единствения начин да промени участта си. А именно: да повярва и да се възползва от демокрацията, т.е. да повярва и да се възползва от своята собствена сила.
4 коментара:
Виждам, че за пореден път се опитваш да изопачаваш думите ми. Никога и никъде не съм твърдял, че хората са равни или трябва да бъдат равни във всяко едно отношение. Това е абсурд. Единственото което казвам е че смятам, че всички хора се стремят към щастие и това се явява като основна движеща сила в техният живот което предполага, че щом хората имат обща цел, то би било логично те да се обединят за да я постигнат. Смятам партиите за вредни, тъй като те разпространяват само разни изсмукани от пръстите философии, способстващи за по-голямото разделение на хората, отколкото за тяхното обединение в стремежа към постигане на щастието. Интересен е и факта, особенно забележим в България, че политиците усещат как полека-лека хората осъзнават безмислието на тяхното съществуване и започват да се легитимират като водачи на граждански движения – като настоящият президент, а и премиера чиято партия също тръгна като гражданско движение.
"Нашите противници твърдят, че партиите са единствения инструмент за реализирането на демокрацията и че ние с нашата инициатива се явяваме борци срещу демокрацията. В изложението по-долу, ще се опитам да ги опровергая. Първо те твърдят, че партиите са единственият начин да се реализира и съществува демокрацията. Както правилно отбелязват наименованието партия носи корена си [...]"
Разглеждаш нещата едностранчиво. Собствените ти аргументи биха могли да се приведат в защита и тъкмо на обратната теза:
“наименованието партия носи корена си от английското „part“ – част, тоест чрез партиите се постига разделение на обществото” – Това може да носи смисъл както на разделение, така и на обединение. Да бъдеш част от нещо. Обединение В случая – група хора, споделящи еднакви или близки идеи.
“След като обаче, те имат обща цел, то тяхното разделяне в партии е меко казано странно.” – Всъщност, изобщо не е странно. Разминаването в случая е не в крайната цел, а в начина, по който различните идеологии смятат, че тя трябва и може да бъде постигната.
“първото условие за да имаме демокрация е да имаме партиии – тоест народа да е разделен.” – Нали не си представяш, че ако няма партии всички изведнъж ще започнем да мислим еднакво? Разделението на народа идва от различните идеали и потребности на хората, а не от партиите. Подобна унификация е невъзможна, никога не е имало и никога не е възможно да има. Не и доброволна.
“Интересно, че целите на всяка една партия е да събере колкото се може по-голяма част от гласовете на народа, ако може всичките и по този начин се явяват едни борци срещу демокрацията” – Никой не е толкова глупав, за да си мисли, че може да събере всички гласове. По тази причина искрено се съмнявам, че някой изобщо си поставя подобна цел.
Raindrop
И те, тези така наречени лидери какво правят в крайна сметка, превръщат тези граждански движения в партии. Борисов превърна гражданското си гвижение в партия, така ще направи и Първанов. Това ще се види в най скоро време. Обединяването на хората в определени групи, които изповядват определени ценности, с цел завземането на власта чрез избори, и проявявайки идеите си в управлението на държавата, е най добрият вариант чрез който обществото може да се предвижи напред в развитието си. Няма значение как ще се наричат, партии, сдружения, съюзи, или както и да е. В крайна сметка извода е един. Общество без партии, е диктатура, независимо от формата и.
"Нашите противници твърдят, че партиите са единствения инструмент за реализирането на демокрацията и че ние с нашата инициатива се явяваме борци срещу демокрацията."
Ами докажете, че е възможна демокрация без партии. Много ми е интересно как ще го направите.
Публикуване на коментар