Получих един твърде провокативен текст, написан от г-н Павел Ангелов. В него той развива спорната теза за това, че имало някакъв "идеалистичен комунизъм", към който бил принадлежал с цялата си душа писателят и журналистът Г.Марков. Убит, както се знае, в Лондон, най-вероятно от агенти на комунистическата ДС, филиал на КГБ, който по този начин е наказала "предателя" на тъй нареченото "светло дело на комунизма".Но ето че тук възниква интересен и важен проблем за обсъждане: възможен ли е изобщо някакъв "възвишен", "светъл", "чист" комунизъм? Нима Г.Марков е споделял по този парадоксален начин "идеята", породила след това ужасната комунистическа бесовщина? И в крайна сметка: комунист или антикомунист е Георги Марков? За мен лично тия въпроси са твърде важни, но същностно важното е това:
Възможен ли е изобщо някакъв "възвишен", "светъл", "чист" комунизъм - или комунизмът винаги е абсолютно противочовечна, зла и дива бесовщина?
Като каквато, впрочем, се е проявил комунизмът в реалната история. Как изобщо е възможно една "красива" и "чиста" утопия да породи такова диво варварство?! Наистина: как така, нима е възможно такова рязко, диаметрално противоречие между същност на комунизма (която, както се чини на г-н П.Ангелов, била "чиста", "възвишена" и пр.) и проявлението на същата тази същност (умишлено правя това натрупване на термини!), което... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
6 коментара:
Ув.г-н Грънчаров,
Материалът, който Ви изпращам, се нуждае от предисловие, което в същност представлява историята на нашето Сдружение. То съществува от няколко години, включваше и единствения роднина на Г.Марков - Любен Марков, братовчед, от София -прояви активна дейност сред пловдивската общественост и постигна щото общинският съвет да приеме решение в Пловдив да се построи паметник на Г.Марков. Разбира се, за това са необходими немалко средства, така че идеята е все още неосъществена. През тези няколко години настъпиха събития, които могат да се разискват само при един личен разговор, какъвто, надявям се, ще направим в най-близко бъдеще. Настоящият материал е плод на дълбоко разочарование от почти всички демократични организации - вкл. партии - които не се ангажират с подкрепа на нашите идеи. Ако Вие действително споделяте възкресяването на паметта на Г.Марков, необходимо е да се срещнем и поговорим.
(П. Ангелов)
Ами по същия начин бихме могли да се запитаме дали е възможен някакъв „възвишен”, „светъл” и „чист” националсоциализъм или фашизъм. Но кой знае защо този въпрос никога не се задава, всъщност с право, защото звучи гротескно. Защо при комунизма да е другояче?
Още Платон открива, че между нашите теоретически идеали и действителността има непреодолима преграда. В реалния живот в най-добрия случай можем да се доближаваме до идеала, но не и да го достигнем. Въпросът е дали комунизмът наистина е един такъв желателен, светъл, хубав и възвишен идеал, към който си струва да се стремим. Лесно е да се докаже, че не е.
Първо, комунизмът не е някаква чак толкова абстрактна, а доста конкретна идея. Идеалното комунистическо общество е описано твърде подробно в квинтесенцията на маркзима – „Манифеста на комунистическата партия”. Прочетете го внимателно и ще се убедите, че никой нормален човек не би искал да живее в такъв свят, освен може би някой перверзен мазохист. Можем само да се радваме, че комунистите не успяха да осъществат заветите на Маркс и Енгелс докрай на практика. Може би най-близо до описаното от Маркс общество беше Камбоджа при Пол Пот, но дори и тя не изпълняваше всички изисквания на Манифеста. Същото впрочем се отнася и за идеалните държави на Платон, Кампанела и др. Това са някакви чудовищни, антииндивидуалистични, колективистични общества-казарми, концлагери или затвори.
Второ, не може да бъде идеалист човек, който иска с насилие и кръв да постигне каквото и да било, камо ли да „ощастливи” хората, а това е същността на проповядваната от комунистите социална революция, която трябва да доведе до социализъм и впоследствие до комунизъм. Идеалът по дефиниция изключва неговото насилствено налагане.
Така че отговорът е, че комунистическият идеал е една антиутопия, която следва да бъде отхвърлена. Време е веднъж завинаги да се приключи с мита за уж хубавия комунистически идеал и неговото лошо практическо изпълнение. Няма такова нещо. Даже можем да се радваме, че комунистите не се доближиха на практика още повече до своя „идеал”. В този смисъл не може да съществува и „комунист-идеалист”, понеже това е самопротиворечиво понятие: НИТО ИДЕАЛЪТ Е ИДЕАЛ, НИТО ПЪТЯТ НА ЗА НЕГОВОТО ПОСТИГАНЕ ПРИЕМЛИВ.
Трябва да сме наясно, че идеално общество няма и не може да има. Както казва философът Карл Попър, всички бихме предпочели да живеем е общество, в което всички са скромни и горе-долу равни по имуществен ценз. Само че самият Попър признава, че всички опити да бъде създадено равенство водят само до още по-голямо неравенство. Затова максимумът, с който трябва да се задоволим, е предпазливото реформиране на същестествуващото „буржозано” общество. А за посткомунистическите страни важи, че всички комунистически и социалистически елементи в тях трябва да бъдат изкоренени и заличени максимално бързо и из основи.
А доколко самият Георги Марков е бил антикомунист или „комунист-идеалист”, не се наемам да твърдя. Това би било тема за проучване от специалисти.
Изненадан съм че се съгласихте изведнаж да публикувате материала, който отказаха редица демократичини, ангажирани и независими вестници. Заглавието е сполучливо, дано статията попадне в целта. Не можах да открия публикацията във вашия блог, посочете ми адреса!
Ангелов
Здравейте, г-н Ангелов,
Текстът Ви е хубав, затова го публикувах. Нищо че не споделям ценностите, от които се вдъхновявате, аз уважавам хората, които имат ценности и се вдъхновяват от ценности. Затова публикувах текста Ви. Ето адреса, на който можете да го намерите:
Покана за дискусия: антикомунист или "истински комунист" е бил писателят Георги Марков?
С поздрав: Ангел Грънчаров
Нито един елемент от комунистическата идеология, и нейното практическо приложение не са полезни за общо човешкото развитие. Но той се появи като алтернатива на тогавашния буржоазен строй, като една груба алтернатива с анти човешки измерения, и по този начин изигра някаква роля за развитието на обществото в посока към по голяма социална справедливост.
А писателя Георги Марков по никакъв начин не е бил комунист идеалист.
Георги Марков в никакъв случай е бил идеалист-комунист, бил е българин патриот, изповядвал е и се е придържал към ценностната система на българина от преди 9 септември 1944 година – честност, почтеност, любов към свободата и към родината, които съвпадат с донякъде с западните демоакратични ценности, но не е бил апологет на западното капиталистическото общество – ткова което го е възмущавало най-много е бюрократизма и нарушенията на тези принципи в реалния капитализъм. Това личи от някои от писмата му до негови приятели и сатирата му на политически живот във Великобритания (романа за шимпанзето, писан в съавторство с един английски писател. Но едновременно стова Георги Марков ясно си е давал сметка, че това е най-доброто обществено устройство в съвременния свят. Всъщност Георги Марков е може би единствения българин сред своите съвременници, който може да бъде наречен в пълния смисъл на думата интелектуалец и дисидент.
Най-важният въпрос обаче е, защо никой от управлявалите в България демократи (или „демократи“), не прави нищо за увековачаване на неговата памет или за влизането на негови творби в училищната програма. Може би защото ценности, които той изповядва – честност, почтеност, справедливост, свобода, чувство за собствено достойнство, патриотизъм и т.н., не съвпадат с тези на нашите демократи. Те (ценностите) нямат нищо общо и с комунизма, а са свързани както казах вече с морала и ценностите на българина от преди 9 септември 1944 година. Затова и Георги марков е забравен от всички днешни управници – просто те изповядват други морални ценности по-близки до тези на Бай Ганьо – печелбарство, алчност, непочтеност, лъжи и т.н.
почитател и читател на Георги Марков
Публикуване на коментар