Въпроси и отговори; Израел и България; глобализация и антиглобализъм; пророци и лъжепророциГ-н Грънчаров,
Благодаря за отговорите на зададените от мен множество въпроси. Заглавието „Но какво да правя като съдбата ме е орисала да живея в България, където... ” разбирам както като неприязън към българската действителност, така и като ирония на моите оплаквания от израелската такава.
Характерно за Вас е, че в отговорите Ви почти винаги се съдържат нови и нови въпроси, а търсенето на нови и нови отговори само по себе си представлява интелектуална дейност, провокирана от Вас. Затова не смятам да анализирам написаното - най-малкото нямам нужния капацитет да го направя.
Въпреки всичко ще си позволя да кажа, че съм на противоположния полюс относно идеята за „люта битка срещу ценностите на свободата и на евро-американската цивилизация под знамето на "антиглобализма", "антиамериканизма", в защита на "уникалността" и на "националния идентитет", под който, разбира се, се има предвид "правото" на някои народи (като руския и, уви, българския) вечно да живеят в условията на тирания и на страшна унизеност на индивидуалния човек.” Защото днес вече дори не е и тайна, че глобализацията практически представлява (ОЩЕ >>>)
(ЗАБЕЛЕЖКА: Моят отговор на тезите, изложени в горния текст, очаквайте в близките дни. А.Г.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
9 коментара:
Глобализацията може да се обсъжда безкрайно, има много спорни моменти по отношение на нейната дефиниция, аспекти, история и т.н. Можем да хвалим и критикуваме този феномен, но засега само няколко забележки като основа за размишления:
Каквото и да мислим за глобализацията, тя е по-малката злина в сравнение с подценяваната опасност от възкръсналия комунизъм, който всъщност никога не е умирал. Цялата операция „гласност” и ‘перестройка” беше една гигантска манипулация, вдъхновена от лениновата Нова икономическа политика за заблуда на Запада и неговото поставяне на колене. Западът наивно смята, че глобализацията постепенно ще направи страни като Русия и Китай част от западния свят и културен кръг и че те в крайна сметка ще възприемат западните ценности. Това е и тезата на Франсис Фукуяма за окончателната победа на либерализма и „края на историята”. Често се смята, че финансите управляват света и времето на оръжията е отминало. Но както отбелязва руската историчка Марина Калашникова:
„Запад надеется на то, что жадность (алчност) российских элит удержит Кремль в узде. Но это глупое тщеславие. Мао Цзедун как-то сказал, что политическая власть ‘идет из дула ружья’. Таким образом, логика Кремля нерушима: пусть Запад оставит себе свои ничего не стоящие деньги. У Москвы будет оружие, и, в конце концов, именно Москва и ее союзники будут контролировать все. Либералы могут верить, что протесты и обращения к гуманности являются главными козырями. Финансисты могут считать, что деньги управляют миром. Пусть попробуют остановить залп межконтинентальных баллистических ракет либеральными сантиментами и наличностью. В том, что касается законов физики, их любимые инструменты не смогут остановить ни одну ракету.”
Между другото глобализацията в икономическата област всъщност означава най-вече едно: деиндустриализация на Запада и изнасянето на производството в страни като Китай, Индия и Мексико. За сметка на това Америка е изградила една виртуална икономика на потреблението, което се финансира само чрез кредити от внос. В своята лекция „БЕЗУМИЕ И РЕАЛНОСТ – ИСТИНСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА” д-р Курт Рихебехер, бивш главен икономист на Дрезднер банк, между другото казва:
„Американците и най-общо англосаксонците са пълната противоположност в това отношение на европейците. Те въобще не спестяват, но и не инвестират, а имат кредитни системи, които са настроени до ексцес да финансират потребителски кредити. Американските банки всяка година издават кредитни карти за милиарди. Всеки американец получава поне 50 кредитни карти. А всяка кредитна карта е кредитна линия. Особеността на Америка следователно се състои в това, че тя има кредитна система, която е ориентирана изцяло към потребителски кредит. А привидното благосъстояние на американците се състои в това, че те спестяват все по-малко, инвестират все по-малко и консумират все повече. Старите икономисти наричаха този процес потребление на капитала. И той неизбежно води до икономически упадък. Но американците имат много глупави европейци и японци и други азиатци (най-вече китайци – Бел. на прев.), които всеки ден им изпращат наново пари. Ако се вгледате, ще видите, че повишението на жизнения стандарт в САЩ се дължи изцяло на външните кредити. Това е единствената възможност да се повдигне стандарта на живот. Защото средната заплата на американците от 1973 г. намалява непрекъснато и реалната заплата на американците днес е поне 25% под нивото на 1973.”
Рихебехер е прав, това са констатации и на много други икономисти. Всъщност реалните заплати във ВСИЧКИ развити Западни страни достигнаха своя пик в началото на 1970-те и оттогава падат. Въпреки това се създава впечатлението, че благосъстоянието в тези страни нараства. Това, разбира се, е измамно и се дължи на засиленото потребителско кредитиране. Средният американец например реално няма никаква собственост. Той живее или под наем, или има къща, чиято ипотека изплаща цял живот, а колата и вещите му са купени на кредит или на лизинг. Това вече не спестовният „капитализъм на протестантската етика” на Макс Вебер, а един мошенически капитализъм, метод за харчене на пари, преди да са спечелени.
Между другото това е и причината, поради която въпреки „хлабавата” финансова политика на Федералния резерв в момента Америка не излиза от рецесията. Просто в Съединените щати няма реална икономика, която да бъде стимулирана от ниските лихви. Печатането на пари води само до инфлация, даже се учудвам, че все още е толкова ниска предвид количествата долари, които Бернанке пусна в обръщение.
Пита се дали европейците и азиатците наистина са толкова тъпи, че да финансират американското псевдоблагоденствие. Истината е друга. Политиците в тези страни са горе-долу наясно с порочността на тази система. Защо тогава не спрат да кредитират Америка? Защото има нещо друго: американският долар е световната резервна валута. Няма да обяснявам какво точно означава това, но е важно да се знае, че повечето международни плащания, най-вече на петрол, се извършват в долари. Ако светът изведнъж се откаже от долара и плащанията започнат да стават в друга валута или валути, доларът ще загуби своя статус на световна резервна валута. С това ще рухне американската икономика, а с нея и американската военна мощ. Без Америка обаче като глобална ВОЕННА сила на реда на преден план веднага ще излязат недемократични режими като Русия и Китай. А каквато и да е Америка и колкото и зле да е с нея начело, с Русия и Китай като доминиращи сили ще е много по-зле. Ето защо западните лидери (засега) не горят от желание да спрат кредитирането на Америка и да се откажат от долара.
Но много опасно би станало, ако дори само Китай се откаже от долара, а Русия и Иран например престанат да приемат долари за енергийните си доставки. Това би могло да разклати и дори да събори долара. Предполагам, че такива варианти се разглеждат в (пост)комунистическите мозъчни тръстове. Има дори данни, че финансовата криза от 2008 е дирижирана допълнително от тайнствени задкулисни играчи и че е в ход е трифазна операция за подкопаване на американската икономика, като третата фаза предстои.
Всичко това не са апокалиптични фантазии, а реалности. Комунистите много умело се възползват от глобализацията за своите цели.
Между другото глобализацията в икономическата област всъщност означава най-вече едно: деиндустриализация на Запада и изнасянето на производството в страни като Китай, Индия и Мексико. За сметка на това Америка е изградила една виртуална икономика на потреблението, което се финансира само чрез кредити от внос. В своята лекция „БЕЗУМИЕ И РЕАЛНОСТ – ИСТИНСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА” д-р Курт Рихебехер, бивш главен икономист на Дрезднер банк, между другото казва:
„Американците и най-общо англосаксонците са пълната противоположност в това отношение на европейците. Те въобще не спестяват, но и не инвестират, а имат кредитни системи, които са настроени до ексцес да финансират потребителски кредити. Американските банки всяка година издават кредитни карти за милиарди. Всеки американец получава поне 50 кредитни карти. А всяка кредитна карта е кредитна линия. Особеността на Америка следователно се състои в това, че тя има кредитна система, която е ориентирана изцяло към потребителски кредит. А привидното благосъстояние на американците се състои в това, че те спестяват все по-малко, инвестират все по-малко и консумират все повече. Старите икономисти наричаха този процес потребление на капитала. И той неизбежно води до икономически упадък. Но американците имат много глупави европейци и японци и други азиатци (най-вече китайци – Бел. на прев.), които всеки ден им изпращат наново пари. Ако се вгледате, ще видите, че повишението на жизнения стандарт в САЩ се дължи изцяло на външните кредити. Това е единствената възможност да се повдигне стандарта на живот. Защото средната заплата на американците от 1973 г. намалява непрекъснато и реалната заплата на американците днес е поне 25% под нивото на 1973.”
Между другото глобализацията в икономическата област всъщност означава най-вече едно: деиндустриализация на Запада и изнасянето на производството в страни като Китай, Индия и Мексико. За сметка на това Америка е изградила една виртуална икономика на потреблението, което се финансира само чрез кредити от внос. В своята лекция „БЕЗУМИЕ И РЕАЛНОСТ – ИСТИНСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА” д-р Курт Рихебехер, бивш главен икономист на Дрезднер банк, между другото казва:
„Американците и най-общо англосаксонците са пълната противоположност в това отношение на европейците. Те въобще не спестяват, но и не инвестират, а имат кредитни системи, които са настроени до ексцес да финансират потребителски кредити. Американските банки всяка година издават кредитни карти за милиарди. Всеки американец получава поне 50 кредитни карти. А всяка кредитна карта е кредитна линия. Особеността на Америка следователно се състои в това, че тя има кредитна система, която е ориентирана изцяло към потребителски кредит. А привидното благосъстояние на американците се състои в това, че те спестяват все по-малко, инвестират все по-малко и консумират все повече. Старите икономисти наричаха този процес потребление на капитала. И той неизбежно води до икономически упадък. Но американците имат много глупави европейци и японци и други азиатци (най-вече китайци – Бел. на прев.), които всеки ден им изпращат наново пари. Ако се вгледате, ще видите, че повишението на жизнения стандарт в САЩ се дължи изцяло на външните кредити. Това е единствената възможност да се повдигне стандарта на живот. Защото средната заплата на американците от 1973 г. намалява непрекъснато и реалната заплата на американците днес е поне 25% под нивото на 1973.”
Рихебехер е прав, това са констатации и на много други икономисти. Всъщност реалните заплати във ВСИЧКИ развити Западни страни достигнаха своя пик в началото на 1970-те и оттогава падат. Въпреки това се създава впечатлението, че благосъстоянието в тези страни нараства. Това, разбира се, е измамно и се дължи на засиленото потребителско кредитиране. Средният американец например реално няма никаква собственост. Той живее или под наем, или има къща, чиято ипотека изплаща цял живот, а колата и вещите му са купени на кредит или на лизинг. Това вече не спестовният „капитализъм на протестантската етика” на Макс Вебер, а един мошенически капитализъм, метод за харчене на пари, преди да са спечелени.
Между другото това е и причината, поради която въпреки „хлабавата” финансова политика на Федералния резерв в момента Америка не излиза от рецесията. Просто в Съединените щати няма реална икономика, която да бъде стимулирана от ниските лихви. Печатането на пари води само до инфлация, даже се учудвам, че все още е толкова ниска предвид количествата долари, които Бернанке пусна в обръщение.
Пита се дали европейците и азиатците наистина са толкова тъпи, че да финансират американското псевдоблагоденствие. Истината е друга. Политиците в тези страни са горе-долу наясно с порочността на тази система. Защо тогава не спрат да кредитират Америка? Защото има нещо друго: американският долар е световната резервна валута. Няма да обяснявам какво точно означава това, но е важно да се знае, че повечето международни плащания, най-вече на петрол, се извършват в долари. Ако светът изведнъж се откаже от долара и плащанията започнат да стават в друга валута или валути, доларът ще загуби своя статус на световна резервна валута. С това ще рухне американската икономика, а с нея и американската военна мощ. Без Америка обаче като глобална ВОЕННА сила на реда на преден план веднага ще излязат недемократични режими като Русия и Китай. А каквато и да е Америка и колкото и зле да е с нея начело, с Русия и Китай като доминиращи сили ще е много по-зле. Ето защо западните лидери (засега) не горят от желание да спрат кредитирането на Америка и да се откажат от долара.
Но много опасно би станало, ако дори само Китай се откаже от долара, а Русия и Иран например престанат да приемат долари за енергийните си доставки. Това би могло да разклати и дори да събори долара. Предполагам, че такива варианти се разглеждат в (пост)комунистическите мозъчни тръстове. Има дори данни, че финансовата криза от 2008 е дирижирана допълнително от тайнствени задкулисни играчи и че е в ход е трифазна операция за подкопаване на американската икономика, като третата фаза предстои.
Всичко това не са апокалиптични фантазии, а реалности. Комунистите много умело се възползват от глобализацията за своите цели.
Публикуване на коментар