Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 10 юли 2011 г.

Не трябва да се сърдим на българина - и не бива да го корим или съдим

Здравейте отново, г-н Грънчаров, (виж Най-много ще се радвам Вие да сте прав, а аз да греша!),

Напълно съм съгласен с Вас, че комунизмът причини огромна вреда на българския народ и че всички ние трябва да работим за отстраняването на остатъците от този тъмен период. Под "остатъци" имам предвид:

1) хора, останали на ръководни позиции и
2) остатъци в разпространения начин на мислене.

Аз съм на мнение, че огромна част от българите са осъзнавали колко лошо нещо е комунизмът през тези 45 години комунистическо робство. Защо не са направили нещо по въпроса тогава? Било е ужасно трудно. Властта е била хванала в желязни клещи народа. Страх те е да разкажеш виц за Тодор Живков на съседа си за да не напише донос. Организация на съпротивителни движения е била направо невъзможна. Затова и гневът на народа се спотайва и се отприщва точно в правилния момент - 1989 г. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Господи, направи ме оръдие
на Твоята благодат.
При омразата, нека посея любов;
при обидата – прошка; при съмнението – вяра;
при отчаянието – надежда;
при тъмнината – светлина;
при тъгата – радост.
О, Божествени Господарю, благослови ме
не да търся утешение,
а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;не да бъда обичан, а да обичам;

защото давайки, получаваме,

защото като прощаваме,

биваме опростени;

и защото умирайки,

се раждаме за вечен живот.“

Св. Франциск Асизки

Рада Трохнина Светослав Иванов