
Извърши се Съединението, целокупна България биде провъзгласена в Пловдив, България стана една, ако не броим македонските й краища, Русия ни прокле, изгони от престола смелия ни княз Александър Батемберг, оглавил подема на народа си, подскокороса "сестрата" Сърбия да ни нападне и да ни забие нож в гърба - все действия, достойни именно за една "освободителка", за "братушките", дето ни били мислели все най-доброто. На косъм в ония дни е било извършването на нова руска окупация на Отечеството ни. В ония паметни и съдбовни дни Турция проявява благороден държавнически жест, не се меси в събитията, а пък не друг, а Англия подкрепя българската страна в разразилите се из европейските столици дипломатически битки за България.
Българската войска, командвана от млади български офицери, сразява и прогонва от страната коварния сръбски неприятел, а пък по-нататък съдбата на обезглавената от Петербург млада държава ще се решава от най-великия български държавник Стефан Стамболов, който в ония наистина съдбовни дни се изявява на нивото на историческите потребности. За свободата и независимостта на България големият син на България Стамболов в крайна сметка и жертва живота си; след години беззаветно служене на Отечеството, за благодарност, че (ОЩЕ >>>)
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар