Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 3 декември 2011 г.

За скъпите ни хора - и за родината на душите ни

В поредица есета под заглавие Преживяното в ерата на комунизма разказът ми стигна миналия път до представените в есето Още всякакви истории случки и преживелици. Сега ми се налага да продължа по-нататък; днес пак е събота и имам малко повече време, за да продължа да пиша тоя все пак по-труден текст. Старая се да не изоставям започнатото, понеже случи ли се това, едва ли някога изобщо ще мога да го завърша.

Предишният път разказах за дядо ми Васил, бащата на моята майка. За него по-нататък още много ще ми се наложи да разказвам, но засега да спра, та да не стане поредицата ми асиметрична. Сега по право трябва да разкажа нещичко за неговите сестри: Лена и Верка, вече покойници, Бог да ги прости! Преди две години почина леля Лена, а леля Верка почина много преди това, когато аз още бях студент, в началото на 80-те години. За нея много малко мога да напиша, понеже малко зная, и ето сега се сещам, че като се видя с майка ми, ще я помоля тя да разкаже някои факти за леля Верка, та да допълня разказа си. Аз тук мога да напиша само това, което е останало в спомена ми: тя беше един много светъл и топъл човек, една жена, излъчваща достойнство, доброта, човечност, благородство. Такъв е спомена ми за нея, нашата леля Верка, Бог да я прости!

Сега обаче се сещам, че по повод смъртта на леля Лена една сутрин, при известието за случилото се, твърде емоционално написах един текст, който изобщо не ми пречи да го сложа тук, понеже, струва ми се, добре се връзва с идеята на тия мои записки. Тъй че, едва започнал да пиша тая сутрин, ми се налага да спра, понеже оня емоционален тест, написан под въздействието на вестта за смъртта на една голяма и така важна за мен личност, ме трогна сега така, че вече съвсем не мога да се настроя за писането на спокоен разказ. Ето този текст, пък нека да мине известно време, да се съвзема - и като се успокоя, може би ще продължа със записките си. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Глупост връз глупост.