Преди няколко дена написах и публикувах текст под заглавие Длъжни сме да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от сатанинско-ченгесарската гнус!, в който призовах ние, гражданите, някак да реагираме, та да покажем на ченгетата-владици, че тяхната арогантност е нетърпима вече. Два дни след това пловдивският владика, "православният" талибанин Николай организира в осквернената от него митрополитска черква "Света Марина" следното мероприятие, представяте ли си: "молебен за спасяване" на ченгетата от ДС с бради и раса! Уж трябвало Църквата да запази единството си, сиреч, трябвало да продължи да търпи под крилото си тия, дето ù нанесоха такива поражения, които ù навредиха колкото можаха и още толкова след това.
Но не за тоя фамозен молебен, на който присъстваха докарани с автобуси от цялата му подопечна църковна област хорица, искам да пиша днес; от "дядо" Николай всичко може да се очаква, знайно е, той е неудържим. Искам обаче да наблегна на следния смущаващ факт, който забелязах около това същото събитие; ето за какво става дума.
Николай бил поканил на молебена си пловдивското отделение на дежурната чета от вечно готови да услужат червени "интелектуалци"; но, за жалост на светиня му, се бяха отзовали само неколцина, от по-безскрупулните; повечето се бяха въздържали да отидат, предполагам защото и те, току-виж, може да са смутени от поразиите, които владиката стори на митрополитския храм, нареждайки да го облепят с кичозни мушамени тапети, разположени връз древните стенописи. (ОЩЕ >>>)
Но не за тоя фамозен молебен, на който присъстваха докарани с автобуси от цялата му подопечна църковна област хорица, искам да пиша днес; от "дядо" Николай всичко може да се очаква, знайно е, той е неудържим. Искам обаче да наблегна на следния смущаващ факт, който забелязах около това същото събитие; ето за какво става дума.
Николай бил поканил на молебена си пловдивското отделение на дежурната чета от вечно готови да услужат червени "интелектуалци"; но, за жалост на светиня му, се бяха отзовали само неколцина, от по-безскрупулните; повечето се бяха въздържали да отидат, предполагам защото и те, току-виж, може да са смутени от поразиите, които владиката стори на митрополитския храм, нареждайки да го облепят с кичозни мушамени тапети, разположени връз древните стенописи. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар