Кратка полемика по въпроса за това коя страна в света заслужава да бъде наречена "страна на духа"

Публикацията в блога под заглавие Не само философията, но и духовността изобщо е поставена в унизително положение в България, забелязвам, е предизвикала критичен коментар на моя уважаван постоянен опонент; интересни са доводите и аргументацията му; поставя важния проблем коя страна в света заслужава да бъде наречена "страна на духа". Няма как, включих се в нова полемика, понеже не мога да приема твърдението на опонента ми, че СССР, именно комунистическата империя на злото, била същевременно и "страна на духа"; ето, прочее, какво пише този човек, а по-долу можете да прочетете и моя коментар на неговия коментар:

„Information Philosophie” е философското списание с най-голяма тираж в Германия – 3900. Пренесено върху България с нейното 10 пъти по-малко население от това на Германия това са 390 бройки. Главният булеварден вестник на Германия „Билд” има тираж около 3 милиона. От това императивно се налага едно заключение:

Не само философията, но и духовността изобщо е поставена в унизително положение в Германия.

Т.е. може и в България да е така, но същото е положението и в Германия. Впрочем аналогично стоят нещата и в Англия и САЩ.

Искам да знам дали има страна, в която е обратното и в която философските списания са на почит и се радват на огромни тиражи, докато жълтата и булевардната преса едвам се държи над водата, страна, в която почти всички четат изключително Кант и Достоевски. Знам обаче със сигурност в коя страна НЕ СЕ ЧЕТАТ Кант и Достоевски – Америка. Тя има своите достойнства с това че е богата и свободна, но в никакъв случай не е страна на духа. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo